Решение № 16553 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2019 г.

Решение № 16553 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) Сливен чрез процесуален представител срещу решение № 4 от 06.02.2019 г. по административно дело № 185/2018 г. от Административен съд Сливен, с което е отменено одобреното от него на 04.08.2014 г. План – извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. за имот № 087024 в землището на с. Стрелци с изх. № АСД – 06 - 767/04.08.2014 г. по описа на РДГ Сливен. Наведени са подробни доводи за недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба – подадена след изтичане на законния срок за оспорването ?. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили обжалваното решение на първоинстанционния съд и да прекрати производството по делото, като остави без разглеждане подадената жалба срещу акта. Алтернативно се иска отмяна на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба – С. Николова, в представен писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и такива за правилност на обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба – М. Николова и Д. Велчева не вземат становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентния съд, при оспорване на административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Неоснователни са наведените подробни доводи в касационната жалба за подаване на жалбата от С. Николова след изтичане преклузивния законов срок. Цитираният доклад – приемо-предавателен протокол от 31.08.2016 г., удостоверяващ според касатора, че на посочената датата главен експерт в РДГ Сливен предава на С. Николова, описаните в него документи относно план извлечение за два имота, горскостопанска програма, констативен протокол, карнет – описи, позволителни за сеч и други документи правилно не е приет от първоинстанционния съд за удостоверяващ отразените в него факти, доколкото същият е подписан единствено от служителя, но не и от Николова за да се приеме, че на същата са предадени описаните в него документи, включително и оспореният акт. Освен това следва да бъде посочено, че документът не е изведен в деловодната система на РДГ Сливен, при което достоверността на посочената в него дата не е доказана. Противно на твърденията в касационната жалба не може да се приеме, че Николова следва да се счита за уведомена за акта, чрез пълномощника си "РСМ Комерс" ЕООД, представлявано от Р. Мокрев, който бил уведомен на акта "най - късно преди издаване на позволителното за сеч – 05.08.2014 г.", доколкото обжалвания акт е основание за издаването му. Липсват доказателства по делото упълномощеният от Николова на 27.05.2014 г. да е бил уведомен за оспорения акт, а и предвид релевантната правна уредба. Позволителното за сеч, съгласно чл. 108, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и ред посочен в чл. 56 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите - чрез интернет информационната система на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), какъвто упълномощеният не е. Освен това по делото, а и с касационната жалба не са представени доказателства, от които да се установи съобщаване на акта на някой от собствениците на гората или на пълномощника на Николова по нито един от начините, указани в разпоредбата на чл. 61 АПК в приложимата му към момента редакция – ДВ 27/2014 г. Допълнителен аргумент в тази насока е установеният по делото факт, по който страните не спорят, че кореспонденция във връзка с оспорения акт в ДГС –Сливен е водена единствено с Й. Стефанов- лицензиран лесовъд, който обаче не е упълномощен от собствениците на гората да ги представлява за издаване на процесния акт. При така установеното обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че жалбата е подадена от Николова в срок и същата е допустима. Предвид изложеното искането за обезсилване на решението и за прекратяване на производството по жалбата на С. Николова е неоснователно. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора – установени са релевантните за спора факти, като въз основа на приетите по делото доказателства, които са обсъдени подробно и задълбочено, правилно в обжалваното решение е прието, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. При безспорно установения факт, че с обжалвания акт - План – извлечение за промяна на вида на сечта през 2014 г. Директорът на РДГ Сливен, при липсата на предпоставките по чл. 74, ал. 6 от Правилника за приложение на Закона за горите и по § 3, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите – направено предложение от собствениците на гората, одобрява процесното План – извлечение за промяна на вида на сечта през 2014 г. за имот 087024 в землището на с. Стрелците, с изх. № АСД -06-767/04.08.2014 г. по описа на РДГ Сливен, съгласно което в имота, попадащ в отдел 1047, подотдели "н" и "о" е предвидена санитарна сеч 100%, обоснован и съответен на закона е изводът на АС Сливен, че актът е постановен при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила. Правилно, като такова нарушение е прието и обстоятелството, че комисията по чл. 74, ал. 7 ППЗГ във вр. с § 3, ал. 4 ПЗР на Наредба № 8/2011 г. е извършила дейността си в незаконен състав и без да извърши необходимата проверка, като е извършен оглед на малка част от имота 10-20% и то не от цялата комисията, а само от един от членовете ?. При това следва да бъде съобразен и факта, че по делото е установено, че с влязло в сила на 26.10.2017 г. решение № 440 от 10.10.2017 г. по анд № 1233/2017 г. Районен съд Сливен е признат за виновен В. Стефанов за виновен в това, че на 10.07.2014 г. в гр. Сливен съставил неистински официален документ – протокол от 10.07.2014 г. за извършен обход на процесните имоти с № 087024 и № 169001 по ГСП 2013 на ТП ДГС Котел в землището на с. Стрелци, като изложеното води до извод, че не нарочно назначената комисия е съставила този протокол, послужил като основание за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. На следващо място следва и извод за липсата на достоверност на установените с него факти. Правилен е и изводът на съда, че в случая така установените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като са обусловили издаването на оспорения акт, а производството по издаването му е стартирано без знанието и съгласието на собствениците на гората, при положение, че съгласно цитираната законова разпоредба то може да започне единствено по тяхна инициатива. При така установените процедурни нарушения обоснован и правилен е и изводът, че актът е постановен в нарушение на материалния закон – одобрена е промяна в сечта без да е установена необходимост от такава, доколкото от събраните доказателства не е установено безспорно наличие на такива биотични повреди в гората, обосноваващи санитарна сеч на 100 % от същата. Този извод следва, както от посочените по-горе нарушения на нарочно назначената комисия, така и от останалите събрани по делото доказателства – данните от метеорологичната станция за времето в района, а също и от приетото, неоспорено от страните заключение на вещото лице. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, а и такива конкретни не са посочени в касационната жалба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение