Решение № 9 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2010 г.

Решение № 9 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 920/30.04.2010 г., постановено по адм. д. № 2313/09 г. по описа на Варненски административен съд. С обжалваното решение е уважена жалбата на Людмила Павлова Михайлова, като е отменен отказ за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 03401090000140 от 5.06.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърден с решение № 416/28.07.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Варна, с който на Людмила Павлова Михайлова е отказано прекратяване на регистрация по ЗДДС. Със същото решение преписката е върната на компетентния орган за постановяване на нов административен акт съобразно мотивите на решението. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Сочените касационни основания са нарушение на процесуалния и материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че: съдът не е съобразил, че за периода 2.03.2008 г. - 31.05.2008 г. физическото лице е осъществявало търговска дейност без регистрация като ЕТ и за посочения период оборотът от тази му дейност е 68 175, 35 лв., което обстоятелство се доказва от РА № 030901439/4.09.2009 г.; доводът, че лицето в Приложение № 2 от декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. декларира доходи от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 373 915,05 лв. е единствено в подкрепа на това, че декларираните от задълженото лице данни във връзка с искането му за дерегистрация по ЗДДС са недостоверни. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът в касационното производство - Людмила Павлова Михайлова чрез процесуалния си представител по делото - адв. Каравасилева оспорва касационната жалба. Твърди се, че ревизионният акт, сочен от касатора е обжалван и той противоречи на отказа за дерегистрация по ЗДДС. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена от страна по съдебния спор и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Досежно основателността на касационната жалба съдът намира следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказ за прекратяване на регистрацията по ЗДДС № 03401090000140/5.06.2009 г. Този отказ е издаден във връзка с заявление за дерегистрация вх. № 90004222/30.05.2009 г. от Людмила Павлова Михайлов в ТД на НАП - Варна. Във връзка с това заявление Людмила Михайлова е подала писмени декларации, в които декларира, че: дванадесет месеца преди текущия не е извършвала дистанционни продажби, не е извършвала вътрешнообщностни доставки, не е получавала доходи от независима икономическа дейност, в качеството й на физическо лице извън дейността като ЕТ за периода - 1.05.2008 г. - 30.04.2009 г.; С обжалвания административен акт е отказана дерегистрацията по ЗДДС на Людмила Михайлова с мотива, че във връзка със заявлението е извършена проверка на осн. чл. 109, ал. 4 от ЗДДС въз основа на която е установено, че Людмила Михайлова в това число ЕТ "Рай - Людмила Михайлова" е регистрирано по ЗДДС лице на осн. чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, считано от 3.12.2008 г.; лицето е с декларирани приходи за 2008 г. от дейността му като ЕТ в размер на 373 915, 05 лв.; в търговския регистър заличаването на търговеца е извършено на 29.01.2009 г.; във връзка със заличаването на ЕТ е променен само идентификационният номер на лицето по ЗДДС съгласно § 1 от ДР на ППЗДДС. Въз основа на тези констатации органът по приходите се е позовал на чл. 77, ал. 6 от ППЗДДС и е приел, че не е налице основание за дерегистрация по ЗДДС на Людмила Михайлова. С решението на директора на дирекция "ОУИ" - Варна отказът е потвърден с мотива, че при сравнение между датата на регистрацията (3.12.2008 г.) и датата на заявлението за дерегистрация (30.05.2009 г.) не са изминали 12 месеца, поради което правилно проверяващият орган е мотивирал отказа с основанието по чл. 77, ал. 6 от ППЗДДС. Освен това не било изпълнено изискването на ал. 1 от същия член, тъй като формално в справката си лицето не е включило последните 12 месеца преди текущия. Административният съд е отменил отказа за дерегистрация приемайки, че чл. 107, т. 3 от ЗДДС в приложимата редакция, а именно ДВ, бр. 108/07 г. предвижда като основание за задължителна дерегистрация заличаването на ЕТ от търговския регистър, освен ако лицето подлежи на задължителна регистрация на осн. чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2. Съдът е приел, че декларираните от лицето приходи от стопанска дейност за 2008 г. не следва да се отъждествяват с облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на физическото лице. От извършената справка в търговския регистър се е установило, че заличаването на ЕТ е във връзка с прехвърляне на предприятието му на "РАЙ - ЛМД" ЕООД, с което се прехвърлят и приходите му от тази дейност, поради което в този случай задължение за регистрация по ЗДДС на осн. чл. 132 от ЗДДС възниква за правоприемника. В обжалвания административен акт не са изложени мотиви за наличие на облагаем оборот от друга дейност, осъществявана от физическото лице. Съдът е приел също така, че не е налице и другото посочено основание за отказ на дерегистрацията по ЗДДС, а именно, визираното в чл. 77, ал. 6 от ППЗДДС. Според съда чл. 77, ал. 6 от ЗДДС дава право на регистрирано по ЗДДС лице на осн. чл. 132, ал. 1 без за него да са възникнали основания за задължителна дерегистрация, какъвто бил настоящия случай, да подаде заявление за прекратявана на регистрацията си след определен срок и при положение, че не са налице основания за задължителна регистрация, каквито в случая не са налице. Обжалваното решение е правилно. Заличаването на едноличния търговец от търговския регистър съгласно чл. 107, т. 3 от ЗДДС е едно от законоустановените основания за задължителна дерегистрация на търговеца по ЗДДС. Основателно съдът е приел, че в конкретния случай е възникнало основание за задължителна дерегистрация на лицето по ЗДДС и това е именно заличаването на ЕТ от търговския регистър в резултат на продажбата на предприятието му на "Рай - ЛМД" ЕООД. Неправилно органът по приходите обаче при преценка на заявлението за дерегистрация не е отчел обстоятелството във връзка, с което се е стигнало до заличаване на ЕТ, а се е задоволил да констатира единствено и само заличаването на ЕТ. В тази връзка, съдът правилно е приел, че след заличаването на ЕТ поради продажбата на предприятието му, задължение за регистрация по ЗДДС на осн. чл. 132 от ЗДДС е възникнало за правоприемника. По аргумент от чл. 107, т. 3 от ЗДДС самият факт на заличаване на ЕТ от търговския регистър не е достатъчен обаче да се допусне заличаване на регистрацията по ЗДДС, а е необходимо да се направи преценка доколко не са налице основанията за задължителна регистрация на лицето по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, или са налице основанията по чл. 108, ал. 2 от същия закон. В конкретния случай правилно е прието, че не е налице основанието на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за задължителна регистрация на Людмила Михайлова по ЗДДС. За да е налице визираната законова хипотеза следва лицето, което е заличено от търговския регистър като ЕТ да е продължило да извършва независима икономическа дейност след заличаването му и да е достигнал законоустановения оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. В конкретния случай по делото липсват данни, от които да се направи извод, че Людмила Михайлова е осъществявала независима икономическа дейност като физическо лице след 29.01.2009 г. (датата на заличаване на ЕТ). Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са изложени мотиви за наличие на облагаем оборот от друга дейност, осъществявана от физическото лице, поради което не може да се приеме, че лицето подлежи на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Неоснователно е позоваването от касатора на РА № 030901439/4.09.2009 г. жалбата срещу който е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Видно от съдържащото се по делото решение № 626/29.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна ( стр. 23 от първоинстанционното дело) е, че ревизираният период е 2.03.2008 г. - 2.12.2008 г., т. е. периодът е преди датата на която е настъпило обстоятелството въз основа на което е поискана дерегистрацията на ЕТ по ЗДДС. В този смисъл соченият РА е ирелевантен към предмета на настоящия спор. Не се е спорило между страните, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС. Основателно е прието от административния съд, че не е налице и хипотезата на чл. 77, ал. 6 от ППЗДДС, тъй като в конкретния случай не става въпрос за дерегистрация по избор, каквато предвижда цитираната разпоредба. По изложените съображения настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Воден от горните съображения Върховният административен съд,