Решение № 3635 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2017 г.

Решение № 3635 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. А., гражданин на Кот д'Ивоар, депозирана чрез адв. Д. Р. от САК, срещу Решение № 4970/24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6310/2017 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради, нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита изводът на съда за недостоверност на бежанската история за необоснован, тъй като не отговаря на събраните по делото доказателства. Иска отмяна на решението на АССГ. Касационният жалбоподател К. А. в съдебно заседание, чрез адв. Д. Р. поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи като се отмени обжалваното решение като неправилно и постановено в противоречие на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че адм. съд не е направил правилна и собствена преценка на фактите и обстоятелствата. Намира за доказано, че лицето е в страната повече от 5 години и успешно се е интегрирал, издържа се и почти говори български език. Освен това са прекъснати всякакви връзки в страната му на произход и там няма семейство, близки и роднини. Ответникът- Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваният съдебен акт за правилен, по отношение на който липсват релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 4970/24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6310/2017 г. на Административен съд С.- град е ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна жалбата на К. А., гражданин на Кот д'Ивоар срещу Решение № 10035 от 19.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този резултат, съдът на първо място приема, че ответникът притежава компетентност във връзка с чл. 75, ал. 1 от ЗУБ. Излага съображения, че при издаване на адм. акт е спазена предвидената в закона писмена форма, не са допуснати процесуални нарушения. По същество правилно от ДАБ е възприета бежанската история като не е кредитирано твърдението, че животът на лицето е застрашен. Съдът намира, че новият доклад от месец 03.2017 г. не променя изводите на ответника, че молбата за закрила не следва да се уважи, като не установява въоръжен конфликт или данни за безогледно насилие. Обсъдени са всяко едно от възраженията на жалбоподателя, като не се споделя довода, че лицето е било репресирано, а единствено изложеното като причина за преследване е работата на брат му, което съответно не е основание за закрила. В заключение е достигнат извод, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано, поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При коректно изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Изводи са обосновани с анализ на приложимата нормативна уредба от международните нормативни актове и местното законодателство. Решаващият съд на база приетата доказателствена маса е изградил правилни изводи. За лицето в Кот д'Ивоар, не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Противно на доводите на касатора, настоящият съдебен състав счита, че в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в Кот д'Ивоар. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса за сигурността на страната му на произход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В Кот д'Ивоар към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от приетите по делото справки, в Кот д'Ивоар липсват граждански войни и междуособици, като положението в държавата е относително спокойно. Правителството успява да постигне напредък в подобряването на сигурността на цивилното население в страната. Актуалната обща ситуация в Кот дТИвоар не е критична в политически, икономически, военен и хуманитарен аспект. В страната не е налице безогледно насилие към цивилното население, което да е генерирано от въоръжен конфликт. Опасенията за наличие на бъдещи заплахи, почиват на предположения, като няма данни за реални обстоятелства, които да застрашават пряко и в негативен план лицето. Предвид удостоверената по делото вътрешна обстановка в Кот дТИвоар няма сериозна заплаха, че чужденеца ще стане неизбежно жертва на насилие при връщане на територията на държавата си на произход. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите, свързани с бежанската история на лицето. От решаващия съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето. Същата се състои от неясно описани събития и противоречиви и непълни обяснения и съответно не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Правилно от адм. съд се приема, че причината за напускане на страната е лична, а не въоръжен конфликт, страх от преследване или евентуално застрашеност от безогледно насилие. Молбата на чужденеца към властите на Р. Б. не е обоснована с обстоятелства, настъпили преди напускането на Кот дТИвоар, относими към който и да е от легалните критерии за признаване на статут на бежанец. В първото интервю не са посочени проблемите за напускане на страна, които впоследствие са изложени във връзка със задържането от военните. Необосновани и неподкрепени с доказателства са твърденията на лицето за напускане на страната поради проблеми с властите. Не се споделя довода на касационния жалбоподател, че е бил репресиран, тъй като визирания случай на задържане от страна на военните, не е описан ясно и категорично и освен това противоречи на данните изложени в предходното интервю. Твърдението, че се е интегрирал в българското общество не представляват основание за предоставяне на статут. Пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая Закон за убежищата и бежанците. По тези съображения решението на Административен съд- С. град като правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,