Решение № 4861 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 957/2021 г.

Решение № 4861 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 957/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Л. срещу Решение № 712/21.09.2020 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик постановено по адм. дело № 339/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Л. Л. срещу Заповед № 8121 К-258 от 16.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4; чл. 197, ал. 1, т. 6; чл. 203, ал. 1, т. 13; чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение с Министерство на вътрешните работи (МВР) на инспектор Л. Л. – полицейски инспектор V степен "Териториална полиция" в група "Охранителна полиция" при Районно управление (РУ) Септември, в Областна дирекция (ОД) на МВР - Пазарджик, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че крайният извод на съда за законосъобразност на оспорваната заповед, е неправилен. Същият не кореспондирал със събраните по делото доказателства, като твърди, че едни от тях са кредитирани в много по-голяма степен от други, без необходимата за това обосновка, а други са останали необсъдени, съответно невключени във формирането на вътрешното убеждение на съда. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че оспорваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", е незаконосъобразна. Твърди, че както в хода на дисциплинарното, така и в хода на съдебното производство, не се е доказало наличието на поведение от Л., което да се квалифицира като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Твърди, че съществена особеност на цялата обстоятелствена част на заповедта е, че до момента на установяване на контакт между Л. М. и Л., няма нито един пряк свидетел на поведението на Л., предшестващо описаните събития. Сочи, че в съдебното производство е разпитано лице, което е възприело непосредствено и то преди подаване на сигнала по телефона за спешни случаи 112, поведението на Л.. Излага твърдения какви според него са фактите по казуса, че административният орган тенденциозно, едностранчиво и погрешно ги е възприел, както и че изводите за уронване на престижа на МВР, са плод на изцяло погрешно възприетата фактическа обстановка. Съдът не бил обсъдил и погрешно посочената дата на извършване на окачествените като нарушения деяния - 24.01.2019 г., докато всички материали по преписката сочели, че датата е 25.01.2019 г. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя Списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. П. и адв. С.. Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Р.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които е установил следното от фактическа страна: На 25.01.2019 г. М. Г. от гр. Белово е подала сигнал, че на същата дата, около 01: 30 часа е чула силен шум, позвънила е на жената, с която живеят в къщата и се е обадила на тел. 112. След пристигане на полицаите, е слязла в двора и е видяла, че прозорецът на входната врата е счупен. Със Заповед № 3403-23/25.01.2019 г. на началника на РУ Септември е определена комисия, която да извърши проверка по сигнала. В хода на проверката са събрани обяснения, дадени непосредствено след инцидента на 25.01.2019 г., от Л. М., М. Г. (живеещи в къщата на адрес гр. Белово, [адрес]), А. Д. на длъжност старши полицай, Х. С. на длъжност младши автоконтрольор, Е. К. – на длъжност ст. полицай в РУ Септември, Д. К. - на длъжност ст. полицай в РУ Септември посетили адреса след подадения от Г. сигнал, Е. М. – на длъжност началник сектор "Разследване" при РУ "Септември" – дъщеря на Л. М., подробно възпроизведени от решаващия съд. В Доклана записка № 34 ор-1531/25.01.2019 г. Л. Л. дал обяснения за случилото се. На 25.01.2019 г., в 09: 50 ч. на Л. е дадена възможност да даде проба за алкохол с "Алкотест Дрегер 7410+", като той отказал да бъде изпробван, поради влошено здравословно състояние в този момент, за което е съставен Протокол рег. № 34 ор-1522/25.01.2019 г. Извършената на Л. проба за употреба на наркотични вещества е била отрицателна. За извършената проверка от назначената комисия е съставен Доклад рег. № 34 ор-5001/25.03.2019 г. Становището на комисията е, че сигналът е основателен, с оглед събрани достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Материали от извършената проверка са изпратени на Районна прокуратура (РП) - Пазарджик. С Постановление № 539/2019 г. от 15.04.2019 г. е отказано образуване на досъдебно производство. Със Заповед № 8121 К-10183/14.06.2019 г. на министъра на вътрешните работи, изменена със Заповед № 8121 К-11091/10.07.2019 г., на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Л. Л.. Определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Заповедите са връчени на Л.. Връчена му е Покана № 312 р-14573/01.08.2019 г. с указания, че може да даде писмени обяснения (възражения) по повод образуваното производство. Л. е представил Сведение вх. № 1818 р-20966/09.08.2019 г. Дисциплинарно наказващият орган е отправил покани, като в отговор на същите са депозирани сведения от М. Г., Л. М., мл. инспектор Х. С., ст. полицай Е. К., ст. полицай Д. К., ст. полицай А. Д., Е. М., на длъжност началник сектор "Разследване" при РУ Септември. Заявеното от тях е напълно идентично със заявеното при предварителната проверка. Сведение е дал и ст. инспектор Б. Б. на длъжност началник група "Охранителна полиция" в РУ "Септември" – рег. № 1818 р-21914/21.08.2019 г. Съставена е Обобщена справка рег. № 1818 р-26929/11.10.2019 г. До Л. е отправена Покана рег. 1818 р-27019 от 11.10.2019 г. за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, която му е връчена на 14.10.2019 г. В отговор на поканата, от Л. са представени Обяснения рег. № 1818 р-27315 от 15.10.2019 г. От ДРО е изготвено Становище рег. № 27537 от 17.10.2019 г. Относно фактите и обстоятелствата пряко свързани с инцидента, комисията е приела, че в хода на дисциплинарното производство е установено категорично, че на 25.01.2019 г. около 01: 35 часа, инсп. Л. Л. без да е бил служебно ангажиран (същият е бил на работа редовна смяна) е установен в двора на имот, находящ се в гр. Белово, [адрес], собственост на М. Г. и Л. М., като същият е бил облечен с униформено облекло, указващо принадлежността му към МВР, и въоръжен със служебно оръжие, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което според чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест до дванадесет месеца. Счетено е, че не са събрани категорични данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Според ДРО не е установено по безспорен начин, че Л. е счупил стъклото на входната врата. След запознаването с обобщената справка и становището, министърът на вътрешните работи е изготвил Становище рег. № 8121 р-21980 от 13.12.2019 г., в което е изразил несъгласие с част от заключенията на ДРО. Приел е, че е нарушен престижът на службата и, че с действията си Л. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Л. се е запознал със становището на министъра на вътрешните работи на 19.12.2019 г. С Покана рег. № 81211 р-21981/13.12.2019 г. Л. е поканен да даде писмения обяснения и възражения. В отговор той е депозирал Обяснения рег. № 1818 р-33959/20.12.2019 г. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства – показанията на свидетелите К. И. и Д. К., които подробно е възпроизвел. Относно показанията на свидетеля И. съдът е посочил, че те не разколебават извода, че именно Л. е удрял по входната врата на къщата и е счупил предното стъкло на стъклопакета. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, като в тази връзка е изложил съображения, кога е открито нарушението и е отчел, че Л. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от 28.09.2019 г. до 1.12.2019 г. Приел е, че оспорената заповед е постановена при пълно и точно спазване на изискванията относно формата, в която следва да бъде обективирано волеизявлението на ДНО. Посочил е, че са изложени конкретни съображения, включително по отношение на определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, като квалификациите на ДРО не са задължителни за ДНО. Приел е, че данните съдържащи се в дисциплинарната преписка, са достатъчно, за да се формира безпротиворечив извод, че Л. е осъществил фактически процесното деяние, за което му е наложено дисциплинарното наказание "уволнение". Относно негативните последици от осъщественото от Л. спрямо престижа и доверието в МВР и неговите служители и неговата несъвместимост с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, е приел, че в заповедта са изложени ясни и логични мотиви, които споделя. Посочил е, че правилно ДНО се е позовал на Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. Решението е неправилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Пазарджик е Заповед № 8121 К-258 от 16.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на инспектор Л. Л. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. В оспорената заповед ДНО е приел за несъмнено установено, че на 24.01.2019 г., около 01: 35 часа, в гр. Белово, инспектор Л. Л., в извън работно време, през нощта, без основателна причина и служебна необходимост, въоръжен и с униформено облекло на МВР, е проникнал в двора на къща, намираща се в гр. Белово на [адрес]. Там без видима причина, започнал да удря по входната врата на къщата и счупил предното стъкло на стъклопакета на вратата. От действията му живеещите на адреса лица – М. Г. и Л. М. силно се уплашили и потърсили съдействие от полицията. След пристигане на полицейските служители, Л. се държал неадекватно и не дал смислено обяснение, защо се е намирал там, като сам сменял версиите си. Прието е, че с поведението си Л. е извършил нарушения, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в Етичен кодекс за поведение на държавните служители Министерството на вътрешните работи (Етичен кодекс), а именно т. 13, б. "а", т. 15, т. 19, т. 35. За да потвърди заповедта съдът е приел, че е доказано, че Л. е осъществил фактически процесното деяние, т. е. приетите за установени от ДНО факти и обстоятелства, при които са проявени, следва да бъдат приети за истинни и съответни на съвкупната преценка на наличните по делото доказателства. Този извод на съда не се споделя от настоящата инстанция. Показанията на свидетеля К. И. опровергават приетото от ДНО, че именно Л. без видима причина е удрял по входната врата на къщата и счупил предното стъкло на стъклопакета на вратата. Свидетелят е категоричен, че първо е чул шум от счупване на стъкло, а после е видял Л. да влиза в двора на къщата. Показанията на другия разпитан от съда свидетел се отнасят за времето след счупването на стъклото. Събраните в хода на дисциплинарното производство обяснения, също се отнасят за периода след счупването на стъклото. И. е дал показания относно своите възприятия, за които носи наказателна отговорност. Същият е категоричен, че Л. се е намирал до автомобила си, извън двора на къщата, когато се е чул шума от счупването на стъкло и едва след това е влязъл в двора на къщата. Показанията са последователни и логични и при липсата на други доказателства които да разколебават доказателствената им стойност, следва да им се даде вяра. В обясненията на двете жени и на полицейските служители, не се посочва, че те са видели, че именно Л. е удрял по вратата и че той е счупил стъклото. Следователно от събраните по делото доказателства категорично се установява, че на 25.01.2019 г. инс. Л., в извън работно време, през нощта (около 01: 35 часа), е установен в двора на къща намираща се в гр. Белово, [адрес], че е бил облечен с униформено облекло на МВР, носел служебното си оръжие и не е дал на полицейските служители логични обяснения за влизането си в имота. Не се е държал агресивно и е съдействал на полицейските служители, дошли на място. Не е установено категорично, че именно Л. е удрял по вратата (с което силно е уплашил живущите в къщата) и че е счупил предното стъкло на стъклопакета на вратата. Влизането на Л. в чужд двор, през нощта, без служебна необходимост, в униформа на служител на МВР, вкл. служебно оръжие, е в нарушение на правилата на т. 13, б. "а", 15, 19 и 35 от Етичния кодекс, противно на изложеното в касационната жалба. За нарушаване на етичните правила ЗМВР предвижда възможност за налагане на две различни дисциплинарни наказания, като преценката е с оглед тежестта на извършеното нарушение. За да е реализирано тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" (чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР), е необходимо да са налице конкретни деяния, изразени чрез действие или бездействие, които противоречат на точно определени правила за поведение, регламентирани в етичния кодекс на служителите. Деянията трябва да имат за резултат действително настъпили неблагоприятни последици за институцията, изразяващи се в уронване на нейния престиж. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е прието, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. При материалната квалификация на деянието, мотивиращо "уронване на престижа" не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Според настоящата инстанция в процесния случай, при недоказаност изцяло на деянието, определено като нарушение на служебната дисциплина – нарушение на правилата на Етичния кодекс, уронило престижа на службата, дисциплинарното наказание "уволнение" се явява несъобразено с тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, поради което е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. От поведението на Л. не са настъпили такива последици за службата, уронващи престижа й до степен, което да оправдае налагането на най-тежкото наказание. Изложените от ДНО мотиви в оспорваната заповед и споделени от съда, са основани на приетото от органа, че е доказано, че Л. е извършил в описаните в заповедта деяния изцяло, което се опровергава от доказателствата по делото. Основателно в касационната жалба се сочи, че е налице противоречие между посоченото в оспорваната заповед и данните относно датата, на която е извършено приетото за дисциплинарно нарушение деяние, което не е отчетено от съда. В оспорваната заповед ДНО е приел, че деянието е извършено на 24.01.2019 г., около 01: 35 часа, докато от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства се установява, че деянието е осъществено на 25.01.2019 г. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В случая в оспорваната заповед погрешно е посочено времето, когато е извършено нарушението. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и ще следва да се реши по същество, като оспорваната заповед се отмени, като постановена в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. При този изход на спора е основателна претенцията на касационния жалбоподател за разноски и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер и съобразно представения Списък на разноските – 570 лв., от които 70 лв. държавна такса и 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение