Решение № 13984 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 181/2013 г.

Решение № 13984 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 181/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фердун Якъб Бекир, от гр. Кърджали, против решение № 149 от 30.10.2012 г., постановено по адм. дело № 106/2012 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на Районно управление "Полиция" гр. Кърджали не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кърджали е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 298/29.05.2012 г. на началника на РУП - Кърджали, с която на Фердун Якъб Бекир е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Правилника за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарно наказващия орган е установил дисциплинарното нарушение, от държавния служител са поискани обяснения, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Законосъобразно и с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норми на чл. 224, ал. 1, т. 4 от ЗМВР вр. чл. 225, ал. 1 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 9.05.2012 г. към 02.23 ч. касаторът съзнателно е извършил действия, с които е осуетил получаването на обективни резултати от извършена планова проверка на полицейски патрули от началника на РУП Кърджали като се е обадил на колегата си Танер Мюмюн и го е предупредил за извършваната проверка. Твърдението в касационната жалба, че Фердун Бекир не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно наказание, е неоснователно. Видно от докладна записка, депозирана от касатора и колегата му Сабри Тасим на 9.05.2012 г., е че Бекир изрично заявява, че се е обадил на колегата си Танер Мюмюн, за да му каже, че началникът на РУП Кърджали им е извършил проверка. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля Мюмюн, който заявява, че Бекир му се обадил, за да го попита за текст от Закона за движението по пътищата, тъй като в този момент съставял акт. По несъмнен начин по делото е установено, че Бекир е съставил акт за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в 01.30 ч. (справка от 19.09.2012 г.), а се обадил на колегата си Мюмюн около 02.20 ч. Фактът, че обаждането е станало сред като Мюмюн и колега му са били проверени, не обосновава извод за липса на извършено дисциплинарно нарушение, тъй като жалбоподателят не е могъл да знае кога ще бъде извършена проверката на колегите му. Обжалваното решение е обосновано. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. При постановяване на решението Административен съд гр. Кърджали не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е указал доказателствената тежест на страните, проверил е оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите страните и събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,