Решение № 10397 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11646/2018 г.

Решение № 10397 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11646/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. вр. чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба на "Белвекс" ООД, представлявано от управителя В. Марешка срещу решение № 3716/04.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1715/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена писмена покана за доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-03-111/21.12.2017 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса, в частта за сумата от 25, 87 лева – законна лихва, а в частта за сумата 2116, 71 лв. е отхвърлена като неоснователна. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 5, ал. 1 и чл. 19, ал. 5 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната писмена покана. Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции съдебно – деловодни разноски. Ответникът – директор на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/ не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлено оспорването, за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Касационната жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е отменена писмената покана за доброволно възстановяване на суми, е недопустима поради липса на правен интерес от оспорване на благоприятен за страната акт, поради което същата следва да се остави без разглеждане, като производството по делото се прекрати в тази му част. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлено оспорването е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана за доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-03-111/21.12.2017 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 43 от индивидуален договор /ИД/ № 226699/01.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, дружеството е поканено в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неоснователно получената сума в размер на 2116, 71 лева и лихва върху нея в размер на 25,28 лева. Фактическите основания, респ. мотивите на акта са обективирани в констатациите по Протокол за неоснователно получени суми № А-1058/21.11.2017 г. Първоинстанционният съд намира, че извършената проверка не е в нарушение на съответните нормативни изисквания, определени с разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗЗО във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 2 и чл. 9 от сключения ИД, при което приема наличие на материална компетентност на органа – издател на оспорвания административен акт. След анализ на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от НУПРРРЦЛП, първоинстанционният съд извежда, че Позитивният лекарствен списък (ПЛС), публикуван на интернет страницата на Съвета, се актуализира на 2-ро число всеки месец с влезлите в сила решения на Съвета за промяна на лекарствен продукт, включен в ПЛС. Решаващият съд намира, че жалбоподателят е бил задължен по презумпция да следи измененията в цените на лекарствени продукти. Въпреки, че по делото безспорно е установена липсата на отметка в приложение 1 от ПЛС досежно датата на влизане в сила на новата цена на продукта, по аргумент за по - силно основание, първоинстанционният съд приема, че като е издадена фактура 10212258305/24.08.17 г. с коректно отразяване на цената на лекарствения препарат, осчетоводяването на рецептурна бланка НЗОК от 26.08.2017 г. с предходната по - висока цена е довело до неоснователно претендирано заплащане на суми на цена по - висока от нормативно определената. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че преди издаване на писмената покана по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО контролните органи са извършили нормативно изискуемите проверки, при които законосъобразно са установили необосновано превишение на заплатените от НЗОК публични средства за отпуснатия ЛП в размер от 2116. 71 лв., въз основа на което формулира решаващият си извод за законосъобразност на оспорения акт, като респективно отхвърля оспорването, в тази му част. Относно претендираната законна лихва, първоинстанционният съд приема, че същата е дължима съгласно чл. 86 от ЗЗД от деня на забавата. В случая в чл. 8, ал. 4 от договора между жалбоподателя и НЗОК няма посочена дата или срок за възстановяване на неоснователно получените суми. Обоснован е извод, съобразно който лихва се дължи от датата на получаване на процесната покана до датата на плащане, като следва да бъде определена в хода на изпълнението на влязлата в сила покана. По изложените съображения, процесната писмена покана е отменена, в частта, за сумата в размер 25, 87 лева. Върховният административен съд – шесто отделение, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба, но неправилен по следните съображения: В оспорената писмена покана е налице позоваване, относно резултатите от извършената проверка, на протокол за неоснователно получени суми № А-1058 от 21.11.2017 г. по чл. 8, ал. 4 от индивидуалния договор за 2016 г., с който според издателя на поканата, е установено получаване на суми без правно основание. Съгласно протокола, на 24.08.2017 г. в аптека "Марешки – Дружба 2", гр. София е получен лекарствен продукт "Harvoni" филмирани таблетки 90 мг/400 мг х 28 бр. с код по НЗОК JF569 на стойност 33 724, 84 лв., видно от фактура № 1021258305/24.08.17 г. На 26.08.2017 г. същият е отпуснат на здравноосигурено лице на стойност 35 841, 55 лв. Рецептурната бланка е отчетена в периода 16.08. -31.08.2017 г. с финансов отчет от 31.08.2017 г. и спецификация към него на стойност 35841, 55 лв. за лекарствения продукт. Посочено е също така, че възстановяването на сумата 2116. 71 лв. се претендира на основание чл. 43 от ИД 2016 г. От представения по делото индивидуален договор № 226699/01.04.2016 г., сключен между НЗОК, чрез Директора на Столична здравноосигурителна каса като възложител и "Белвекс" ООД, в качеството му на изпълнител, се установява, че текстът на чл. 8, ал. 4 от същия се отнася до съставяне на протокол за неоснователни суми, които не са в резултат на извършено нарушение на договора, а чл. 43 се съдържа в раздел VІІІ "Санкции", и следва заповеди за прекратяване на договора и заповеди за налагане на санкции и финансови неустойки, неотносими за случая. От така изложените мотиви се налага изводът, че възстановяването на процесната сума и лихвите към нея се претендира за неизпълнение на задължения, които обаче не са посочени нито в оспорения административен акт, нито в предшестващия го протокол за неоснователно получени суми. Освен това в тях не е отразено каква е била реимбурсната стойност на "Harvoni" филмирани таблетки 90 мг/400 мг х 28 бр. с код по НЗОК JF569 към момента на продажбата му на здравноосигуреното лице, за която е констатирано превишение, по какъв начин е била оповестена реимбурсната стойност на медикамента и към кой момент. В тази връзка не са изложени мотиви, нито в писмената покана, нито в цитирания протокол. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектирало негативно върху правото на защита на дружеството, тъй като то има право да научи какви са фактите, мотивирали административния орган да приеме, че е извършило нарушение. Съдът не е констатирал изложеното и е приел неправилно, че при издаване на поканата са спазени административнопроизводствените правила. В разпоредбите на чл. 13, ал. 1, 2 и 3 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (Условията), в редакцията им обн. ДВ. бр. 22 от 22.03.2016 г., се съдържат следните изисквания: Възложителят публикува на интернет страницата на НЗОК основните изисквания към софтуера, обработващ рецептурните бланки, задължителните номенклатури и формата на отчетните електронни документи и указанията, предвидени по Наредба № 4 и Наредба № 10. При промени в приложение № 1 на ПЛС и в списъците с МИ и ДХ възложителят публикува на интернет страницата на НЗОК актуализиращи файлове към номенклатурите на аптечния софтуер във формат, определен от НЗОК, данните в които са задължителни за изпълнителя. Актуализациите влизат в сила от 1-во или 16-о число на месеца. При промени в приложение № 1 на ПЛС възложителят изготвя съответните актуализиращи файлове в сроковете по Наредба № 10. Това са задължения на НЗОК, респ. СЗОК, като страна по договор № 226699/01.04.2016 г., които са отразени и в чл. 7 от същия. По административната преписка не се съдържат доказателства, а и ответникът по първоинстанционното дело не излага съображения относно оповестяването на нова стойност на лекарствения продукт "Harvoni" филмирани таблетки 90 мг/400 мг х 28 бр. с код по НЗОК JF569 към момента на продажбата, т. е. че е изпълнил тези свои задължения. В административния акт и в коментираните протоколи няма никакви мотиви в тази насока, т. е. липсват фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което не е необходимо на административния орган да се дават указания в посочения смисъл. От представените от ответника приложение № 1 и приложение № 4 към Позитивния лекарствен списък, публикувани от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, не се установява оповестяване на изменена цена на лекарствения продукт "Harvoni" филмирани таблетки 90 мг/400 мг х 28 бр. с код по НЗОК JF569 към датата на продажбата от аптеката на медикамента, заплащан изцяло от НЗОК. В разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Условията изрично е посочено, че в случаите, когато възложителят не е изпълнил задължението си по предходните алинеи, изпълнителят не носи отговорност. Цитираната разпоредба не е била съобразена от първоинстанционния съд. Той не е преценил, че в случая отговорността на изпълнителя не може да бъде ангажирана, предвид текста на чл. 13, ал. 5 от Условията и липсата на доказателства за оповестяване на нова реимбурсна стойност на медикамента към момента на продажбата. Що се отнася до приложението на разпоредбите на чл. 8, ал. 5 и на чл. 5, ал. 4 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с ПМС № 97 от 19.04.2013 г., обн. ДВ, бр. 40 от 3.04.2013 г., в сила от 30.04.2013 г., с изменения и допълнения, те не са посочени в писмената покана и в предшестващия я протокол за неоснователно получени суми като правно основание, а административният акт не може да бъде допълван. По делото е безспорно, че е било издадено дебитно известие № 1021325945/02.11.2017 г. от "Фармнет" АД с посочена цена на едро на доставения продукт за увеличената му стойност към фактура 1021258305/24.08.17 г. със сумата от 2116. 72 лева. Същото е със съдържание за увеличена стойност по фактурата, като преди издаването му е изпратено писмо изх. № Ф-11-163 от 01.11.2017 г. до клиентите от доставчика "ФАРМНЕТ" АД с обяснението, че поради техническа грешка в периода 04.08.2017 г. - 01.09.2017 г. лекарственият продукт е с некоректно фактурирана стойност от ЗЗ 724, 83 лв. с включен ДДС. В цитираното писмо е посочено, че ще бъдат издадени дебитни известия за сумата от разликата 2116. 72 лв. с вкл. ДДС. Основание за издаване на известието е изменение на данъчната основа - увеличена стойност по фактура. При изложените съображения дебитното известие не може да бъде преодоляно без зачитането му в отношенията "доставчик - аптека" по отношение на стойността на спорния лекарствен продукт. Наред с това тези отношения между доставчика и аптеката са се развили преди издаване на заповедта за проверка и образуване на административното производство. В писмената покана не е споменато дебитното известие, като същото не е обсъждано от административния орган и помощния му орган, което е нарушение на административнопроизводствените правила, а преценката на това доказателството е от съществено значение за правилното решаване на спора. Горните мотиви налагат извода, че оспорената писмена покана е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели. Налице са отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. След като не ги е установил, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това решение следва да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт да бъде отменен. В същия смисъл по идентични казуси на ВАС са Решение № 3386/08.03.2019 г. по адм. д. № 8629/2018 г. на ВАС, VІ отд., Решение № 644/15.01.2019 г. по адм. д. № 6863/2018 г. на ВАС, VІ отд., Решение № 86/04.01.2019 г. по адм. д. № 7836/2018 г., VІ отд., Решение № 3755 от 14.03.2019 г. по адм. д. № 9404/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 4990/03.04.2019 г. по адм. д. № 7576/2018 г. на ВАС, VІ отд., Решение № 4991/03.04.2019 г. по адм. д. № 8169/2018 г. на ВАС, VІ отд., Решение № 5754/16.04.2019 г. по адм. д. № 11482/2018 г. на ВАС, VІ отд. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а следва да се уважи акцесорната претенция на касатора за присъждане на разноски. Същите са доказани в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, заплатени за държавна такса за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд - шесто отделение,