Решение № 12893 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Електроенергиен системен оператор ЕАД /ЕСО ЕАД/, чрез процесуален представител юрк. Л. Димитрова срещу Решение 665 от 29.01.2024 г., постановено по адм. д. 8046/2023 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество изтъква, че приложима за случая е нормата на чл. 116а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и че ЕСО ЕАД присъединява не производител, а обекти на Електроразпределение Север АД /ЕРП Север АД/ и че отношенията по тази процедура са между оператора на разпределителната мрежа и оператора на преносната мрежа в качеството им на лицензианти по смисъла на ЗЕ. Поддържа и че решението е прието при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като пороците на решението на КЕВР не са установени от АССГ, а машинално са пренесени като съждения в обжалвания съдебен акт, лишавайки го от собствени мотиви. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени Решение Ж-656 от 19.07.2023 г. на КЕВР и преписката се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, чрез процесуален представител гл.юрк. Н.Ненков, оспорва касационната жалба и поддържа тезата, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител адв. Св.Кирилова, с писмен отговор и в с.з., чрез адв.Тодорова оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното решение на АССГ. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът "Морава Тур ЕООД, гр.София, редовно призован, представител не се е явил и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред КЕВР е образувано по жалба с вх. Е-11ИН-00-437/23.06.2023 г., подадена от Морава тур ЕООД срещу Електроенергиен системен оператор ЕАД и Електроразпределение Север АД, за това че неправилно са изискани и заплатени от дружеството суми за съгласуване на условията за присъединяване на три обекта: Фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ.), с инсталирана мощност 0,18 MW, находяща се в УПИ V, кв. 6, с. Зелена морава, към електропровод 20 kV Зелена морава, извод от подстанция Омуртаг; ФЕЦ с инсталирана мощност 0,16 MW, находяща се в УПИ X, кв. 5, с. Зелена морава, към електропровод 20 kV Зелена морава, извод от подстанция Омуртаг и ФЕЦ с инсталирана мощност 0,6 MW, находяща се в УПИ II, кв. 6, с.Зелена морава, към електропровод 20 kV Зелена морава, извод от подстанция Омуртаг , като за всеки от посочените обекти заплатената на ЕРП Север АД сумата е в размер на 7 848 лв. С оспореното пред АССГ, в частта му по т.1 и т.2, Решение Ж-656 от 19.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на ЕСО ЕАД са дадени следните задължителни указания: т.1- В 3-дневен срок от получаване на решението на КЕВР Електроенергиен системен оператор ЕАД да възстанови сумите, заплатени от Електроразпределение Север АД, за съгласуване на условията за присъединяване на ФЕЦ, съответно с мощност 0,18 MW, 0,16 MW и 0,6 MW, предвидени за изграждане в различни имоти в с.Зелена морава, от Морава тур ЕООД, заявени с искания за съгласуване с входящи номера - вх. ЦУ-Е.-9295/12.09.2022 г.; вх. ЦУ-Е.-9457/15.09.2022 г.; вх. ЦУ-Е.-10203/04.10.2022 г. и т. 2. - В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроенергиен системен оператор ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. В мотивите на решението си КЕВР е приел, че процедурата по съгласуване, предвидена в чл. 53 ал. 2 от Наредба 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи / Наредба 6/, не представлява проучване на условията за присъединяване и поради това за него не се дължи заплащане на цена за такова проучване. За да отхвърли жалбата на ЕСО ЕАД срещу Решение Ж-656/19.07.2023г. на Комисията, решаващият съд е преценил, че административният акт е постановен от компетентен орган, в писмена форма, като отговаря на изискванията за форма и съдържание, обоснован е от фактическа и правна страна, съдържа ясни мотиви и са спазени съдопроизводствените правила. Приел е и че решението съответства на материалния закон. При постановяването му КЕВР е спазила разпоредбите на ЗЕ и Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Счел е за несъстоятелно твърдението на ЕСО ЕАД, че поисканото съгласуване представлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване, като е посочил, че съгласуването на искане за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 6 не е обусловено от заплащане на цена, тъй като след съгласуването се сключва предварителен договор за проучване. Обосновал е неприложимостта в случая и на разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ. По изложените съображения отхвърлил жалбата на ЕСО ЕАД срещу оспореното решение на КЕВР като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, подробно е анализирал и обсъдил твърденията и възражения на страните и представените по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба е изложил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда, че КЕВР е спазила разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 6. В процесното решение Ж-656/19.07.2023г. Комисията е отбелязала, че предвиденото съгласуване от операторите на разпределителни мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическата централа към разпределителната мрежа средно напрежение, съгласно чл. 53, ал. 2 от Наредба 6 не представлява проучване за присъединяване на обекта към преносната мрежа и не е нормативно обвързано от заплащането на определена цена, както и не съответства на включените по количества и обем разходи на стойност 7 848 лв. по т.2.1 от ценоразписа, одобрен с Решение Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР Проучване и присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана генераторна мощност до 15 mW включително. Несъстоятелни в тази връзка са доводите на касатора, че съгласуването, съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. Константна е съдебната практика, че съгласуването и проучването са отделни етапи от процедурата по присъединяване, като заплащането на определена сума за съгласуване няма нормативно основание и такава цена не е определена от Комисията по надлежния ред. С Решение Ц-27/28.07.2016г. на КЕВР, по заявление на ЕСО ЕАД е утвърден ценоразпис за извършване на услугата проучване на условията за присъединяване на обекти на клиенти и обекти на производители към електропреносната мрежа, на основание чл. 51, ал. 6 от Наредба 6/2014 г. Съгласуването не съставлява проучване и за него не се дължи такса. Първо се извършва съгласуване на искането за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 6, след което се извършва проучване за присъединяване и съответно се сключва предварителен договор за проучване с оператора на съответната мрежа, към която ще се извърши присъединяването. Правилно първоинстанционният съд е посочил и, че в процесния случаи е неотносима разпоредбата на чл. 116а ЗЕ, която е свързана с присъединяване обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия. Този вид присъединяване се осъществява при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа и оператор на електроразпределителна мрежа по цени за присъединяване, утвърдени от комисията съгласно съответната Наредба по чл. 36, ал. 3, която процедура е неотносима за конкретния спор. Неотносимо е и позоваването на касатора на нормата на чл. 102, от Наредба 6, която касае присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа. Съгласно чл. 34б б.а ДР на ЗЕ оператор на разпределителна мрежа е лице-оператор на електроразпределителна мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието на дадена територия и за взаимовръзките с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. В случая Морава Тур ЕООД очевидно не отговаря на това определение и не се касае за разглежданата в чл. 102 от Наредба 6 хипотеза. Неразграничаването на етапите проучване и съгласуване и смесването на правната уредба на две различни по своята същност процедури по присъединяване /присъединяване на обект на оператор на електроразпределителна мрежа към електропреносната мрежа и присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа/ е довело до неправилното прилагане от страна на ЕСО ЕАД на цени по ценоразписа, утвърден от КЕВР с Решение Ц-27 от 28.07.2016 г. и до заплащане от страна на Морава Тур ЕООД на суми без основание. В тази връзка дадените от КЕВР задължителни указания на ЕСО ЕАД правилно са преценени от решаващия съд като законосъобразни. Несъстоятелни са и наведените от касационния жалбоподател бланкетни доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд и необоснованост на решението. АССГ е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателни се явяват исканията на ответните страни КЕВР и "Електроразпределение Север" АД за присъждане на направените по делото разноски. В полза на КЕВР, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл.144 АПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл .24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева. На "Електроразпределение Север" АД следва да се заплатят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. с вкл.ДДС, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащането му. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и е определено в минималния размер, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение