Решение № 1506 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2008 г.

Решение № 1506 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Христо Майсторов от с. Търън, общ. Смолян е обжалвал решението от 9.07.2008 г. постановено по адм. д. № 136/2008 г. на Административен съд гр. Смолян, с което е отменена заповед № 11/1.02.2008 г. на кмета на община- Смолян като незаконосъобразна. Ответникът Община- Смолян не изразява становище. Държавно горско стопанство "Смоляните" - Смолян изразява становище за законосъобразност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за правилност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на административния съд е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване. Ответникът Държавно горско стопанство "Смоляните", гр. Смолян е заинтересувана страна, активно легитимирана да подава жалба срещу административния акт, тъй като е участник в административното производство, затова и жалбата е била допустима. Наред с това по делото са налице доказателства (карта по ЛУП - 2001 г.) за това, че горецитирания имот попада в горски фонд отдел 2116 подотдел " У" в землището на гр. Смолян. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че касатора не е представил доказателства за придобиване на правото на собственост (нот. акт за собственост към момента на започване на процедурата за попълването на кадастралния план. Представеното решение на ПК за възстановяване на имотите в стари реални граници не е достатъчно, за да се приеме наличието на нот. за собственост по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Представеният акт за непълноти или грешки в одобрения кадастрален план е в нарушение на изискванията на чл. 86а и чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), за подписване на акта от всички заинтересовани лица, което е достатъчно основание за отмяната на заповедта като незаконосъобразна. Процесната заповед не съдържа съображения от правна и фактическа страна. Липсата на такива само на това основание прави акта незаконосъобразен и те не могат да бъдат замествани от тези на съда. Следва да се отбележи, че процесната заповед е издадена на основание § 4, ал. 1 т 2 от ПЗРЗКИР, който не препраща към разпоредбата на чл. 32, ал. 1 т. 2 от ЗТСУ (отм.), а към чл. 31 от ЗКИР, респ. Наредба № 14/2001 г. При така възприетата фактическа обстановка, изводите за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт са законосъобразни и обосновани. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Събрани са и са обсъдени в цялост всички относими към делото доказателства и решението е постановено въз основа на тях и закона. Не са налице отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 т. 3 изр. 1 и 2 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.