Решение № 3274 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2008 г.

Решение № 3274 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба, подадена от Славейко Христов Каменов с искане за отмяна на определение № 6961 от 3.07.2007 г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение по адм. д. № 5867/2007 г., с което е оставено в сила определение № 48 от 8.06.2007 г., постановено от Административен съд Враца по адм. д. № 146/2007 г. С уточняваща молба като отменителни основания са посочени тези визирани в разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Ответникът Агенция за държавни вземания не е взела становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита, че молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 146/2007 г. по описа на Административен съд Враца е образувано по оспорване на решение № 64 от 6.03.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания. Съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното производство на основание чл. 159, т. 6 от АПК. С определение № 6961 от 3.07.2007 г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение по адм. д. № 5867/2007 г. е оставено в сила прекратителното определение. Предмет на искането за отмяна е влязлото в сила определение на тричленния състав на Върховния административен съд постановено в частното касационно производство. За да се произнесе по искането за отмяна настоящият петчленен състав на Върховния административен съд съобрази следното: Отмяната, като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол, е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и определения, с които се прегражда развитието на делото, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК причини. Страна по делото може да иска отмяна на влязлото в сила решение само на основанията, лимитативно регламентирани в чл. 239 АПК, сред които не са нарушенията на материалния закон. По тези причини доводите на молителя за нарушение на материалния закон не следва да се разглеждат в това производство. Процесуални нарушения, допуснати от съда, могат да служат като основание за отмяна на влязло в сила решение, ако в резултат на тях е било нарушено правото на участие на страната в процеса - чл. 239, т. 5 от АПК. В уточнителната молба е посочено това основание за отмяна. Въпреки, че липсват мотиви за наличие на това основание настоящият състав служебно провери спазването на процесуалните правила при постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, с оглед гарантираните процесуални права на страната да участва в производството. Тричленният състав на първо отделение на Върховния административен съд е постановил атакуваното определение в закрито заседание, тъй като основанието за прекратяване на съдебното производство не е от тези посочени в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от АПК, при които частните жалби се разглеждат в открито заседание. При разглеждане на частната жалба в закрито заседание не може да се приеме, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила определение на основанието визирано в чл. 239, т. 5 от АПК. В уточнителната молба като основание за отмяна е посочена и разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК. С този текст е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната по този ред се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Като нови писмени доказателства са посочени определение от 5.10.2007 г. постановено от СГС, административно отделение, III-д състав по адм. д. № 4035/2006 г. ; постановление от 30.10.2008 г. на Апелативна прокуратура София по преписка № 1175/2007 г. и писмо изх. № ВД-24-00-406 от 12.09.2007 г. на Агенция за държавни вземания - Регионална дирекция Видин. Тези доказателства нямат отношение към производството по което е постановено атакуваното определение, поради което не могат да се преценят като основание за отмяна. Определението на Софийски градски съд е по повод оспорване на друг акт изпълнителния директор на АДВ. С постановлението на Апелативна прокуратура София е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура Враца, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура Враца за отказ да бъде образувано досъдебно производство срещу длъжностно лице от АДВ. Писмото от АДВ - Регионална дирекция Видин е новосъздадено писмено доказателство, тъй като е по повод молби на молителя, подадени след постановяване на атакуваното определение. Това писмо няма отношение към производството по настоящето дело, тъй като основанието да бъде прекратено производството е чл. 159, т. 6 от АПК и именно с оглед на това основание следва да се преценява относимостта на представените писмени доказателства, а не с оглед на законосъобразността на административния акт, който е бил предмет на оспорване. По тези доводи настоящият състав счете, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание 244, ал. 1, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия