Решение № 3078 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2013 г.

Решение № 3078 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Иван Василев Марков от гр. София против решение № 2975 от 07.05.2013 г., постановено по адм. д. № 10910/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи, че е неправилно поради необоснованост, незаконосъобразност и противоречие с материалния закон. Ответната страна - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. Николова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 8, ал. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), е отхвърлена жалбата на Иван Василев Марков срещу решение № 2-89/17.10.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, в която е установена и обявена принадлежността на оспорващия към органите на Държавна сигурност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Оспорването е неоснователно, тъй като решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в периода от 02.06.1997 г. до 02.03.2000 г. Именно поради факта, че Марков е заемал публична длъжност, и по силата на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА (в редакцията, действаща към момента на постановяване на оспорения административен акт), той е подлежал на проверка за принадлежност към органите по ал. 1 от гореспоменатия закон. В действията си по проверката и обнародването на събраната информация административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че документите в него са изброени алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да било от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно данни и доказателства се явява неоснователно. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник агент по чл. 25, т. 3 от закона става с документи, които са примерно изброени и между които е посочено наличието на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки) и протоколите за унищожаване. По този начин законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. По силата на правната фикция при наличието на някой от документите по чл. 25, т. 3 от закона се приема, че лицето е извършвало дейност като секретен сътрудник и Комисията е длъжна да установи принадлежността му към органите на ДС. В случая такива документи са представените и приложени по делото извлечение от регистрационен дневник, картони обр. 4 - 2 бр. и обр. 6, писмо вх. № 1042/28.02.1990 г. за унищожаване с протокол № 120/20.01.1990 г. личното и работното дело на агент "Христо Ангелов". От тук следва, че щом документите, съгласно които КРДОПБГДСРСБНА постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 ДРЗДРДОПБГДСРСБНА, то съответно административният съд е направен правилния извод, че издадено решение е законосъобразно. Неоснователно е направеното посочване от Иван Марков в касационната жалба, че оспорва доказателствата по делото, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно решение № 4 от 2012 г. на Конституционния съд на Република България в хода на процеса жалбоподателят може да използва всички допустими от ГПК доказателства (чл. 171, ал. 1 и 2 АПК). Също така, с определение от 01.02.2013 г. на АССГ на жалбоподателя е указано, че на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК, негова е доказателствената тежест за доказване на неистинност на документите, съдържащи се в личното му дело. От тук следва, че касационният жалбоподател е имал възможност да ангажира гласни и писмени доказателства, с които да подкрепи възраженията си, да оспори приложените по преписката документи, което, видно от протокола от съдебното заседание, той не е направил. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни доводите в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Както се посочи по-горе в мотивите, по делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първоинстанционният съд ги е обсъдил подробно, включително и в изпълнение на задълженията си за служебна проверка по чл. 168 от АПК. За да постанови правилния извод за законосъобразността на оспорения акт, решаващият съд детайлно е анализирал производството по ЗДРДОПБГДСРСБНА и в тази връзка решението на съда не е необосновано. На следващо място следва да се посочи, че правомощието на КРДОПБГДСРСБНА по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБН е ограничено само до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, от където и следва, че липсва законово вменено задължение на органа да изследва: дали има провеждане на реална (активна) агентурна дейност от лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали лицето е реализирало дадена дейност. Или казано по друг начин - при действащия закон КРДОПБГДСРСБНА е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона при установена регистрация. В заключение на изложеното до тук настоящата инстанция счита за редно да посочи, че допуснатата от съда техническа грешка при изписването на стр. 2, ред 18 на датата (годината) на която е вербуван Иван Василев Марков (03.04.1943 г. вместо 03.04.1983 г.) не е основание за неправилност на обжалваното решение, доколкото фактическите и правните основания съответстват на доказателствата по делото. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,