Решение № 9867 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14629/2013 г.

ВАСIII отделение14.07.2014 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221 от 10.01.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 11351/2011 г. ОСЪЖДА изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Стефка Рашкова разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9867 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14629/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 221 от 10.01.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 11351/2011 г. С обжалваното решение по жалба на Стефка Рашкова е отменено уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1404 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени от съда. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Стефка Рашкова чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Административният съд, за да отмени оспорения пред него административен акт е приел, че жалбоподателкта е подала заявление за входящо регистрация за 2010 г., УИН 2202061032022 от 11.05.2010 г., поправено със заявление от 20.05.2010 г., като е кандидатствала по СЕПП, СНДП и по НР1, заявявайки 22 БЗС в землището на гр. София и с. Манаселска река. Съдът е посочил, че към заявлението са представени чернобели разпечатки на карти от ИСАК, подписани и подпечатени от служители на ОСЗ Правец и ОСЗ Кремиковци. Установено е, че с оспореното писмо е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 в размер на 8527,09 лв. по СЕПП, 960,75 лв. по СНДП и 4238,22 по НР1 и са наложени санкции за бъдещ период в размер на общо 7642, 03 лв. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което съдът приема за установеното, че 15 бр. от заявените БЗС са пасища и естествени ливади, а останалите 7 бр. са засявани с едногодишни култури, поради това, при проверка на място в момента на експертизата, не можело да се установи, каква част от тези площи е стопанисвана от жалбоподателка през 2010 г. Установено е, че в резултат на установено застъпване на площи, жалбоподателката изцяло се е отказало от тези площи. Установено е, че на 11.05.2010 г. са издадени карти, съставени въз основа на аерофото снимки от самолетно заснемане 2010 г., с очертани граници върху тях на подходящите за подпомагане площи. Установено е, че в резултат на извършените административни проверки, 4 БЗС са приети изцяло за недопустими за подпомагане, тъй като не са поддържани правилно, а за останалите БЗС недопустимата за подпомагане площ е между границата на БЗС и границата по СЕПП, т. е тесни ивици по границите на парцелите, основно покрай пътя. За 6 БЗС е установено, че попадат изцяло в границите на СЕПП подходящи площи. Установено е, че методът на определяне на специализирания слой "Допустима за подпомагане площи" е разчитането от специалист на различните видове земно покритие в цветната цифрова ортофотокарта. Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в необходимата форма е и е мотивиран. Съдът е посочил, че в ИСАК се поддържа информация, представляваща част от административната преписка на цифров носител, поради което тези цифрови извлечения не е необходимо да бъдат подписани, а е достатъчно, че придружителното писмо, с което се изпращат е подписано от представители на ответника. Въз основа на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/09 г. и чл. 19, § 2 от Регламент 73/09, съдът е формирал извода, че действащото законодателство изисква на заявителя, да бъде представен актуален графичен материал, който да не го въвежда в заблуждение при очертаване на площите, а в случая няма спор, че очертаването е извършено на база одобрените площи от предходната кампания, като по делото се намират черно-белите копия от съответните карти. Съдът е посочил, че ответникът е длъжен да докаже, че е оказал съдействие на заявителя при подаване на заявлението, което в случая не е изпълнено, тъй като не са предоставени цветните карти, съдържащи се в системата, което се подкрепяло и от свидетелските показания. Според съда, друг основен проблем на административните процедури за кампания 2010 г. е, че допустимият слой е променен в хода на административното производство, а законът не предвижда възможност за ново очертаване при актуализиране на цифровите ортофотокарти. Съдът е посочил, че ответникът не е длъжен да се съобрази с допустимия слой, определен от МЗХ, а съгласно чл. 28, § 2 от Регламент 1122/2009/ЕО е могъл да извърши и други подходящи административни проверки, както и проверка на място. Посочено е, че нуждата от ново ортофотозаснемане и промяната в допустимия слой са свързани с нарушения на европейското законодателство от страна на държавата, в лицето на ДФЗ-РА, констатирани от Европейската комисия, като при отстраняването им, държавата е следвало да предприеме действия, вкл. административни и законодателни, за да защити и правата, и интересите на земеделските си производители. Съдът е приел, че администрацията не е изпълнила задълженията си, визирани в чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като не е дала възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство, вкл. не го е запознала с допустимия слой. Административният орган не е изяснил служебно фактите и обстоятелствата от значение за спора. Нарушени са и принципите, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК. Съдът е преценил нарушенията като съществени, тъй като са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. От друга страна, съдът е посочил, че жалбоподателят е ангажирал свидетелски показания, че за периода на кампания 2010 и съответния селскостопански сезон е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние заявените БЗС. Терените са засявани, използвани са за паша и за добиване на храна на животните, почиствани са със специална техника, оградени са с електопастири. Решението е правилно. Изводът на административния орган, че земеделският производител е заявил площи, които не стопанисва е необоснован. Административният орган не е изложил конкретни фактически констатации и съображения за този извод. От друга страна, от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че жалбоподателката обработва площ в хектари, колкото са заявени, но тази площ не е очертана точно. Основателен е извода на административния съд, че ответникът не е оказал необходимото съдействие на заявителката при подаване на заявлението, да и предостави и графичен материал, посочващ точно местоположението и границите на заявените площи, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и чл. 12,§ 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. и чл. 32, ал. 2 и 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 12 § 4, алинея втора от Регламент № 1122/2009 променената площ на референтния парцел е основание за корекция на предварително изготвения формуляр. По аргумент от тази разпоредба следва, че в случай, че е налице промяна в референтните парцели, тя следва да е известена на заявителя към момента на подаване на заявлението. В конкретния случай е установено, че окончателният специализираният слой "Площи, допустима за подпомагане" за кампания 2010 г. е предаден на ДФЗ-РА на 21.06.2011 г. т. е. след подаване на заявлението. По тази причина, заявителката не е имала обективната възможност към датата на подаване на заявлението й, да се съобрази с окончателно определения размер на допустимите площи за подпомагане относно заявените от нея БЗС. За да откаже финансовото подпомагане, административният орган е определил процента на наддекларираната площ по чл. 58 от Регламент 1122/2009 и на същото правно основание е определен размера на санкционираната площ и наложената санкция за бъдещи периоди. Според настоящия съдебен състав, административният орган е приложил необосновано, поради което и неправилно чл. 58 от посочения регламент. Видно от разпоредбата е, че тя е приложима при "група култури". Липсват мотиви на административния орган дали тази предпоставка в случая е налице. Също така липсват съображения на органа, защо приема, че в случая е налице свръхдеклариране. От друга страна, не във всички случаи на свръхдеклариране се прилагат намаленията и изключванията по чл. 58 от Регламента. Този извод следва от съображение към регламента. Съгласно съображение 75 от същия регламент в случаите на задълженията за кръстосано спазване намаленията и изключванията могат да се прилагат, само когато земеделският производител е действал небрежно или умишлено. Липсват изложени мотиви от административния орган по този въпрос, какво поведение на заявителката приема, че е налице в случая и защо. По всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав преценява като основателен извода на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, като към констатираните от административния съд следва да се добави и липсата на мотиви по съществени за спора обстоятелства. Решението е правилно и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника в това производство следва да се присъдят направените от него разноски за касационното производство. Видно от представеното пълномощното за Адвокатско дружество "Цветкова и партньори" е, че в него е отразено, че упълномощителят е заплатил на адвокатското дружество по договор № 6/30.01.2014 г. адвокатски хонорар в размер на 500 лева, до който размер следва да се уважи искането за присъждане на разноски. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1