Решение № 6999 от 7.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. В. Б., чрез адв. Г. Бонев, срещу решение 438 от 18.03.2024г. по адм. дело 538/2023 г. по описа на Административен съд Перник. Твърди се, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отрича се наличието на материалноправните предпоставки по чл.155, ал.1 вр. с чл.58, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Сочи се, че първоинстанционният съд е игнорирал правните последици на решението на Районен съд Перник, с което е оставена без уважение подадената молба за издаване на заповед за защита срещу касатора по чл. 15, ал.1 от Закон за защита срещу домашното насилие. Поддържа се, че обжалваният административен акт не е в съответствие с целта на закона. Възразява се срещу компетентността на органа. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по съществото на спора за отмяна на процесния административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на Второ РУ при ОДМВР Перник, чрез пълномощника си гл. юрк. З. Василева, представя писмено становище за оспорване на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. В. Б. срещу решение рег. 3796з-789/24.11.2023г., издадено от С. С. Б. за началник на Второ РУ при ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), му е отнето Разрешение [номер] за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие - пистолет "Макаров", който е иззет заедно с 45 броя патрони. Административният акт е мотивиран с наложената мярка за защита по ЗЗДН със заповед за незабавна защита 48/16.08.2023г. на Районен съд Перник по гр. дело 03978/2023г., изпратена на административния орган. Последната е приложена по делото и от съдържанието ѝ се установява, че е издадена на осн. чл.18, ал.1 от ЗЗДН. Видно е също, че с влязло в сила решение от 05.10.2023г. по делото, районният съд е оставил без уважение като неоснователна молба за издаване на заповед за защита срещу жалбоподателя чрез налагане на мерки за защита по чл.5 от ЗЗДН и е отменено действието на заповедта за незабавна защита. Към административната преписка е приложена заповед 313з-3184/23.11.2023г. на директора на ОДМВР- Перник, с която издателят на оспорения административен акт е определен да изпълнява задълженията на началник на Второ РУ на 24.11.2023г., когато е издадено процесното решение. При горните доказателства, административният съд е отхвърлил жалбата на Б. срещу издаденото решение за отнемане на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Прието е, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Сочи се, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ се изисква в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на ЗЗДН, като е без значение вида на мярката, с каква заповед е наложена и дали заповедта за незабавна защита е с отменено действие. С оглед наложената на касатора мярка по чл. 18 ЗЗДН, съдът е приел за осъществена визираната в закона предпоставка за отнемане на процесното разрешително. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е осъществил дължимата преценка на същите, въз основа на която е формирал верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. С оглед на горното, обжалваният съдебен акт е обоснован, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и е спазен материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респективно с оглед на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, издаденото разрешение се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. Спорът, поставен и пред касационната инстанция е в това дали заповедта, издадена на основание чл. 18 от ЗЗДН е законосъобразно основание за отнемане на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 8 вр. с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на Административен съд- Перник досежно спорното право. В случая е безспорно, че със Заповед за незабавна защита 48 от 16.08.2023 г. на Районен съд Перник, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, спрямо касатора е наложена конкретна ограничителна мярка. Въз основа на тази заповед административният орган е разпоредил отнемане на оръжието и съответните разрешителни. При горните обстоятелства, правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, която задължава административния орган да изземе, респективно да откаже връщане на отнетите оръжия и разрешителни, т.е. органът действа при условията на обвързана компетентност. Както основателно се сочи в оспорения съдебен акт, разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, когато говори за наложени мерки за защита по ЗЗДН, не разграничава дали същите са мерки по чл. 18 или мерки по чл. 15 от същия нормативен акт. Изисква се единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на ЗЗДН. А с оглед наложената на касатора мярка по чл. 18 ЗЗДН, визираната в закона предпоставка за отнемането на разрешителното е осъществена. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантно действието на предприетата мярка за защита по ЗЗДН, а наведените доводи в обратен смисъл са неоснователни. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е игнорирал правните последици на решението на гражданския съд, с което е отхвърлена молба за издаване на заповед за защита срещу жалбоподателя и е отменено действието на издадената заповед за незабавна защита от домашно насилие. Видно е, че съдът аргументирано е отговорил на направените възражения и стигнал до верни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно съдът е приел, че постановените съдебни актове по реда на чл. 12 - чл. 15 ЗЗДН или по чл. 18 от същия закон не се различават по правните си последици. Поради това, независимо от вида на акта, е налице хипотезата на чл.155, ал.1 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, която задължава административният орган да отнеме издадено разрешително, както е в настоящия случай. Предвид констатациите за осъществени материално правни предпоставки, отсъствие на процесуални нарушения и за съответствие с целта на закона, оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил предявената срещу него жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователно е наведеното за първи път в касационното производство оплакване за липса на компетентност на административния орган. От приложената по делото заповед на директора на ОДМВР Перник се установява, че издателят на процесното решение изпълнява при условията за заместване правомощията на началник на РУ на МВР, а последният е сред органите по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, компетентни да издават разрешения за съответните дейности, респ. да отнемат издадени разрешения за дейности с огнестрелни оръжия. Предвид изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, касаторът няма право на разноски, а на ответника съдът присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение