Решение № 930 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2010 г.

Решение № 930 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Дирекция за национален строителен контрол- София против решение по адм. д. № 11/2010 г. по описа на Административен съд-Монтана. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като служебното е конституирал на ответната страна на мястото на РДНСК Монтана - ДНСК София, която е юридическо лице. Освен това развива доводи за неоснователност на исковете и незаконосъобразност на решението по съществото на спора. Ответната страна Петър Василев Робов не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение от 22.03.2010 г. по адм. д. № 11/2010 г. по описа на Административен съд-Монтана е осъдена Дирекция за национален строителен контрол- София да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение от 100 лева за претърпени вреди от отменен административен акт -наказателно постановление, с което е наложена глоба. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения: Съгласно чл. 128, т. 5 от АПК на административните съдилища са възложени делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предвид чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ делата се разглеждат по реда на АПК, който обаче не съдържа процесуални разпоредби за исково производство, поради което и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилага ГПК. Съгласно чл. 6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен иска. По силата на чл. 228 от ГПК ищецът при определени в закона условия може да насочи иска си срещу друг ответник. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните съдът не действа и не може да действа служебно. Нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Исковата молба е насочена срещу РДНСК- Монтана, като в открито съдебно заседание от 22.02.2010 г. първоинстанционният съд констатирал, че предвид чл. 205 от АПК, РДНСК-Монтана не е юридическо лице и не може да бъде ответник по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което се позовал на чл. 154 от АПК и служебно конституирал като ответник ДНСК-София, която е юридическо лице. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, представлява незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Юридическо лице обаче е Дирекцията за национален строителен контрол, а не нейните регионални дирекции, предвид чл. 221, ал. 1 от Закона за устройство на територията, включително и по чл. 2 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Дирекцията за национален строителен контрол, приет на основание чл. 17 от ЗУТ с ПМС № 5 от 20.01.2010 г., обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., в сила от 26.01.2010 г. Следователно искът насочен срещу ненадлежна страна, която и не е правосубектна, тъй като няма качеството на юридическо лице. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията и от когото да се търси обезщетение. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник. Предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на същия. Районната дирекция национален строителен контрол не е юридическо лице, поради което образуваното съдебно производство срещу нея е недопустимо. Затова след обезсилването на решението исковата молба следва да се остави без разглеждане. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение