Решение № 13273 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8626/2012 г.

Решение № 13273 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8626/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Георги Радоев Далев от гр. София срещу решение № 7531 от 29.05.2012 г. по адм. д. № 1766/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на министъра на вътрешните работи № К-12905 от 09.12.2011 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 245, ал. 1, точки 1, 2 и 13 от ЗМВР (Закона за Министерството на вътрешните работи). Ответникът Министърът на вътрешните работи е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Георги Радоев Далев срещу заповед № К-12905 от 09.12.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжност главен инспектор в Специализирана административна дирекция "Инспекторат" - МВР, категория "В", отдел "Контрол на управленската дейност", е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобито от държавния служител право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаването на оспорената заповед от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените правила и при изпълнение на материалноправните предпоставки от хипотезиса на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. с чл. 69 от КСО. Позовал се е на безспорното обстоятелство, удостоверено и в приложената справка за осигурителен стаж рег. № 542 от 13.12.2011 г., за придобит от жалбоподателя към 28.12.2011 г. общ осигурителен стаж от 31 години, 3 месеца и 4 дни, от който 25 години и 3 месеца като държавен служител в системата на МВР. Органът по назначаването в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) създава основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР по инициатива на органа по назначаването в случаите, когато държавният служител е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Неправилно е застъпеното от касатора становище за "механично преместване" на точка втора 2 в точка 13 на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите на точка 2 и точка 13 уреждат две отделни и самостоятелни хипотези. Тази на т. 2 е обща и е свързана с придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от държавния служител при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО, докато точка 13 е специална и е свързана с придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО. Двете разпоредби не влизат в колизия и не си противоречат. И в двете хипотези органът по назначаването може по своя преценка да прекрати служебното правоотношение без да е необходимо дадено за това съгласие от държавния служител. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел за неуместно позоваването на жалбоподателя на Тълкувателно постановление № 6 от 2007 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС, даващо тълкуване на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР преди приемането на специалната разпоредба на т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 88 от 2010 г.). На основание на новоприетата разпоредба служебното правоотношение на държавния служител от МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. В разглеждания случай няма спор относно обстоятелството, че касаторът е придобил право на пенсия на основание чл. 69 от КСО и материалноправното условие за прекратяване на служебното правоотношение е изпълнено. Като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,