Решение № 414 от 8.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2052/2011 г.

Решение № 414 от 8.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2052/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 3942/2011 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 10-ти състав и отмяна на протоколното определение от 17.03.2011 г. на основанията по чл. 422, ал. 15 вр. чл. 348, ал. 1 НПК, постановено по отношение на осъдения Л. И. Д.. Поддържа се, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да приложи чл. 24 НК по отношение на наложеното общото наказание, да отстрани нарушението, допуснато при определяне на общо наказание "глоба", както и да постанови отделно изтърпяване на наказанието, наложено с присъдата по нохд № 8728/2007 г. на Софийския районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Производството по чнд № 3942/2011 г. е образувано в Софийския районен съд по молба на осъдения Д. - чрез защитника, с искане да се произнесе по въпросите по чл. 25 вр. чл. 23 НК за всички наказания, наложени му с влезли в сила съдебни актове. С оспореното определение от 17.03.2011 г. Софийският районен съд е групирал наказанията, постановени с влезли в сила съдебни актове по образуваните нохд № № 3285/2000 г., 12109/2004 г., 9911/2004 г., 10867/2004 г., 6217/2003 г., 13349/2003 г., 8728/2007 г., 3531/2007 г., 4864/2002 г. и 5974/2010 г. - всички по описа на Софийския районен съд, и е наложил едно общо, най-тежкото от определените - 3 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил строг режим и затвор. Изцяло присъединил наказанията глоба, наложени със съдебните актове по четири от посочените по-горе дела - нохд № 12109/2004 г. - 1 000 лева, нохд № 9911/2004 г. - 600 лева, нохд № 10867/2004 г. - 500 лева и нохд № 4864/2002 г. - 1 000 лева. Постановил е отделно изтърпяване на наказанията по нохд № 8728/2007 г. на Софийския районен съд - 6 месеца лишаване от свобода и 1 г. лишаване от право да управлява МПС, и приложил чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 от НК за налагане на общо наказание от определените по посочените 9 наказателни дела. Законосъобразно е определил общото наказание лишаване от свобода от определените по нохд № № 3285/2000 г., 6217/2003 г., 13349/2003 г., 3531/2007 г. и 5974/2010 г. в размер на 3 години, защото е най-тежкото, както и начина и мястото на изтърпяване - строг режим в затвор съобразно разпоредбите на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Законосъобразно с оглед предписанията в закона и съдебната практика в мотивите на определението съдът е приел, че общото наказание от определените по нохд № № 12109/2004 г., 9911/2004 г., 10867/2004 г. и 4864/2002 г. следва да бъде глоба в размер на 1 000 лева. Този извод следва от данните, че престъпленията, за които на осъдения е наложено наказание, са извършени преди да е имало влязла присъда за което и да е от тях. Законосъобразно е постановил наказанията по нохд № 8728/2007 г. на Софийския районен съд да бъдат изтърпени отделно, тъй като престъплението, за което е признат за виновен и осъден, е извършено на 06.03.2007 г. - т. е. след като съдебните актове по останалите дела са влезли в сила. Правилно в искането се поддържа, че съдът при произнасяне по въпроса за наложеното наказание глоба е допуснал нарушение, защото е постановил, видно от диспозитива на определението, да бъдат присъединени изцяло тези наказания в размер съответно 1 000 лева, 600 лева, 500 лева и 1 000 лева, в различие от изложените в мотивите съображения, че следва да се присъедини към общото наказание лишаване от свобода и общото наказание глоба в размер на 1 000 лева. Допуснато е противоречие, което може да бъде отстранено в настоящото производство, без да се налага делото да се връща за ново разглеждане в тази му част, въпреки констатираното противоречие, защото е в интерес на осъдения. Противоречието не поражда съмнение за волята на съда, който извод следва от правомощията му да приложи закона като определи едно общо наказание - най-тежкото от определените, и това е глобата в размер на 1 000 лева. Законът не допуска към най-тежкото наказание лишаване от свобода да се присъединят всички глоби, събрани по размер. В съображенията, изложени в мотивите на съдебния акт, е намерило израз решението по този въпрос в постоянната съдебна практика, според която когато се наложи най-тежкото наказание лишаване от свобода към него се присъединява най-голямата глоба, която в конкретния случай е 1 000 лева. Изложеното налага извода, че нарушението може да бъде отстранено и в настоящото производство като определението се измени в посочената част. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на закона по отношение на решението за изтърпяване на наказанието по нохд № 8728/2007 г. на Софийския районен съд. Няма противоречие и неяснота във волята на съда, само защото е включил делото към групата на тези, за които са налице основанията по чл. 25 вр. чл. 23 НК. Изрично в мотивите е обобщил изводите си, вкл. и за наказанието по нохд № 8728/2007 г. на Софийския районен съд, за което е посочил, че следва да се изтърпи от осъдения отделно. В този смисъл е и диспозитива на определението. Основателно се поддържа, че има допуснато процесуално нарушение, което се изразява в липса на мотиви по въпроса за приложението на чл. 24 НК. Съдът след решаване на въпросите по чл. 25 - чл. 23 НК следва да реши и въпроса дали да приложи чл. 24 НК като увеличи определеното общо наказание. Увеличаването е предоставена от закона възможност за преценка в съответствие с общите правила за определяне на наказанието и след обобщена оценка на данните за цялостната престъпна дейност на осъдения, на неговата лична и обществената опасност на извършените деяния, на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а не задължително положение. Затова само след като се убеди, че и най-тежкото наложено наказание няма да изпълни целите по чл. 36 НК, може да приложи разпоредбата на чл. 24 НК. Вярно е, че съдът е длъжен да изложи съображения, но когато намери, че са налице основания да се занимае с този въпрос за увеличаване или не на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. С липсата на мотиви по този въпрос не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Увеличаването на общото наказание е необходимо само когато по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК, а конкретният случай не е такъв. Този извод не може да бъде произволен, а основан на обсъждане и преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на подбудите, на продължителността на периода, броя на случаите и резултата от извършеното, както и на всички установени индивидуализиращи личността и деянията обстоятелства. Не се подценява значението на данните за характера и тежестта на престъпленията, но не може де се пренебрегнат и тези, че подсъдимият, [.............../ г., е извършил 9 престъпления в периода 1998 г. - 2002 г. - осъден за извършени престъпления съответно 1 през 1998 г., 1 през 1999 г., 2 през 2000 г., 3 през 2001 г. и 2 през 2002 г. Наказателните производства са продължили между 3 и 6 години, а за извършеното престъпление на 21.03.2000 г. - над 10 години - присъдата е влязла в сила на 2.11.2010 г. Допуснато е нарушение на принципа делата да бъдат разгледани в разумен срок, което не може да послужи като мотив за осъдения да спазва правилата на обществото и законите в страната, а по-скоро като улесняващ фактор при мотивиране на неправомерно поведение. Самият факт на отдалечаване на санкцията от датата на извършване на престъпленията и продължителността на съдебните процеси оказва и неблагоприятно въздействие върху психиката на осъдения, върху нормалния му начин на живот, на възможността да се приучи към спазване на законите, да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да му се въздейства предупредително. От значение са и данните за тежестта и характера на престъпленията. Изложеното по-горе не дава основание да се приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и че с него не могат да бъдат постигнати целите на наказанието, поради което мълчаливият отказ поради липса на изрични мотиви дава основание да се приеме, че съдът е преценил като правилен този подход, защото не е констатирал конкретни обстоятелства, не е намерил основания това да е необходимо и че след като не са налице предпоставките на чл. 24 НК не е задължен да се занимава с този въпрос. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК