Решение № 2579 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8999/2017 г.

Решение № 2579 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8999/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. И., гр. С., против решение № 3508/25.05.2017 г., постановено по адм. д. № 207/2017 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. С. И. против заповед № РА-30-338/10.11.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка и надстройка на съществуваща едноетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ ХI-241, кв. 33, местност "Х. Б.", с адм. адрес: гр. С., кв. "Х. Б.", ул. "503-та" № 4, район "С.", СО. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалният закон. Както в административното, така и в съдебното производство не са били представени доказателства установяващи законността на строежа. Правилно съдът е посочил, че липсата на разрешение за строеж е достатъчно условие, за да се определи строежът като незаконен, с оглед разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото не е спорно, че строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Следва да се оставят без уважение, като необосновани и немотивирани, наведените в касационната жалба доводи за допуснато от първоинстанционният съд нарушение по чл. 8 от Е. К. за правата на човека и основаните свободи. Правилно съдът е посочил, че Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и неприкосновеност на жилището, но в конкретния случай, с оспорената заповед се цели премахване на незаконен строеж, а не засягане на лични права и свободи, поради което жалбата в тази част, следва да бъде оставена без уважение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав