Решение № 14370 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2012 г.

Решение № 14370 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница гр. Пловдив против решение № 6/04.01.2012 г., постановено по адм. д. № 274/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено Решение № 16/10.01.2011 г. на началника на Митница гр. Пловдив за определени допълнителни задължения на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG003000H0007052/20.01.2010 г. в размер на 3748,93 лв., представляващ ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2010 г. до погасяване на задължението. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно при нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението са изложени в касационната жалба. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД гр. Пловдив, чрез процесуалния представите адв. Костов оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно в подробно аргументирани писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна директор на Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 20.01.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0007052 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока - хартиени носни кърпички - 1728 кашона по 30 стека по 10 бройки, марка - ТАНГО, с общо нето тегло 10454 кг. и код по ТАРИК 4818201000. Декларирана фактурна стойност 4665,60евро, с произход Турция и изпращач "Козмо Кимия Санай", Турция, гр. Истанбул. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 108890/19.01.2010 г. на стойност 4665,60 евро, съобразно която декларираната митническа облагаема стойност е в левова равностойност от 9125,12 лв. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, от което е видно, че при износа на същата стока турският доставчик е приложил фактура със същият номер, но с различна стойност, а именно - 19612,80 щатски долари и са отразени различни условия за доставка. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 6 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., като е приел, че договорната стойност е в размер на 26869,73 лв. равностойността на 19612,80 щатски долари, по приложената към износната ЕАД № 10341300ЕХ023178/19.01.2010 г. фактура № 108890/19.01.2010 г., във варианта, приложен към тази декларация, и е отчел различията за доставка по едната и другата фактура, съответно "СРТ Пловдив" и "FOВ Истанбул". За да приеме оспореният митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби. Решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация и приложената към него фактура във варианта, приложен към тази декларация, са достатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е незаконосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът правилно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 4665,60 евро. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е 19612,80 щатски долара. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС- Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация и е длъжен, когато съмненията му продължават, да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице. Тази процедура, както се установява по делото не е изпълнена. Макар и не съществено допуснатото от страна на административния орган нарушение на административно- производствените правила е довело до необоснованост на мотивите на процесния ЕАД и с така ангажираните, в хода на оспорването, доказателства се установява, че решението на началника на Митница Пловдив е постановено в нарушение на материално- правни разпоредби. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за адвокатска защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение