Решение № 11128 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Л. В., чрез адв. Спиридонова, против решение 538 от 26.03.2025 г., постановено по адм. дело 62/2024 г. по описа на Административен съд- Ловеч. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Тетевен не изразява становище по касационната жалба. Ответницата Н. В. Х., чрез адв. Димитрова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационата жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна в производството пред административния съд по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, поради което е допустима. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд установи, че обжалваното решение е недопустимо по отношение на касационния жалбоподател В. Л. В.. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Н. В. Х. против отказ на кмета на община Тетевен, обективиран в писмо изх. З-700/ 1/ 09.01.2024г., да издаде по заявление на Х. заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ за осигуряване достъп до УПИ I-85, кв. 2 по плана на [населено място] за извършване на строително-ремонтни дейности по сграда с идентификатор 15165.701.86.1, находяща се в УПИ II-86, кв. 2 по плана на [населено място]. Първоначално като страни в процеса са конституирани оспорващата Х. и кметът на община Тетевен като ответник (определение 975/ 22.05.2024г.), а по късно с определение от 14.10.2024г., постановено по делото, първоинстанционният съд конституира като заинтересувана страна В. Л. В., в качеството му на собственик на УПИ I-85, кв. 2 по плана на [населено място]. По касационна жалба на последния е образувано настоящото касационно производство. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира обжалваното решение за недопустимо по отношение на касатора. Предмет на оспорване в производството пред административния съд е отказ на кмета на община Тетевен да издаден заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ по заявление на Н. Х.. Издаденият от административния орган отказ засяга единствено правната сфера на заявителя, чието искане не е удовлетворено. Следователно страни в процеса по оспорване на постановения административен акт са само жалбоподателката и административният орган, издател на акта. В това производство няма основание за конституиране на заинтересувани страни, тъй като встъпването или конституирането на такива лица в процеса е свързано с правен интерес, който следва от материалноправните отношения, които тези лица имат със страната, на която искат да помагат. В случая издаденият от кмета на община Тетевен отказ не засяга правната сфера на В., тъй като не отрича негови права и същевременно не му предоставя или създава такива. Следователно обжалваният административен акт не е благоприятен за В., поради което същият няма качеството на заинтересувано лице и няма основание да бъде конституиран като такъв в процеса на страната на ответника. Поради това обжалваното решение, постановено при участието на В. като заинтересувана страна, е недопустимо и следва да бъде обезсилено в хипотезата на чл. 221, ал. 3 АПК, а производството делото в тази част прекратено. Касационната инстанция не е сезирана с касационна жалба от друга страна, участваща в първоинстанционното производство, поради което не дължи произнасяне по правилността на обжалваното решение. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата Х. сумата 650.00 разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,