Решение № 481 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14236/2015 г.

Решение № 481 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14236/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производство по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Д., обл. К., представляван от председателя С. С. М., срещу решение № 87/02.11.2015 г. по адм. дело № 134/2015 г., постановено от Административен съд - К., с което е отменено Решение № 440/17.09.2015 г. на Общинския съвет - Д. за закриване на кметства в общината. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването на областния управител на област К. Ответната страна по касационната жалба - областен управител на област К., чрез процесуалния си представител юрк. Златанова, в представени по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, да остане в сила. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, по оспорване от областния управител на област К., Административен съд - К., е отменил решение № 440/17.09.2015 г. на Общински съвет Д., област К., с което е прието закриване на кметствата в с. А., с. Б., с. Р. и с. Р., намиращи се на територията на община Д.. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е постановено от компетентен орган при спазване на изискването за писмена форма и съдържание, но в противоречие с материалноправните норми на Закона за административно-териториално устройство на Р. Б. /ЗАТУРБ/- чл. 16, т. 1 и чл. 17. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на съда, че оспореното решение противоречи на материалноправните разпоредби, предвидени в ЗАТУРБ, касаещи реда за промяна на административно-териториалното устройство на общината, изразяваща се в закриване на кметство. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗАТУРБ в редакцията му ДВ, бр. 95/2011 г., в сила от 02.12.2011 г., промяна, свързана със закриване на кметство, както и промяна на границите или на административния център на кметство, се извършва с решение на общинския съвет при условията и по реда за създаването му. Условията са посочени в чл. 16, т. 1, а редът е уреден в чл. 17 от закона. В конкретния случай не са спазени императивните изисквания на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗАТУРБ - писмено искане, което да е подписано най-малко от 25 на сто от избирателите в заинтересованите населени места, при това мотивирано. Такова искане от което и да е от четирите населени места не е направено. Обстоятелството, че броят на населението е под въведения в чл. 16, т. 1 от ЗАТУРБ минимум от 100 души, (в редакцията на ЗАТУРБ от 05.03.2014 г. ДВ. бр. 19, в сила от 05.03.2014. г. до 26.05.2016 г.) е едно от условията за приемане на решение за закриване на кметства, но това само по себе си не е достатъчен аргумент общинският съвет да приеме решението си без да изпълни и останалите изисквания на закона - да осигури участие на гражданите с положителен вот при допитване чрез референдум или подписка на населението на заинтересованите кметства. Закриване на кметства, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗАТУРБ, е допустимо, но след положителен вот на населението при допитване чрез референдум или подписка на населението, проведено въз основа на решение на общинския съвет. При установеното неизпълнение на тези императивни изисквания в специалния закон изводът на съда за незаконосъобразност на оспореното от областния управител решение на общинския съвет, за закриване на цитираните кметства в община Н., се явява законосъобразен. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай оспореният административен акт е издаден без да е изпълнено императивното изискване на разпоредбата на чл. 17 от ЗАТУРБ, а именно наличието на писмено искане от 25 на сто от избирателите, в което и да било от четирите населени места, изискването за решение на общинския съвет в Д. за допитване до населението чрез референдум или подписка, провеждане на това допитване и положителен вот на населението. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния ответник по делото, О. Д. следва да бъде осъдена да заплати съдебни разноски за касационно производство в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,