Решение № 4813 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2012 г.

Решение № 4813 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев против решение № 2111 от 21.04.2012 г. по адм. дело № 1402/2012 г. на Административен съд София - град, с което жалбата му против решение № ЗПО-46/27.06.2011 г. на главния секретар на Комисията за защита на конкуренцията, в частта, в която е отказан достъп до поисканата от Бонев информация, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като е налице мълчалив отказ на задължения субект да се произнесе по исканията. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства. Правилно е преценено, че предмет на оспорване е решение № ЗПО - 46/27.06.2011 г. на главния секретар на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е отказан достъп до информацията, поискана от жалбоподателя Бонев в т. 7-10 на заявление вх. № 0-57/13.06.2011 г. Решението е постановено в границите на правомощията, предоставени на издателя на акта със заповед № ЗПО-28/23.03.2011 г. на председателя на КЗК. С последната на главния секретар на Комисията за защита на конкуренцията е възложено да отговаря на исканията, постъпили в КЗК по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Това е направено в съответствие в нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, която дава възможност на органа да определи лице, което да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на исканата по реда на ЗДОИ информация. Поради това следва да се приеме, че решение № ЗПО-46 от 27.06.2011 г. на главния секретар на КЗК, с което е разгледано подаденото от Бонев заявление вх. № 0-57/13.06.2011 г. е постановено от компетентния орган, а доводите на касатора в обратния смисъл, както и за формиран мълчалив отказ на сезирания орган да се произнесе по подаденото заявление са неоснователни. Спазени са и изискванията за форма, предвидени в чл. 38 от ЗДОИ. Административният акт е в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, да предостави по заявлението на Бонев с вх. № 0-57/13.06.2011 г. информация и да даде отговор на въпросите в т. 7-10, а именно: взела ли е комисията предвид, че съгласно чл. 189 от ЗЗ лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, а не съсловни организации; не счита ли комисията, че УС на РК на БЗС - Варна е извършил грубо нарушение, превишавайки правата си, като е взел решение да застрахова членовете си в определена застрахователна компания, без да иска тяхното съгласие и без дебати относно формата; на какво основание се приема, че споразумението между КЗЦ "Булстар" и УС на БЗС - Варна няма за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, след като решенето за това къде да се застраховат членовете е взето 5 месеца по-рано и разполага ли комисията с договора между КЗЦ и УС на БЗС - Варна, е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата в т. 7-9 от заявлението информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължения по закон субект. Поставените в т. 7-9 от заявлението въпроси изискват становище и мнение на сезирания орган във връзка с конкретна проверка по сигнал на жалбоподателя, т. е. предмет на искането не са знания, сведения и данни, а обяснения във връзка с дейността на КЗК по повод подадения сигнал, а с частния документ по т. 10 от заявлението, който не е свързан с дейността на КЗК, органът не разполага. Ето защо като приема, че отказът на административния орган е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд София - град постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на КЗК сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение