Решение № 5674 от 12.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12854/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 64, ал. 1, изречение второ от Закона за защита на конкуренцията Образувано е по две касационни жалби, съответно от " Индустриал Комерс Ко"ЕАД със седалище гр.София, подадена чрез процесуалния представител адв.И.Д.,и на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), подадена чрез процесуалния представител юрк. К.,, против решение 811/03.08.2020г., постановено по адм.дело 31/2020г. по описа на Административен съд София-област, с което, по жалби на "БЛИМУС" ЕООД - гр. София , С. К. и А.В.,е отменено Решение 1331/12.12.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-744/2019 г. в частта му по т. 1 -4, в които са приети за установени нарушения по чл. 29 и по чл. 31 от ЗЗК от страна на дружеството и са наложени имуществени санкции, съответно в размер на 50 000лв. и на 10 000лв. , и нарушения по чл. 29 от ЗЗК вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4, пр.2 от ЗЗК от физическите лица и им е наложена глоба-съответно в размер на 20 000лв и 10 00 лева ,както и на частна жалба от Комисия за защита на конкуренцията против определение 1038/15.10.2020 г.,постановено по адм.дело 31/2020 г. по описа на Административен съд София - област ,за отказано изменение на това решение в частта на присъдени разноски,дължими от КЗК . С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели релевират довод за нарушение на процесуалния закон, поради избирателно и едностранчиво обсъждане на релевантните факти,подменени със субективно виждане -особено в частта за продуктовия пазар,необсъждане на относими доказателства и основни доводи и съображения, изложени пред АССО и КЗК, и че неправилно и необосновано по същество било прието, че не са нарушени чл. 29 и чл. 31 от ЗЗК от "БЛИМУС" ЕООД - гр. София, въпреки че последното е осъществило действия на нелоялна конкуренция ,съответно-С. К. и А.В.- нарушения по чл. 29 от ЗЗК вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4, пр.2 от ЗЗК,въпреки доказаното им съдействие за първото от тях. Намират и за неправилни изводите на АССО за неяснота на фактите,обусловили правната квалификация на КЗК на нарушенията и неправилно несъобразяване с практиката на ВАС и ЕК. В частната жалба на втория касатор са развити възражения за прекомерност на разноските за адвокатските възнаграждения . Молят решението и определението да се отменят , като вместо първото да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. Претендират разноски . В откритото съдебно заседание пред ВАС първият касационен жалбоподател,чрез процесуален представител адв. Г., и в писмено становище ,вторият- чрез юрк. К. , поддържат касационните си /и частната/ жалби и намират другите касационни за основателни. Ответните страни - Блимус" Еоод, представляван от адвокат П.С., С. К., представлявана от адвокат Г. и А. В., представляван от адвокат Л., и в писмени становища и писмени отговори оспорват касационните и частната жалби като неоснователни, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение и определение. Претендират разноски за защита пред ВАС. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби /и неоснователност на частната/ с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, т.к. в хода на административното и съдебното производства е доказано извършеното от дружеството нарушение по чл.31 ЗЗК, доколкото то е имало сключено споразумение с "Кадилак" от 01.11.18 г. с 10 месечен срок / до 31.08.19 г. /, а по делото са налични доказателства, че на 31.10.19 г. и на 05.11.19 г., т.е. след изтичане на съответните договорни отношения,то е публикувало информация на сайта си, че притежава качеството официален дистрибутор на "Кадилак" и посочените обстоятелства са установени в обжалваното решение на КЗК, без да са оборени при съдебния контрол. Намира направените от касаторите оплаквания във връзка с другите нарушения /по чл.29 ЗЗК/ от ЮЛ и ФЛ също за основателни,защото с действията си ответниците по касация са нарушили общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК и цялостното им поведение обосновава отговорността по този текст, с оглед доказателствата по делото и установените факти. Счита, че съдът неправилно е тълкувал чл. 29 ЗЗК и неправилно е определил съответния продуктов пазар като противоречащ на легалната дефиниция по §1 т.15 б.а от ЗЗК и оттам че не е налице конкуренция между двете търговски дружества по смисъла на закона. Намира за неправилни и изводите му за липса на недобросъвестно поведение от страна на Блимус ЕООД и тези за извършеното от двете физически лица поведение- в разрез с добросъвестната търговска практика, достатъчно за ангажиране отговорността на дружеството ответник, неговата бивша служителка и свързаното с нея трето лице по чл. 29 ЗЗК, за осъществяването на която е достатъчно дори наличието на потенциална възможност за увреждане интересите на конкурентното дружество касатор. Намира частната жалба за неоснователна.Предлага отмяна на съдебното решение и доколкото произнасянето относно разноските е акцесорно спрямо основния спор, то да бъде съобразено при решаване на спора по същество. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях и подлежащ на съдебен контрол акт и в срока по чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледани по същество са и основателни, по следните съображения: Пред първоинстанционния съдебен състав е оспорено решение 1331/12.12.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-744/2019 г. в частта по т. 1 и 2, в които са приети за установени нарушения по чл. 29 и по чл. 31 от ЗЗК от страна на Блимус ЕООД и са наложени имуществени санкции, съответно в размер на 50 000лв. и на 10 000лв. и в частта по т. 3 и 4, в които са приети за установени нарушения от страна на С. К. и А.В. по чл. 29 от ЗЗК вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4, пр.2 от ЗЗК и им е наложена глоба-съответно в размер на 20 000лв и 10 00 лева . Административният съд преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт и го отменил. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. С обжалвания съдебен акт отменил решение на КЗК, с което са наложени санкции за извършени нарушения по чл. 29 и чл. 31 от ЗЗК от страна на Блимус ЕООД и по чл.2, ал.1 т.4 вр.чл.29 ЗЗК от физическите лица С. К. и А.В.. За да стигне до този правен извод приел, че в конкретния случай не са осъществени елементи от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗК,предвид че страните не извършват дейността си на един и същ продуктов пазар по см. на § 1, т. 15, б. "а" от ЗЗК.Този извод обосновал с мотиви,че не е спорно в настоящето производство, че стопанската дейност на "Индустриал Комерс" ЕООД се свежда единствено до внос и продажба на автомобили от масовия бранд Хюндай, а не изобщо на автомобили, а тази на "Блимус" ЕООД е свързана с предлагането единствено на луксозни американски автомобили Кадилак/Корвет/Камаро, които представляват т.нар. премиум бранд автомобили,и че сравнението между автомобилите Хюндай и автомобилите Кадилак/Корвет/Камаро по категоричен начин показва, че те не са взаимозаменяеми като характеристики и цени, предвид факта, че Кадилак е луксозен автомобил с голям и мощен бензинов двигател, докато Хюндай е с малък екологичен, електрически, дизелов или бензинов двигател.Допълнил съображенията и че средната стойност на един Кадилак - между два и три пъти по-висока от тази на един Хюндай,цената на подддръжката и сервизното им обслужване ,съществената разлика в разхода на гориво,целевата група потребители (потенциалните клиенти) на двата бранда различна по възраст, платежоспособност и че хомологацията на Кадилак за европейския пазар е значително по-трудна и по-скъпа от тази на Хюндай, поради липсата на т.нар. COC - Certificate of Compliance - сертификат за съвместимост,респ. различните стандарти за масови и премиум автомобили. По основните възражения в жалбата- за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт , по аргументи от възприетата от Европейската комисия практика на сегментиране на пазара в областта на дистрибуцията на нови МПС в зависимост от спецификата на засегнатите в конкретния случай пазари, а именно ,че пазарът на пътнически автомобили се разделя от ЕК на следните сегменти: А - мини; B - малки; C - средни (компактен или нисък среден клас); D - големи (среден клас); E - представителни (висок среден клас); F - луксозни, H-S - спортни/купе/кабриолети; MPV - многофункционални (ванове), J-SUV- високопроходими и от Методика на КЗК за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета с Решение 393/2009 г.,след приетото за безспорно, че автомобилите Кадилак са от клас F - луксозни, а автомобилите Хюндай не са,приел за необоснован изводът на КЗК търговецът на корейските автомобили Хюндай и жалбоподателят "Блимус" ЕООД- търговец на американските автомобили Кадилак/Корвет/Камаро да осъществяват дейност на един и същ продуктов пазар,а оттам-и че не се намират в конкурентни отношения помежду си, откъдето извел решаващ извод,че липсата на конкурентни отношения между тях означава липса на един от задължителните елементи от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗК и води до извод за неприложимост на тази норма. Предвид горните съображения, вече по отношение на С. К. ,съдът от правна страна приел,че не е извършила противоправното действие , изразяващо се в неправомерно използване на контакти, информация и фактически отношения, свързани с водените преговори с Кадилак в полза на "Блимус" ЕООД, респ. че действията й,квалифицирани като "съдействие", не могат да обосноват самостоятелно нарушение на член 29 ЗЗК, чрез нарушение на член 237 ТЗ да изпълнява функциите си на член на Съвета на директорите на "Индустриал Комерс Ко" ЕАД с грижата на добър търговец, както и поетите от нея задължения по подписаните от нея договори за управление за неразкриване на поверителна информация и неосъществяване на конкурентна дейност.Този извод обосновал с мотиви,че претенции за неизвършване на конкурентна дейност са относими само за времето, в което лицата изпълняват ръководни функции, но не и след това,и че освен от ТЗ, задълженията на това физическо лице за неизвършване на конкурентна дейност са произтичали от договорите й за управление и от подписаната от нея декларация от 18.09.2018г, но че единствено в тази декларация са вменени задължения за неизвършване на конкурентна дейност след прекратяване на функциите на С. К. и заличаването й като ИД и като член на СД,но нито в ТЗ, нито в договорите й за управление, се предвиждало тя да не извършва конкурентна дейност след прекратяване на договорите й за управление По отношение на А. В. съдът приел,че също не е извършил нарушението,за което му е наложена санкция, по съображения,че КЗК незаконосъобразно приела, че противоправното му действие се изразява в регистрация на доменните "blimus.bg" и "Kadilac.bg" в периода на водене на преговори между С. К. и в процес на освобождаването й от поста изпълнителен директор и член на съвета на директорите, което действие счел за непредставляващо съдействие на физическо лице по смисъла на ЗЗК на извършеното от "Блимус" ООД нарушение по чл. 29 от ЗЗК ,защото действието по регистрация на домейни не е укоримо, не противоречи на закона или на правните обичаи и не накърнява добрите нрави,а в случая регистрацията на домейн не представлява действие, което да увреди или да създаде опасност от увреждане на интересите на "Индустриал Комерс Ко" ЕАД,а и защото по никакъв начин не се установява да има конкретни интереси, засегнати или застрашени от регистрацията на домейните,нито е доказано по преписката, че регистрацията на тези домейни е спомогнала за това Кадилак да сключи договор с "Блимус" ЕООД.Приел и че към момента на регистрацията на домейна/не се сочи кой/, А. В. не се намирал в договорни отношения със заинтересованото дружество, не е поел задължения за извършване на определени действия/бездействия, които потенциално би могъл да наруши с регистрацията на тези домейни,а и че това физическо лице не е участвало в самите преговори, а единствено в изпълнението на споразумението за дистрибуция. По отношение на наложената санкция/явно е имал предвид установеното нарушение/ по чл. 31 от ЗЗК на "Блимус" ЕООД (въвеждане в заблуждение) чрез публикуване на невярна информация на сайта, изразяваща се в твърдението, че това дружество е представител на Кадилак за България, съдът изложил единственото съображение,че съгласно сключения договор за дистрибуция между Блимус ЕООД и Кадилак Европа/не посочил кой договор/ ,дружеството има правото да се представя като негов официален дистрибутор за България.Не обсъдил ,и въобще не съобразил,че сключеното споразумение с "Кадилак" е от 01.11.18 г. с 10 месечен срок - до 31.08.19г. , а безспорните доказателства сочат, че на 31.10.19 г. и на 05.11.19 г., т.е. след изтичане на този срок, и в приетия за процесен период по чл. 31 от ЗЗК- периодът от септември 2019 г., когато се установява, че е публикуван текст, съгласно който дружеството е "официален дистрибутор на Кадилак и Шевролет спортни автомобили" на интернет сайта на ответното дружеството - https://www.bgcadillac.com/ , до 09.10.2019 г. когато текстът е премахнат/ ,Блимус ЕООД е публикувало информация на сайта си, че притежава качеството официален дистрибутор на "Кадилак. Извел краен извод,че оспореното решение на КЗК в процесните 4 пункта е незаконосъобразно, поради което го отменил и осъдил КЗК за разноски,чийто размер,с обжалваното пред настоящата инстанция определение, отказал да измени. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.