Решение № 1646 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2017 г.

Решение № 1646 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. срещу Решение № 572 от 10.04.2017 г. по адм. дело № 1447/2016 г. по описа на Административен съд П., ХХVII състав в частта, в която по жалба на "Г. 1" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001315004549-091-001 от 23.12.2015 г., издаден от П. И. Л. - старши инспектор по приходите, възложил ревизията и Г. Д. С. на длъжност инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 276 от 9.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. в частта относно отказаното право на данъчен кредит по 12 бр. фактури за периоди м. 06,м. 07 и м. 12.2014 г., издадени от "В. 1" ЕООД в общ размер на 12 785,29 лева и прилежащи лихви; по 24 бр. фактури за периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2014 г., издадени от "Т. М Т." ЕООД в общ размер на 22 265,39 лева и прилежащи лихви; по 6 бр. фактури за периоди м. 06 и м. 07.2014 г., издадени от "Е. Л." ЕООД в общ размер на 4588,60 лева и прилежащи лихви; по 3 бр. фактури за период м. 12.2014 г., издадени от "Н. Д." ЕООД в общ размер на 4141,67 лева и прилежащи лихви, както и в частта, в която дирекция "ОДОП" - гр. П. е осъден ада заплати на "Г. 1" ЕООД разноски в размер на 3016,26 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че изводите на съда почиват на неправилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и пълно игнориране на установените факти и обстоятелства и събраните в рамките на ревизията доказателства. Според касатора съвкупният анализ на доказателствата формира извод, че фактурите, издадени от "В. 1" ЕООД, "Т. М Т." ЕООД, "Е. Л." ЕООД и "Н. Д." ЕООД не документират реално осъществени доставки на стоки и услуги. Оспорва решението и в частта на разноските, за които дирекция "ОДОП" - гр. П. е осъдена да заплати. Иска отмяната на решението в обжалваната му част със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "Г. 1" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Х. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на решението в обжалваната му част.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол пред настоящия състав на Върховния административен съд е постановеното по адм. дело № 1447/2016 г. по описа на АС П. решение, с което по жалба на "Г. 1" ЕООД е отменен РА № Р-16001315004549-091-001 от 23.12.2015 г., издаден от П. И. Л. - старши инспектор по приходите, възложил ревизията и Г. Д. С. на длъжност инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 276 от 9.05.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. в частта относно отказаното право на данъчен кредит по 12 бр. фактури за периоди м. 06,м. 07 и м. 12.2014 г., издадени от "В. 1" ЕООД в общ размер на 12 785,29 лева и прилежащи лихви; по 24 бр. фактури за периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2014 г., издадени от "Т. М Т." ЕООД в общ размер на 22 265,39 лева и прилежащи лихви; по 6 бр. фактури за периоди м. 06 и м. 07.2014 г., издадени от "Е. Л." ЕООД в общ размер на 4588,60 лева и прилежащи лихви; по 3 бр. фактури за период м. 12.2014 г., издадени от "Н. Д." ЕООД в общ размер на 4141,67 лева и прилежащи лихви.

В останалата част решението не се обжалва.

В хода на ревизията е установено следното:

1. "Г. 1" ЕООД е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по 12 бр. фактури, издадени от "В. 1" ЕООД с предмет - велпапе за данъчни периоди м. 07,м. 08 и м. 12.2014 г.

На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от които са отразени в протокол № П-16001315122079-141-001/24.08.2015 г. В предоставения от органите по приходите срок, обяснения и писмени доказателства във връзка с процесните доставки не са представени.

След служебна справка е установено, че фактура № 430/26.06.2014 г. и фактура № 1000000061/2.12.2014 г., за процесните периоди, не са отразени в дневника за продажби на доставчика. Останалите дванадесет броя фактури са надлежно отразени.

Преди приключване на ревизията с вх. № 27273/25.11.2015 г., по електронна поща, са получени писмени обяснения и документи от "В. 1" ЕООД. Съгласно писмените обяснения дружеството е издало на "Г. 1" ЕООД фактури, съгласно приложена справка - 13 бр. Предмет на доставката е велпапе, внос от Гърция. Фактурите са отразени в счетоводството на дружеството и плащането е извършено по касов път. Приложени са 2 бр. хронологични регистри; 10 бр. складови разписки; 13 бр. международни товарителници; 13 бр. фактури за продажби; 13 бр. инвойс фактури. Международните товарителници са издадени от "EUROMET SA" Гърция с VIN № EL094511819, на получател "В. 1" ЕООД. Вписана е като превозвач транспортна фирма от Русия - ZAO ALSTORM GRID - RUSSIA. Място на разтоварване съвпада с адреса на ревизираното лице /РЛ/ - стопански двор гр. С., България.

В представените складови разписки се съдържа информация за получател и изпращач, номер и дата на фактура, адреси на доставката, описание на стоката, мярка, количество, единична цена, обща стойност и ДДС. П. са подписи за доставчика и получател, но не е вписан превозвач.

При извършена служебна проверка във VIES системата ревизиращите органи са установили, че гръцкото дружество е с валиден номер, но не е декларирало доставки към "В. 1" ЕООД. В дневниците за покупки и за продажби за 2014 г. на "В. 1" ЕООД не са отразени доставки от Гърция и от фирма с № EL 094511819. Дружеството не е декларирало ВОП на стоки.

За доставките от "В. 1" ЕООД, от ревизираното дружество са представени: аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка - обект Склад 1 за периода 1.07.2014 г. -31.12.2014 г.; фактури за извършени продажби от "Г. 1" ЕООД, за периода м. 06/2014 г. -02/2015 г.; копия на 12 броя международни товарителници, по които "В. 1" ЕООД е получател по доставки от Гърция; 10 броя копия на стокови разписки към издадените фактури за продажба.

Приходните органи са приели, че че не се установява лицето, посочено за доставчик в спорните фактури, реално да е придобило право на собственост върху процесните стоки, които впоследствие да прехвърли на "Г. 1" ЕООД. С РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 12 бр. фактури, издадени от "В. 1" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

1. "Г. 1" ЕООД е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по 24 бр. фактури, издадени от "Т. М Т." ЕООД с предмет - велпапе, за данъчни периоди м. м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2014 г.

На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от които са отразени в Протокол № П-16001315122063-141-001/24.08.2015 г. В предоставения от органите по приходите срок, обяснения и писмени доказателства във връзка с процесните доставки не са представени. След служебна справка е установено, че описаните 24 бр. фактури, за съответните периоди са отразени в дневника за продажби на "Т. М Т." ЕООД.

Преди приключване на ревизията със заявление вх. № 27269/25.11.2015 г., от "Т. М Т." ЕООД, са постъпили писмени обяснения и документи. Съгласно същите управителят на дружеството декларира, че е издал фактури към "Г. 1" ЕООД, същите са цитирани в табличен вид. Декларира се, че предмет на доставките е велпапе, внос от Гърция. Стойността по фактурите е заплатена в брой. Доставките са осъществени с транспорт на доставчици на "Т. М Т." ЕООД, директно до базата на РЛ. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на дружеството. Предходен доставчик по същите е "Ю. Ф." ООД, Гърция. Към заявлението са приложени копия на: 16 бр. счетоводни справки; 22 броя стокови разписки; 24 броя фактури за продажба; 24 броя инвойс фактури и 24 броя международни товарителници.

ЧМР са издадени от "Ю. Ф." ООД, VIN № EL099268447, на получател "Т. М Т." ЕООД. Вписана е като превозвач, транспортна фирма от Гърция - "Б. Х. Т. АГ". Мястото на разтоварване, съвпада с адреса на "Г. 1" ЕООД - стопански двор гр. С., България. В международните товарителници не са записани номерата на фактурите - инвойс.

В представените 24 бр. складови разписки се съдържа информация за получател и изпращач, номер и дата на фактура, адреси на доставката, описание на стоката, мярка, количество, единична цена, обща стойност и ДДС. П. са подписи за доставчика и получател, не е посочено име на съставител.

При извършена справка във VIES системата, приходните органи са установили, че дружеството доставчик е с валиден номер, но не е декларирал доставки към "Т. М Т." ЕООД. От извършена справка в дневник покупки и продажби за 2014 г. На "Т. М Т." ЕООД е констатирано, че дружеството няма отразени доставки от Гърция и от фирма с № EL 099268447. Дружеството не е декларирало ВОП на стоки.

За доставките от "Т. М Т." ЕООД, от ревизираното дружество са представени: аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка- обект Склад 1 за периода 1.07.2014 г. -31.12.2014 г.; фактури за извършени продажби от "Г. 1" ЕООД за периода м. 06/2014 г. -02/2015 г.; копия на 25 броя международни товарителници по които "Т. М Т." ЕООД е получател по доставки от Гърция; 24 броя копия на стокови разписки към издадените фактури за продажба.

Въз основа на така установените факти и събрани документи ревизиращите органи обосновават извод за недоказаност на придобиването на правото на собственост от доставчика "Т. М Т." ЕООД, за да може същия да прехвърли стоките на своя получател.

1. През ревизирания период "Г. 1" ЕООД е упражнил правото си на данъчен кредит по 6 бр. фактури, с предмет доставка на велпапе, издадени от "Е. Л." ЕООД.

На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от които са отразени в Протокол № П-22221215123499-141-001/20.08.2015 г. В предоставения от органите по приходите срок, обяснения и писмени доказателства във връзка с процесните доставки не са представени. След служебна справка е установено, че описаните 6 бр. фактури, за съответните периоди са отразени в дневника за продажби на "Е. Л." ЕООД.

С възражението срещу ревизионен доклад № Р-16001315004549-092-001/30.11.2015 г., от страна на ревизираното лице са представени документите и обяснения от "Е. Л." ЕООД. Управителят на дружеството декларира, че е издал 6 бр. фактури към "Г. 1" ЕООД, същите са цитирани в табличен вид. Декларира се, че предмет на доставките е велпапе внос от Гърция. Стойността по фактурите е заплатена в брой. Доставките са осъществени от Гърция, с транспорт на доставчика на "Е. л." ЕООД, директно до базата на РЛ. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на дружеството и предходен доставчик по същите е "CAREL EPE", VIN EL095209120. Към заявлението са приложени копия на: 3 бр. счетоводни справки; 5 броя стокови разписки; 6 броя фактури за продажба; 6 броя инвойс фактури.

При извършена справка във VIES системата е установено, че дружеството доставчик е с валиден номер, но не е декларирал доставки към "Е. Л." ЕООД. От извършена справка в дневника покупки и продажби за 2014 г. на "Е. Л." ЕООД е констатирано, че дружеството няма отразени доставки от фирма с № EL EL095209120. Дружеството не е декларирало ВОП на стоки.

За доставките от "Е. Л." ЕООД, от ревизираното дружество са представени: аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка - обект Склад 1 за периода 01.07.2014 г. -31.12.2014 г.; фактури за извършени продажби от "Г. 1" ЕООД за периода м. 06/2014 г. - 02/2015 г.; копия на стокови разписки издадени от "Е. Л." ЕООД на "Г. 1" ЕООД.

Поради липсата на безспорни доказателства за придобиването на правото на собственост върху процесните стоки от доставчика, с РА ревизиращите органи са обосновали отказ за приспадане на правото на данъчен кредит на получателя в общ размер на 4588,60 лв. и лихви за забава по фактурите, издадени от "Е. Л." ЕООД.

1. През ревизирания период "Г. 1" ЕООД е упражнил правото на данъчен кредит по 3 бр. фактури № 10001/5.12.2014 г., № 10003/10.12.2014 г. и с № 24/15.12.2014 г., с предмет строително-монтажни работи "текущ ремонт", издадени от "Н. Д." ЕООД.

На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от които са отразени в Протокол № П-22002315123522-141-001/25.08.2015 г. В предоставения от органите по приходите срок, обяснения и писмени доказателства във връзка с процесните доставки не са представени. При извършена проверка в регистрите на НАП е констатирано, че фактурите са отразени в дневници за продажби на "Н. Д." ЕООД.

За доставките от "Н. Д." ЕООД, от ревизираното дружество са представени писмени обяснения и 3 броя копия на Акт 19 за извършени СМР. Посочено е, че доставчикът е извършил ремонт в производствена база на "Г. 1" ЕООД в гр. С., Стопански двор. Ремонтирани са покривите на производствени помещения, ограда, беседка за почивка на персонал и офис-сграда. За ремонтите са съставени протоколи. На база на същите са издадени фактури за извършени СМР. Фактурите са платени в брой. Ремонтът е извършен в периода м. 11.2014 г. - м. 12.2014 г., от 8 работници, чиито имена и ЕГН са изчерпателно посочени. Имената на същите са известни от дружеството изпълнител на ремонта, във връзка със заповед за достъп до предприятието, която управителят на "Г. 1" ЕООД издал във връзка с извършения ремонт. Тези работници спали във фургон, който са поставили на паркинга пред производствената база.

Според издадените фактури и протоколи обр. 19, строително-монтажните работи /СМР/ са завършени на 5.12.2015 г., 10.12.2015 г. и 15.12.2015 г. В тази връзка, органите по приходите са констатирали, че всички работници са назначени по трудови договори на 12.12.2015 г. и 13.12.2015 г., като обстоятелствата са декларирани на 15.12.2015 г. и 16.12.2015 г., след приключване на фактурираните дейности.

С. П. обр. 19 от 5.12.2014 г. е извършен демонтаж на ламаринен покрив - 700 кв. м. и изправяне на ламарина - 300 кв. м. Протокол обр. 19 от 10.12.2014 г. отразява извършено почистване и грундиране на покривно покритие - 700 кв. м. и монтаж на ламаринен покрив - 700 кв. м. С. П. обр. 19 от 15.12.2014 г. е извършено строителство на беседка 16 кв. м., сваляне на мазилка на външна ограда - 120 кв. м., мазилка външна ограда - 120 кв. м., ремонт офис сграда - мазилка и боядисване - 90 кв. м., лепене на каменна мазилка - 30 кв. м. и сортиране и товарене на строителни отпадъци - 28,93 куб. м.

Към трите броя фактури са приложени и касови бонове за извършено плащане с дата 6.01.2015 г. и 7.01.2015 г. При извършена справка в информационния масив на НАП за регистрирани касови апарати за "Н. Д." ЕООД е констатирано, че дружеството има въведен в експлоатация касов апарат от 16.12.2015 г.

В края на ревизията, със заявление вх. № 27453 от 26.11.2015 г., по електронна поща, в приходната администрация са получени писмени обяснения от управителя на "Н. Д." ЕООД, съгласно които дружеството е издало на "Г. 1" ЕООД посочените по-горе 3 бр. фактури. Същите са отразени в счетоводството на дружеството. Предмет на доставка са строително-монтажни услуги, за които са съставени протоколи с подробно описание на извършените услуги. Разплащането е извършено в брой. Услугата е извършена от работници, наети на трудови договори. Приложени са фактурите, протоколите, 8 бр. трудови договори, 2 бр. разчетно-платежни ведомости.

На физическите лица, всички от гр. С., посочени като фактическите извършители на СМР на обекта, са извършени насрещни проверки, при които всички те са представили еднотипни писмени обяснения, в които са заявили, че са работили за "Н. Д." ЕООД за периода м. септември 2014 г. до м. април - май 2015 г. Получавали са заплати всяка седмица, като към края на месеца управителката им давала да подпишат ведомост. Всяка сутрин им разпределяли задачите за деня, като са им правели инструктаж, за което са се подписвали. Извършвали са различни видове СМР. На обектите са спали във фургон, предоставян от фирмата. Работили са в гр. П., гр. С., с. К. Д., гр. П., гр. П. и др., за които не си спомнят.

Въз основа на така установените факти приходните органи приемат, че фактурираните от "Н. Д." ЕООД доставки не са реално извършени, тъй като дружеството не е имало назначени работници към датите на извършване на СМР, липсват книги за инструктаж на работници, заповеди за достъп до предприятието, трудови книжки, командировъчни заповеди и доказателства за изплатени командировки, документи за притежавана квалификация; доставчикът нямал регистрирани транспортни средства, както и не са представени договори за наем на такива.

С РА на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит на "Г. 1" ЕООД по 3 бр. фактури, издадена от "Н. Д." в общ размер на 4141,67 лв. и са начислени лихви за забава.

В хода на съдебното производство са изслушани и приети заключения по съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло.

За да отмени РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "В. 1" ЕООД, "Т. М Т." ЕООД, "Е. Л." ЕООД и "Н. Д." ЕООД, съдът е формирал извод за доказаност на реалното предаване на процесните родово определени стоки / велпапе/ от сочените във фактурите доставчици на получателя, както и за доказаност на факта на извършване на СМР от доставчика "Н. Д." ЕООД. Според първоинстанционния съд предаването на стоките се установява чрез издадените фактури, складовите/стоковите разписки към тях, ЧМР, чието съдържание досежно вида на стоката, количество, превоз, място на предаване / склада на получателя/ е идентично. Позовал се е и на констатациите на в. л. по ССчЕ, включително и за последваща реализация на стоките - чрез влагането им в икономическата дейност на РЛ. Установените нередности в декларирането на ВОП от доставчиците според АС П. не може да служи като самостоятелно основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит.

Относно СМР съдът е приел, че към всяка една от фактурите е приложен протокол обр. 19, в който са описани конкретните СМР както количествено, така и стойностно и стойността на СМР съвпада със стойността по фактурите. От друга страна, според съда необосновано и в разрез със събраните доказателства и писмени обяснения ревизиращите органи са обосновали липсата на кадрови и материален ресурс у доставчика за извършването на СМР. Позовал се е и на заключението по СТЕ, според което отчетените СМР са съответни на извършените на място както по вид и обем, така и във времеви диапазон.

В обобщение съдът изрично е посочил, че не се доказва участие на РЛ в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно:

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки.

1. Решението в частта, в която е отменен РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "В. 1" ЕООД, "Т. М Т." ЕООД и "Е. Л." ЕООД, е правилно.

Обосновано съдът се е концентрирал върху преценка на доказателствата за установяване на факта на предаване на стоките от доставчиците на получателя. Представените фактури, стоковите/складовите разписки към тях, фактури от предходен доставчик, ЧМР, касови бонове и надлежно счетоводно отразяване, са годни доказателства за индивидуализирането на стоките /велпапе/ и установяване факта на получаването процесните родово определени вещи от страна на ревизираното лице. Посочените съпътстващите доставките документи, съдържат достатъчно информация, за да бъде проследено движението на стоките от предходните доставчици до ревизираното лице. Както се установява по делото, стоковите /складовите разписки съдържат пълна информация за предмета на доставката, като съдържанието им изцяло съвпада със съдържанието по фактурите. Разписките са двустранно подписани - за доставчика и за получателя, като подписите на лицата не са оспорени от данъчната администрация. Едновременно с това от приложените ЧМР е видно, че стоките са закупени от доставчиците от Гърция от съответните гръцки дружества и са превозени директно до склада на РЛ - във всички ЧМР като място за получаване е посочен адреса на "Г. 1" ЕООД - Стопански двор, гр. С., България. Както правилно е отбелязал съдът, установените нередности при декларирането на доставките на ВОП от доставчиците не означава, че не е осъществена процесната пряка доставка. Изводът за доказаност на извършването на доставките на стоки по спорните фактури от посочените 3 -ма доставчици следва и от констатациите на в. л. по ССчЕ. След проверка в счетоводството на всеки един от тях в. л. е установило, че стоките, закупени от Гърция са заприходени при доставчиците /при "В. 1" ЕООД в сметка 305 "Изпратени стоки и продадени работи", а при "Т. М Т." ЕООД и "Е. Л." ЕООД - в сметка 304 "Стоки"/. Констатирано е също, че РЛ е заприходило получените стоки от доставчиците по сметка 302/1 "Материали" и впоследствие са вложени в производството на "Г. 1" ЕООД. Следователно, от заключението на в. л. по ССчЕ е доказана и последващата реализация на стоките - в икономическата дейност на РЛ.

Следователно, от съвкупната преценка на доказателствата се формира извод за доказаност на действителното извършване на процесните доставки на стоки, доколкото е установено по категоричен начин индивидуализирането на съответните стоки и предаването им от доставчиците на получателя. С касационната жалба се оспорва съдържанието и автентичността на представените в хода на ревизията писмени документи / складови/стокови разписки/, което не е направено по надлежния ред - чл. 193 от ГПК и същото е неоснователно. Останалите доводи касаят анализът на доказателствата, направен от съда относно установяване на факта на приемо-предаването на стоките от доставчиците на получателя и същите се явяват неоснователни с оглед изложеното по-горе.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на спорния въпрос за осъществяването на доставките на стоки нито в РА, нито в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. има наведени конкретни обстоятелства за данъчна измама от страна на получателя с цел признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури.

1. Решението е правилно и в частта на отменения РА относно отказания данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадени от "Н. Д." ЕООД с предмет - СМР, текущ ремонт.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства за реалното извършване на СМР - към фактурите са приложени протоколи обр. 19, двустранно подписани, като СМР са конкретизирани като вид и количество и като стойност.

Неоснователно приходните органи приемат, че доставчикът не разполага с необходимия трудов и материален ресурс за осъществяване на процесните доставки. Приобщени са трудови договори и писмени обяснения от наетия персонал. Обстоятелството, че има разминаване между датите на сключване на трудовите договори и периода на извършване на СМР, не може самостоятелно да обоснове извод за нереалност на доставката. В тази насока не може да бъде довод и обстоятелството, че писмените обяснения на ангажираните със строителните дейности физически лица са еднотипни и не съдържат информация за конкретни обекти, при условие, че всяко от тези лица потвърждава ангажимента си с доставчика. Непосочването на конкретни обекти, а само на населени места, не е пречка да се приеме, че тези лица са положили труд в базата на ревизираното лице, тъй като това обстоятелство се потвърждава от събраните по делото свидетелски показания, които съдът е намерил последователни, непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11, доколкото ирелевантни за спора относно законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са всякакви твърдения и/или факти относно незаконосъобразното протичане на трудовите правоотношения между работниците и работодателят - доставчик, респ. съмнения относно материалната му обезпеченост.

Изводът за осъщественост на доставките на СМР се подкрепя и от СТЕ, приета като неоспорена от страните по делото и правилно ценена от АС П. Отчетените СМР са съответни на извършените на място както по вид и обем, така и във времеви диапазон. Отделно от това, в съдебното производство от РЛ са ангажирани и доказателства - фактури за закупени строителни материали, които са били използвани от доставчика за изпълнение на СМР. Съгласно СТЕ представените фактури за закупени строителни материали са присъщи като вид и количество на вида извършени СМР, отразени в протоколите обр. 19 към всяка процесна фактура.

В заключение правилно е отчетено от съда, че в рамките на ревизията и на съдебното производство / и по отношение на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Н. Д." ЕООД/ не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик.

По така изложените съображения, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "В. 1" ЕООД, "Т. М Т." ЕООД, "Е. Л." ЕООД и "Н. Д." ЕООД, АС П. е постановил правилно решение в посочената му част. Не са налице твърдяните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, решението се явява правилно и в частта относно присъдените в полза на "Г. 1" ЕООД разноски за първата инстанция съразмерно на уважената част на жалбата. Обосновано АС П. не е приложил санкцията по чл. 161, ал. 3 от ДОПК, доколкото изводът за незаконосъобразност на РА в посочената му част е формиран на базата на доказателства, събрани в хода на ревизията, а именно копия от фактури, ЧМР, складови, стокови разписки, писмени обяснения, представени от ревизираното лице и от неговите доставчици. В съдебното производство за първи път са ангажирани само фактури за покупка на строителни материали във връзка с доказване на извършването на СМР по фактурите, издадени от "Н. Д." ЕООД. Както правилно е приел първоинстанционният съд, тези документи / фактурите за строителните материали/ не са решаващи за изхода на спора в тази му част, доколкото са налице достатъчно и непротиворечащи си помежду си доказателства /неоспорени от данъчната администрация/, насочени към установяване на факта на осъществяване на доставките на услуги по процесните фактури с издател "Н. Д." ЕООД. Следователно, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за необоснованост и неправилност на извода на АС П. за неприложимост на чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

Във връзка с разноските, претендирани от ответника по касация, същите следва да бъдат присъдени в пълен размер - 1000 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.05.2017 г. / прил. на л. 13 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение