Решение № 14524 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2013 г.

Решение № 14524 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, против Решение № 6762 от 10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 9682/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Станислав Недев Лазаров в качеството му на ЕТ "Станислав Недев" гр. София е отменен ревизионен акт № 2000907148/12.02.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1123/30.07.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени следните задължения за данъчни периоди 01.01.2007г-31.12.2008 г.: 1/.по ЗДДС поради отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 54 900 лв. по фактури, издадени от петима доставчика - "Били Трейд СБ" ЕООД, "Елит 2004" ООД, "Стройтекс инженеринг" ЕООД, "Димекс транс" ЕООД и "Евротурс 2003" ООД; 2/начислена е лихва върху задълженията, 3/. определен е данък за довнасяне по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 56 431,98 лв. предвид увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и 4/ начислена е лихва за забава върху главницата по т. 3. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реално изпълнение на процесните доставки на технически услуги без доказан специален капацитет на наетите от преките доставчици изпълнители. В тази връзка неправилно било кредитирано заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Реалността на доставките не била убедително доказана от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест за това. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Станислав Недев" гр. София, чрез адв. Хр. Вълков, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: С РА е отказано право на данъчен кредит и е увеличена данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ за периодите въз основа на констатации за недоказана реалност на фактурираните доставки на технически услуги по проучвателни работи по изготвяне на подробни устройствени планове, сервитутни зони, технически проекти и оценки и др. Делото е било за втори път пред АССГ след отменително Решение № 12083 от 02.10.2012 г. на ВАС, състав на осмо отделение, по адм. д. № 4280/2011 г., с което е отменено Решение на АССГ след първоначалното разглеждане поради това, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на обжалвания съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, поради липсата на мотиви по основните спорни въпроси; нарушаване на служебното начало при липса на указания до страните, че за релевантни обстоятелства не представят доказателства; липса на контретно обсъждане на доказателства за реалното изпълнение на фактурираните услуги. Относно персоналния и технически капацитет на доставчиците за изпълнение на специфичните технически дейности са дадени указания, при нужда да се назначи съответна експертиза. В ревизионното производство е установено, че посочените по-горе доставчици нямат назначен персонал, имат установени данъчни задължения в големи размери и са представили договори и приемо-предавателни протоколи без други доказателства за извършването на услугите. При първоначалното разглеждане на делото от АССГ са представени отново приемо-предавателни протоколи за приемане на извършена работа и декларации от представляващите преките доставчици, че са извършвали услугите с личен и на семействата им труд, като сами са покривали разходите си и са използвали собствени превозни средства. При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изслушана и при повторното разглеждане от АС, съгласно която счетоводствата на доставчиците са водени редовно, фактурите са осчетоводени от страните по сделките, в счетоводствата им са отразени и извършени плащания; единствено доставчикът "Димекс Транс" ЕООД е разполагал с назначен персонал на трудови договори; три от петте доставчика са ревизирани и са им установени данъчни задължения в особено големи размери. При повторното разглеждане на делото нови доказателства не са събирани. Административният съд е изпълнил задължителните указания на отменителното решение на ВАС. Подробно е обсъдил всички, както събраните в ревизионното производство, така и тези при оспорването на акта доказателства и е направил обосновани фактически изводи за реално изпълнение на фактурираните доставки на услуги. По отношение на всеки доставчик конкретно, съдът е установил, че предметът на извършените услуги, материализиран на хартиен и магнитен носител е представен, представените още в ревизионното производство приемо-предавателни протоколи между доставчиците и РЛ не са оспорени нито по отношение на автентичността им, нито по съдържание. По доставките на всеки доставчик е установено наличие на персонален ресурс за изпълнение на услугите. Липсата на доказателства за осчетоводяване на разходи за командировки на физическите лица, фактически изпълнители на услугите, не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице. Съдът е съобразил задължителната практика на СЕС, изразена в Решенията по дела С-80/11, С142/11, С-324/11 и др., че при доказан предмет на доставките, на ревизираното лице не следва да се възлага в тежест доказването на обстоятелствата по т. 61 от Решението от 21.06.2012 г.: дали издателят на фактурата е ДЗЛ /в тази връзка и Решението от 22.12.2010 г. по С-438/09 Dankowski/; разполагал ли е със стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за индивидуален предприемач. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски, направени в касационното производство в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение