Решение № 6817 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2014 г.

Решение № 6817 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила Решение № 4876 от 15.07.2013 г., постановено по адм. д. № 6207 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2012 г. Молителят иска посоченият съдебен акт да бъде отменен на основание чл. 239, т. 2 АПК заради престъпни действия на съда. В искането за отмяна и в допълнително представени заявления сочи основанията за това: бил криминално набеден от съдията във връзка с представяне по делото на обр. 16/92 г., издаден от р. "Средец", което според Андреев противоречи на десетките приети доказателства; съдията Владова отричала разпоредбите на чл. 204 АПК; били преднамерено затаени десетки факти и обстоятелства, посочени в исковата молба в интерес на мафията в Дирекция за национален и строителен контрол (ДНСК); Решение № 7142/13 г. е постановено без становище на Софийската градска прокуратура; отказва се произнасяне по чл. 124 и чл. 194 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по доказателствата, представени от ДНСК, постановяване на решение без участието на прокурор, "десетки" и "стотици други". В допълнителното заявление от 09.01.2015 г. сочи, че докладчикът по адм. д. № 6207/12 г. по описа на АССГ е извършила преднамерено стотици закононарушения, за които многократно била "инкриминирана". Ответната страна не изразява становище по искането за отмяна. Върховната административна прокуратура, вписана в списъка на лицата, призовани по делото за съдебното заседание, не се представлява пред настоящия съд и не изразява становище по делото. С Решение № 4876 от 15.07.2013 г., чиято отмяна се иска от молителя Андреев, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съдебен състав на АССГ е оставил без разглеждане исковата му молба против ДНСК, в частта й за обявяване на съществуването (издаването) на актове обр. 14, 15 и 16 за сградата, находяща се на ул. "Петър Берон" № 4 в гр. София, както и истинността на акт обр. 16/92 г., издаден от район "Средец" по отношение същата сграда и в частта й, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - Заповед № 3/07.10.1998 г. на началника на ДНСК, за периода 01.04.2012 - 30.06.2012 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. Наред с това, исковата молба на Андреев против ДНСК е отхвърлена в частта й за заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в общ размер на 4050,00 лв., причинени от незаконосъобразен акт - Заповед № 87/16.03.1999 г. на главен държавен инспектор в ДНСК и незаконосъобразни действия и бездействия на органи и/или длъжностни лица на ДНСК за периода 01.04.2012 - 30.06.2012 г. Решението, във всичките му части, не е било обжалвано от Андреев. Направена е изрична отметка върху него досежно влизането му в сила на 12.08.2013 г. Доколкото с една част от решението, чиято отмяна се иска, се прегражда пътя на търсената защита по съдебен ред, а в останалата му част е разрешен материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, искането за отмяна като подадено от страна в първоинстанционното съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240 АПК, е процесуално допустимо. За да се произнесе по искането, Върховният административен съд, състав на трето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са постъпили множество "заявления" от молителя - на дати, както следва: 31.07.2014 г. (внася доказателства за държавна такса), 09.01.2015 г., 16.01.2015 г., 28.01.2015 г., 04.02.2015 г., 20.02.2015 г., 04.03.2015 г., 10.03.2015 г., 16.03.2015 г., 18.03.2015 г., 06.04.2015 г., 07.04.2015 г. 14.04.2015 г., 20.04.2015 г., 28.04.2015 г. - 3 броя, 04.05.2015 г. и от 07.05.2015 г. С повечето от тях той прави процесуални искания до ВАС за предоставяне на делото за послужване, издаване на преписи от документи, съдебни удостоверения, доказателствени искания и други, които са неотносими към основното му искане. С две от така посочените заявления, от 20.02.2015 г. (л. 22) и от 18.03.2015 г. (л. 29), Андреев изрично уточнява, че основание за искането му е чл. 239, т. 2 АПК - за престъпни действия на съдията на мафията в ДНСК. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Отмяната като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове е допустима само на изрично предвидените в процесуалния закон основания - чл. 239 АПК. Доколкото е извънреден способ основанията следва да се тълкуват стриктно. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК твърдяното престъпно действие на чл. на състава на съда във връзка с решаване на делото следва да бъде установено по надлежния съдебен ред. Това означава установяване с влязла в сила присъда, споразумение, сключено по реда на Наказателно-процесуалния кодекс или решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на твърдените престъпни обстоятелства. Наред с това, престъплението следва да е обусловило съдържанието на решението, предмет на искането за отмяна. В случая молителят Андреев не е представил доказателства за това, че по надлежния съдебен ред е установено престъпно действие на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, каквото е изричното изискване на цитираната по - горе норма, посочена от него като правно основание за претендираната отмяна. Впрочем наличието на такива доказателства нито се твърди от молителя, нито се установява по делото. Изложените твърдения не са установени по надлежния ред, което се явява задължителна предпоставка за уважаване на предявеното искане за отмяна на посоченото от Андреев правно основание. Твърденията му са декларативни, а част от тях, изнесени в искането, по което е образувано производството и в последващите заявления представляват касационни доводи за отмяна на съдебния акт, и не обуславят извод за наличие на отменително основание по чл. 239, т. 2 АПК. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна. Като такава тя следва да се отхвърли. Предвид горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,