Решение № 9621 от 31.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-Велико Търново против Решение 603/25.11.2021 г., постановено по адм.д. 688/2021 г. по описа на Административен съд-Плевен, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-04001520008382-091-001/27.05.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП-ВеликоТърново, потвърден с Решение 86/04.08.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново за установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 2436,69 лв. и лихви в размер на 1502,47 лв.и са присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 610 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са конкретни оплаквания относно приложението на чл. 109 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за платена държавна такса за касационно обжалване и юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на 1042,99лв. Ответникът по касационната жалба Р. Котова, оспорва същата чрез пълномощника си адв. Лазаров. Претендира разноски по представен списък и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред административният съд е бил Ревизионен акт Р-04001520008382-091-001/27.05.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП-ВеликоТърново, потвърден с Решение 86/04.08.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново, с който на Р. Котова за установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 2436,69 лв. и лихви в размер на 1502,47 лв. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че приходните органи не са спазили срока по чл. 109, ал.1 ДОПК за образуване на ревизионното производство. Съдът е приел, че този срок е преклузивен и с изтичането му се препятства възможността органите по приходите да установяват данъчни задължения. Изложени са мотиви, че съгласно трайно установената съдебна практика, началният момент на ревизионното производство е този на предприемането на действия по връчване на заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/. В настоящия случай процесната ЗВР 04001520008382-020-001/30.12.2020г. е издадена на 30.12.2020 г., но е връчена на Р. Котова на 04.01.2021 г. Административният съд е приел, че според правилата за броене на сроковете за задължения по ЗДДФЛ за 2014 г., преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на производството по издаване на РА изтича на 31.12.2020 г. Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, ревизионното производство се образува с издаване на ЗВР, но съобразно правилото на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. В тази връзка е прието, че с връчването на ЗВР на Р. Котова на дата 04.01.2021 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Данъчната ревизия на ревизираното лице е за задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2018 г. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че срокът по чл.109, ал.1 ДОПК е преклузивен и след изтичането му не се образува ревизионно производство. Предвид обстоятелството, че срокът е преклузивен съдът следи служебно за неговото спазване, за разлика от давностния срок. Този срок е следвало да бъде съобразен от органите по приходите. Спорът между страните по делото, касае датата от която се счита, че е поставено началото на ревизионното производство. При изложеното в първоинстанционното решение и съобразно доводите в касационната жалба се установява, че според приходните органи започването на ревизията се свързва с издаването по чл.112, ал.1 ДОПК на заповедта за възлагане на ревизията, а според съда с връчването на тази заповед на ревизираното лице. В конкретния случай ЗВР е издадена на 30.12.2020 г., а е връчена надлежно на ревизираното лице на 04.01.2021 г. Правилно първостепенния съд е приел, че срокът по чл.109, ал.1 ДОПК е изтекъл към 31.12.2020 г. и заповедта за възлагане на ревизия е връчена след това на 04.01.2021 г. В този смисъл е и практиката на ВАС. Образуването на ревизия за установяване на задължения за данък, след изтичане на срока чл.109, ал.1 ДОПК, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което води до единствения законосъобразен извод, който е направен и от първоинстанционния съд за отмяна на ревизионния акт, без да е необходимо разглеждане на правния спор по същество. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят в полза на Р. Котова в размер на 600 лева, платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение