Решение № 9425 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1476/2009 г.

Решение № 9425 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1476/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 233 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Вера Иванова Христова от гр. Костинброд против заповед № К-6345 от 11.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ППЗМВР за умишлено отразяване на неверни данни в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за 2007 г., довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи, й е наложено дисциплинарно наказание " недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение административнопроизводствените правила и материалния закон. Конкретните й възражения са за това, че преди налагане на наказанието не е изслушана и не са взети писмени обяснения, а също така и че извършеното нарушение на изискването чл. 187, ал. 3 от ЗМВР не е умишлено. Моли за отмяна на обжалваната заповед Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на оспорения индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. По делото не е налице спор относно фактическата обстановка, действията, вменени на жалбоподателката като дисциплинарно нарушение се признават от нея и се установяват в хода на дисциплинарното производство. Видно от доказателствата в преписката, в хода на проверка за работата на държавните служители в РУ на МВР гр. Костинброд, разпоредена със заповед № Iз-1123/12.09.2008 г. на министъра на вътрешните работи, е установено, че жалбоподателката - инспектор в Детска педагогическа стая, разузнавач в VI степен в РУ на МВР гр. Костинброд при ОД на МВР София, е нарушила изискването на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, като в декларацията за имуществото и доходите си за 2007 г. не е декларирала собствени в съпружеска имуществена общност два автомобила - "Опел Кадет" СО ...... и СО.... НА. Жалбоподателката не оспорва посоченото обстоятелство, но твърди, че първият от тях е бил продаден на трето лице, което впоследствие е изгубило документите и се е наложило събирането им с цел прехвърляне на собствеността. Основното й възражение по това деяние е, че не е извършено умишлено. Дава обяснения, че след повторно снабдяване с документи за прехвърлителна сделка, е упълномощила съпруга си да я представлява в продажбата, което според нея изключва умишленото извършване на деянието. Възражението за липса на умисъл при извършване на деянието, е неоснователно. Умисълът е формена вина, при която деецът съзнава противоправния характер на деянието, предвиждал е настъпване на противоправните последици от него, искал или е допускал настъпването им. Деянието, вменено на жалбоподателката като дисциплинарно нарушение е очертано като нарушение на служебните задължени, изразяващо се в отразяване на неверни данни в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. Противоправният резултат от неизпълнение на служебното задължение за ежегодно деклариране на имуществото и доходите на служителя, е посочен в нормата на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, а именно - несъответствие между декларираното и притежаваното имущество. Не е спорно обстоятелството, е жалбоподателката, предоставяйки автомобила си на трето лице, не е сключила договор за покупко-продажба, в изискуемата за валидността му форма съгласно Закона за движението по пътищата. Упълномощаването на съпруга й за извършване на такава сделка впоследствие не я освобождава от дисциплинарната й отговорност, само поради обстоятелството, че не се е осведомила дали всъщност такава сделка е била сключена. Като държавен служител в МВР същата е знаела за задължението си за ежегодно деклариране на притежаваното имущество, то касае изискването за съвместимост за заемане на длъжността на държавен служител в МВР, от което следва, че е била длъжна да допусне несъответствие между декларираното имотно състояние и действителното. Допускане настъпване на противоправните последици от деянието е очертано във фактическия състав на умисъла - интелектуално-волеви момент на умисъла. Възражението за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателката е дала писмени обяснения на 29.09.2008 г., същите са приложени в преписката. Техният предмет съвпада с предмета на воденото дисциплинарно производство, поради което следва да се направи извод, че правилото на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е спазено. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение намира жалбата за неоснователна и същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховен административен съд