Решение № 10597 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез гл. юрк. Г. Попова против решение 602/25.01.2024 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 4980/2023 г., с което е отменено негово решение 32-164234/02.05.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, по съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган по чл.19, ал. 7 ЗМ, при спазване на административнопроизводствените правила, включително и на императивната разпоредба на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и в съответствие с материалния закон. Касаторът твърди, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) са обосновани с данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според които цената на автомобила при износа от САЩ е в размер на 3 000 USD, при декларирана такава в размер на 1 400 USD. По приложението на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС) поддържа, че са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и законосъобразно е прието, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи и е използван метода по § 3 във връзка с наличните данни в Съюза и данните, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба е направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът Н. И. Л., от град София, чрез адвокат С. Дъров оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е било решение 32-164234/02.05.2023 г. издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на употребяван пътнически автомобил, марка Тойота, модел Приус, шаси JTDKDTB31D1534842, внос САЩ, условия на доставка FOB Франко-борд, декларирана с MRN 20BG001007018149R1/21.04.2020 г., в размер на 6 081.78 лева и на вносителя Н. И. Л. са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 915.83 лева. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което и след уведомление на декларатора съгласно чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данните от приложената Електронна информация за износ (Electronic Export Information EEI), получена по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации (утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г. на МФ и обн. ДВ бр. 45/27.05.2004 г. в сила от 01.04.2004 г.), според която декларираната стойност за процесния употребяван автомобил при експорт от САЩ е в размер на 3 000 USD. При тези факти и след изключване на методите по чл. 74 § 2 от МКС, поради липса на данни с оглед техническото състояние на автомобила, митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката следва да се определи по метода, предвиден в чл. 74 § 3 МКС въз основа на цената, декларирана в Електронна информация за износ (EEI), увеличена на основание чл. 71, §1, б. д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 с транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза - в размер на 6 081.78 лева /3 000 USD при курс 1.78876 лева/USD плюс 715.50 лева, транспортни разходи, съгласно приложена фактура (Invoice) 2457/03.12.2020 г./. За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Според съда в административното производство не е спазено изискването на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и на чл. 84 ЗМ за възлагане на последващата проверка със заповед, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. В тази връзка са изложени мотиви, че липсата на възлагателна заповед съставлява липса на съществен елемент в процедурата като сложен фактически състав, релевантен за материалната компетентност на органа, издател на акта. По приложението на материалния закон в мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения и приложимостта на избрания метод за определяне на митническата стойност, е на митническия орган. В конкретния случай е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Според съда информацията, представена от Департамент за вътрешна сигурност на САЩ, по аргумент от чл. 179, ал.1 ГПК, има обвързваща доказателствена сила единствено върху факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ посочената стока, но същата не се простира и не следва да се тълкува, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорена, респективно - заплатена или подлежаща на плащане, от двете договарящи страни. В тази връзка посочва, че както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство, от страна на митническия орган не са ангажирани доказателства във връзка с действително заплатената стойност на процесния автомобил, противопоставими на представените от страна на вносителя документи. Представената в превод на български език в съдебното производство фактура, според съда, установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил, в неработещо състояние, с цена на придобиване в размер на 1 400 USD. Обоснован е краен извод, че не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Решението е правилно като краен резултат. Настоящият касационен състав споделя крайният извод на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон при издаването на оспорения индивидуален административен акт, но по различни съображения. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката, са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 3 000 USD, с износител GLOBAL AUTO EXCHANGE, LLC., САЩ, посочен като продавач в приложената от вносителя фактура. Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този случай на основание чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 95282013 остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките, както е посочено и прието в оспорения административен акт. Съдът вярно е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки и е разпределил доказателствената тежест в съответствие с чл.170, ал.1 АПК. При издаването на оспорения акт е приложен метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). В случая в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е констатирана липса на информация за периода от 21.01.2020 г. до 21.04.2020 г. за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни относими за приложението на методите по § 2, б. в и б. г, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите. По делото не са представени по надлежния процесуален ред доказателства относно извършените справки. Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Неправилно митническият орган е посочил, че липсва информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите. В митническата декларация за допускане до свободно обращание стоката е описана като лек автомобил, употребяван, с марка, модел, брой места, цвят, мощност, работен обем на двигателя, номер на шаси. Подробности за състоянието на превозното средство се съдържат и във фактурата артикулът е в неработещо състояние, щети по предната страна, задната част, по двигателя и трансмисията. От друга страна в административната преписка не са налице доказателства митническите органи да са извършили оглед на стоката преди вдигането й и да са удостоверили състоянието на автомобила в протокол, изготвен по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ). От изложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от решение по дело C-187/21, FAWKES Kft по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/2013 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). По изложените съображения, следва да се приеме, че крайният извод на съда за материална незаконосъобразност на определената митническа стойност е правилен. Съображенията на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила не следва да бъдат споделени, тъй като са в противоречие с чл. 84, ал.2 във връзка с ал.1, т. 2 от ЗМ. В този смисъл е и решение по адм. дело 3273/2024 г. на ВАС, първо отделение и цитираната в него съдебна практика. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба. Неправилната преценка на първоинстанционния съд относно спазването на административнопроизводствените правила, не променя изводите за незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, т. 4 АПК. С оглед на изложеното решението, с което оспореният акт е отменен, е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация Н. И. Л. - в размер на 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2024 г. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената адвокатска защита в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,