Решение № 2032 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14894/2011 г.

Решение № 2032 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14894/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по молба на Христо Стойчев Минчев, от гр. Върбица, за отмяна на решение 82/29.09.2011 г. по адм. д. № 145/2011 г. на Административен съд гр. Шумен. Ответникът по молбата за отмяна кметът на Община Върбица не взема становище. Молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящата инстанция взе предвид следното: С влязло в сила решение от 29.09.2011 г. по адм. д. № 145/2011 г. Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата на молителя срещу заповед № 406/28.04.2011 г. на кмета на община Върбица, с която му е наредено да премахне неподходяща по местоположение и местонахождение стопанска постройка. В искането за отмяна не се сочи конкретно законово основание, а се визират касационни оплаквания. Поради това може да се направи извод, че е за отмяна на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, но не се излагат никакви фактически твърдения, поради което молбата следва да бъде разгледана на всички такива, визирани в разпоредбата на чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата не се сочат никакви обстоятелства или документи, които да имат значение за друг изход на делото. Фактически твърдения по т. 2, 3 и 4, 5 и 6 на чл. 239 АПК също не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В процесната молба за отмяна такива доводи не се съдържат. Липсват твърдения и по чл. 239, т. 3 АПК, според която актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не се сочат и доказателства в очертаната от закона насока за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесния съдебен акт. Липсват и доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 4 АПК. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, а в случая се сочи съдебно решение по предходно дело на същото основание, но касаещо друг административен акт. Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК изисква решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По настоящето дело няма представено решение на Европейския съд за правата на човека, от което се установява права на молителя, нарушени от държавата и защитени от Конвенцията за основните и права и свободи на гражданите. Предвид изложеното по отношение на всички хипотези, посочени като основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, както и не се установяват в материалните по делото, поради което същите не са налице. С оглед изложеното искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,