Решение № 6532 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2015 г.

Решение № 6532 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решението от 9.12.2014 г. по адм. дело № 685/2014 г. по описа на Административния съд - Б. в частта, в която е осъдена да заплати на Д. В. П. обезщетение в размер на 7 500 лева за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно унизително и недостойно третиране вследствие на противоправно бездействие на служители на дирекцията, изразяващо се в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 19.00 часа до 6.00 часа всеки ден неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и адекватна психологическа помощ в периода 29.11.2011 г. - 11.06.2013 г. и периода 10.08.2013 г. - 25.03.2014 г. В останалата част до пълния предявен размер от 16 000 лева искът е бил отхвърлен. Направените са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Д. В. П. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението следва да се отмени като неправилно над присъдения размер от 1000 лева, тъй като не са били съобразени характера, вида и времетраенето на понесените от ищеца вредни последици. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението в обжалваната част, прие следното: Административният съд е разгледал иск на Д. В. П. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за заплащане на обезщетение в размер на 16 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Б., за периода 29.11.2011 г. - 25.03.2014 г. Според твърденията в исковата молба, администрацията на З. - Б. не спазвала изискванията за минимална жилищна площ в помещенията на затвора в нарушение на разпоредбата на чл. 43 Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). На лишения от свобода не бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, тъй като вечер помещенията се заключвали и затворниците били принудени да ползват кофа. Ищецът не разполагал с възможност да поддържа физическото и психическото си здраве и бил дискриминиран от служителите на затвора заради мургавия цвят на кожата си. В нарушение на чл. 90 ЗИНЗС, подаваните от него молби и жалби не са били разглеждани, а пощенските разходи за водената от него кореспонденция били за негова сметка. Бездействието на длъжностните лица за осигуряване на нормални условия за изтърпяване на наказанието му причинили вреди, изразяващи в травмиране на психиката и унижаване на човешкото му достойноство. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приел, че килиите, в които е бил настанен Д. П., както и всички килии на етажа, не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, поради което през нощта, когато се заключвали, лишените от свобода били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи. Ищецът бил настанен в помещения с размери размер на 20,16 кв. м, 6,08 кв. м. и 18,70 кв. м, обитавани средно от около 7-15 души, съответно 14-18 души. Помещенията не се дезинфекцирали регулярно. Тези неблагоприятни условия представлявали израз на унизително и недостойно отношение към лишените от свобода и пораждали заплаха за тяхното здраве. Административният съд се позовал на доклад на делегация на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, изготвен след посещения в Затвора - В. и З. - Б. в периода 4.05.2012 г. - 10.05.2012 г. В доклада се правела констатация, че пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система. В Бургаския затвор били настанени 940 лица, при официален капацитет 371, като жилищната площ на един затворник често била под един квадратен метър и не всеки затворник имал легло. В доклада се съдържала и констатацията, че през нощта затворниците нямат достъп до санитарните помещения и за тази цел използват кофи, сложени в килиите. Помещенията с душовете в Бургаския затвор били разнебитени, на места със счупени прозорци, повечето душове били без накрайници, а стените и повърхностите - в лошо състояние. Направено било заключение, че материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни. От правна страна съдът приел, че разпоредбите на чл. 3, чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията предвиждат задължения на отговорните длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. В случая имало незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, които трябвало да създават такива условия, че да не се уврежда физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Първоинстанционният съд посочил, че според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на Обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведен в Женева в 1955 г., утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямали задължителен характер, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите, всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено, помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на санитарните изисквания. Особено внимание следвало да се обръща на климатичните условия, особено на минималната площ на помещенията, тяхното осветление, отопление и проветряване. Санитарните възли трябвало да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. Административният съд направил извод, че вследствие на лошите битови условия в З. - Б., на ищеца били причинени неимуществени вреди. Накърнено било човешкото му достойнство, което представлявало унизително третиране. Независимо от липсата на конкретни доказателства относно изживените от ищеца отрицателни емоции, липсата на елементарен битов стандарт била от такова естество, че предизвиквала у всяко нормално, психически здраво човешко същество твърдяното въздействие върху психиката. В този смисъл било произнасянето на Европейския съд по правата на човека - решение от 2.02.2006 г. по делото "Йовчев срещу България", решение от 10.01.2012 г. по делото "Шахънов срещу България". Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация следвало да се отчита в съвкупност, независимо че за всяко от проявленията на бездействието имало различна законова регламентация. Съдът се позовал на мотиви на Европейския съд по правата на човека, че разделянето на исковата претенция, при което всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода се разглежда като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността му при преценка на общите условия на задържане. Тъй като ответникът не ангажирал доказателства, че на ищеца е била оказана психологическа помощ, съдът приел, че и с оглед изпълнението на това задължение имало бездействие от страна на администрацията. Съдът посочил, че ищецът не търпял вреди за периода от 60 дни, през който изтърпяването на наказанието е било прекъснато, поради което исковата претенция в тази част била недоказана. Недоказани били и твърденията за липса на адекватно медицинско обслужване, и дискриминационно отношение от страна на служители на затворната администрация, от което ищецът търпял вреди. Изцяло неоснователна била претенцията за претърпени неимуществени вреди, в резултат на поемане на разходи за кореспонденция. Дори такива разходи да са били извършвани, въпреки наличието на законова забрана за това, то те са се отразили негативно върху имотната сфера на ищеца, а иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди не бил предявен. Като взел предвид характера на увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания в причинна връзка с незаконосъобразното бездействие от страна на затворната администрация, както и времето на престой, административният съд осъдил ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за исковия период в размер на 7 500 лева. В останалата част, до претендирания размер от 16 000 лева, съдът отхвърлил иска. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е извършил проверка на редовността на исковата молба, интерпретирал е по свой начин твърденията на ищеца и се произнесъл по искания, каквито не са били предявени. Съдът неправилно възприел, че ищецът е предявил един иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лева, за периода 29.11.2011 г. - 25.03.2014 г. В действителност, както е записано в исковата молба, предявени са няколко самостоятелни искови претенции - иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т. 3 ЗИНЗС в размер на 6000 лева, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 43, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 ЗИНЗС в размер на 6000 лева, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 43, ал. 3 и ал. 4 в размер на 3500 лева, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 90, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗИНЗС за сумата 500 лева. Вместо да се произнесе по всеки от предявените искове, съдът е обединил исковете в един, игнорирайки основно за исковия процес процесуално правило, предвидено в чл. 6, ал. 2 ГПК, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Неглижирането на съдопроизводствените правила не би могло да се обоснове с мотивите на цитираните от първоинстанционния съд решения на Европейския съд по правата на човека. Съдът е направил несъответна на вложения смисъл оценка на тези съображения, които имат непосредствено отношение към прилагането на материалния закон, така че при определяне на размера на дължимото обезщетение, да бъде отчетен кумулативния ефект от всички елементи на жизнената среда, в която лишеният от свобода изтърпява наказанието. Друг недостатък на произнасянето на съда е, че макар да е отбелязъл, че ищецът не е търпял вреди през цялото време на исковия период, не е постановил отхвърлителен диспозитив за съответната част от периода. Отделно от това следва да се изтъкне, че молбата, с която административният съд е бил сезиран, няма необходимото съдържание, каквото се изисква съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Тя не съдържа пълно изложение на обстоятелствата, които обосновават исковите претенции, и ясно описание на исканията, що се отнася до характера на вредите, които ищецът претендира да бъдат обезщетени и които са произлезли конкретно за него. Така наречената искова молба има по-скоро съдържание на жалба, в която лишеният от свобода се оплаква най-общо от условията в затвора. Единственото изречение, което дава характеристика на вредите, е: "Това допълнително натоварва психиката ми, унижава ме и ме травмира, утежнява и без това нелекото ми съществуване - тук в затвора". Изречението се отнася за оплакването на ищеца за проявено спрямо него дискриминационно отношение, но не и за останалите му претенции, в частност, за приетата от съда за доказана претенция за обезщетяване на вреди от липсата на помощ от психолог, основана на твърдението, че ".. не се работело със затворниците". С оглед констатираните пороци на решението, които засягат неговата допустимост, то следва да бъде обезсилено в обжалваната му част, без да се извършва проверка за правилността му, с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд