Решение № 14732 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2012 г.

Решение № 14732 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 110/19.01.2012 г. по адм. д. № 2364/2011 г. на Варненския административен съд, с която е отменен РА № 181005152/16.02.2011 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Росен Ников, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 181005152/16.02.2011 г. на ТД на НАП-Варна, с който за 2009 г. е определен данък върху дохода на Росен Ников по чл. 48 ЗДДФЛ 5647,47 лв. с 1213,18 лв лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден след проведена по чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК ревизия на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като ревизираното лице не е декларирало доходи от продажба на имущество. Съдът правилно е преценил като законосъобразно провеждането на ревизията по особения ред. В облагаемия доход в РД са включени 29 475 лв, представляващи 1/2 от пазарната цена от 65 500 лв, определена от техническа експертиза на продаден незастроен недвижим имот по нот. акт № 92/07.09.2009 г., която е намалена с 10 % разходи на основание чл. 31, ал. 1 ЗДДФЛ. В РД е прието, че имотът е придобит по нот. акт № 166/18.04.2008 г. по замяна, поради което цената за придобиването му на основание чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ е нула. На основание чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ разликата между цената на придобиване и продажната цена е приета за доход на ревизираното лице. Съдът е назначил оценителна експертиза, която е определила цената на имота към 18.04.2008 г. /когато е придобит имота/ на 120 500 лв. Съдът е приел, че за определяне цената на придобиване на имота не е приложим чл. 33, ал. 6, т. 3 ЗДДФЛ, според който когато няма документално доказана цена на придобиване цената на придобиване по ал. 1 е нула и при последваща продажба или замяна на поземления имот по т. 8, включително на ограничени вещни права върху него. Според съда е приложим чл. 33, ал. 6, т. 4 ЗДДФЛ, който урежда цената на придобиване за имот придобит по замяна с доплащане в размер на доплащането. Въпреки този си извод съдът правилно е назначил експертиза, която да оцени имота към датата на придобиването. Имотът към 18.04.2008 г. е на стойност 120 500 лв, а е продаден през 2009 г. при пазарна цена 65 500 лв. /при спадащ пазар/, поради което изводът на съда, че от тази сделка не е реализиран доход е обоснован и законосъобразен. Правилен е изводът на съда за неприложимост на чл. 33, ал. 6, т. 3 ЗДДФЛ. Обоснован е изводът на съда, че в облагаемият доход незаконосъобразно е включена сумата 29 475 лв. и е определен данък за нея 2947,50 лв. със съответни лихви. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В РА е определен данък 2700 лв. върху 27 000 лв. доход от наеми в размер 30 000 лв, намалени с 10% на основание чл. 31, ал. 1 ЗДДФЛ. За тази сума съдът е приел, че следва да бъде извадена от облагаемия доход, тъй като доходът от наеми е деклариран от лицето, макар, че не е платен. Съдът е приел, че годишната данъчна декларация е изпълнително основания и с включване на сумата в РА се създава второ изпълнително основание за същата дължима сума от данъка. Приел е също, че в изпълнителното производство лицето не може да се защити от събирането на сумата два пъти. Решението в тази част е неправилно. По чл. 108, ал. 1 ДОПК Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт. Според чл. 108, ал. 2 ДОПК, когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени. В раздел първи е уредено предварително установяване на задължения за данъци по декларация. Цитираната уредба в ДОПК предвижда окончателно установяване на данъчни задължения по декларация да се извърши с РА, като ревизията следва да започне до изтичане на срока по чл. 109 ДОПК. По чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК - ревизионен акт и по т. 2 - декларация от лицето с изчислени от него данъчни задължения са изпълнителни основания. Поредността на посочване на изпълнителните основания и уредбата в чл. 108 ДОПК на определените с РА задължения като окончателни изключват възможността да се образува публично изпълнително дело за данъчни задължения, определени по декларация и в РА едновременно. Незаконосъобразно съдът е изключил от облагаемия доход на лице дохода от наеми от 27 000 лв. и определения по чл. 48 ЗДДФЛ съответен данък от 2700 лв, на който съответните лихви са в размер 580,01 лв. Решението като неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък върху дохода за 2009 г. 2700 лв. с 580,01 лв. лихви следва да бъде отменено и в тази част вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 302 лв. Ревизираното лице има право на разноски по делото в размер на 360,12 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на ревизираното лице 48,12 лв. разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,