Решение № 6823 от 22.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Ренесанс" ЕООД, ЕИК[номер], подадена чрез процесуален представител адв.Ройдева, срещу Решение 1357 от 22.11.2022 г., постановено по адм. дело 985/2022 г. по описа на Административeн съд Бургас /АС-Бургас/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-02000221004232-091-001/01.03.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Бургас, потвърден с решение 81 от 30.05.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че са налице приемо-предавателни протоколи, които съдържат съществените реквизити за всяка една доставка. Твърди се, че документирането на разходите, свързани с транспорта на стоките не е от значение за реалността на сделката. Безспорно било, че за плащането има касови бонове. Възразява и срещу решението в частта, в която потвърждава допълнително начисления корпоративен данък. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Монев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е била законосъобразността на РА Р-02000221004232-091-001/01.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 81 от 30.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който на Ренесанс ЕООД са установени задължения за ДДС в данъчни периоди м.06.2020г., м.07.2020г., м.08.2020г. и м.09.2020г. в общ размер от 142501,31лв. поради отказано право на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, във вр. с чл.70, ал.5, чл.6 и чл.25 от ЗДДС, по фактури, издадени от Декомат 19 ЕООД, както и задължение за корпоративен данък за 2020г. в размер на 7345,37лв. Начислени са и съответните лихви за забава. Съдът е установил от фактическа страна, че в ревизирани данъчни периоди м.06.2020г., м.07.2020г., м.08.2020г. и м.09.2020г. доставчикът Декомат 19 ЕООД е издал към РЛ подробно описани в РД и в първоинстанционното решение фактури. Представени били копия на фактурите, придружени с фискални бонове за плащане в брой, приемо-предавателни протоколи, извлечения от счетоводни сметки, оборотна ведомост за 2019г. и 2020г., както и свидетелства за регистрация на автомобили с рег. [номер], рег. [номер] и рег. [номер], справка по фактури и извършен транспорт по рег. номер на автомобил и водач и инвойс фактури. В подробни писмени обяснения ревизираното дружество е изяснил механизма на предаване стоките, както и начина на транспортирането им. Посочил е, че закупената декоративна растителност е разположена на територията на целия комплекс Замък, която е с площ от 30 000кв.м, като има едногодишни и многогодишни растения, с уточнението, че подновяването на растителността се извършва няколко пъти през годината, в зависимост от нуждите, а за растенията се грижат собственика Г. Тумпалов, неговото семейство и всички назначени по трудов договор служители по поддръжка. Органите по приходите били установили, че в приемо-предавателните протоколи липсва информация за мястото и датата на съставяне, както и за лицата, които са ги подписали. Било установено също така, че с изключение на 6 броя фактури за м. 06.2020г., всички останали издадени 89 броя фактури са със сгрешен идентификационен номер и ДДС номер на получателя Ренесанс ЕООД, поради което е прието, че проверяваното дружество не притежава данъчен документ по смисъла на чл.71, т.1 от ЗДДС. По отношение на плащането е установено, че по 31 броя фактури плащането е извършено след датата на издаването им, в месеца, следващ този на издаването, като тук е констатирано противоречие с писмените обяснения на управителя Тумпалов. Относно извършения транспорт на стоките от склада в гр.София до обекта в с.Равадиново жалбоподателят е представил само свидетелствата за регистрация на МПС. Не са представени изисканите товарителници, пътни листи, фактури за закупено гориво, както и счетоводни документи за отчетени разходи във връзка с транспорт на стоките, като управителят е декларирал, че няма извършени разходи за транспорт. При тези данни органът по приходите е приел, че няма годни доказателства за извършен транспорт на фактурираните количества стоки. Съобразно горните фактически констатации е прието, че не са налице доказателства за извършена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС по фактурите, издадени от Декомат 19 ЕООД в данъчни периоди м.06, м.07, м.08 и м.09.2020г., поради което и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказан данъчния кредит по 95 броя фактури, издадени от този доставчик, до размера на начисления по тях ДДС общо 142 501,31лв., както и е определена съответната лихва. С начислените амортизации по сметка 603 Разходи за амортизации в размер на 73 453,79лв. за заведените по сметка 273 Насаждения активи по процесните фактури, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020г., вследствие на което е определен допълнително корпоративен данък в размер на 7 345,37лв., ведно със съответните лихви. По делото са разпитани свидетели. Назначена била съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). При тези фактически установявания съдът е приел РА за законосъобразен. АС-Бургас е стигнал до извод, че ревизираното дружество притежава издадени данъчни документи, съдържащи изискуемите по чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити, в които данъкът е посочен на отделен ред. Приемо-предавателни протоколи били представени към всяка фактура. Те били еднотипни като образец, като в някои от тях посочените цветя, купувани на различни дати, са напълно еднакви като видове, количество, цена, вкл. като вписване по редове. Според съда всички протоколи са подписани от управителя Георги Тумпалов, тъй като твърдението е, че той лично е ходил всеки път да избира цветята, по делото обаче се събрали доказателства, че е имало случаи, в които за транспортирането на цветята са били ангажирани трети лица. Относно представените приемо-предавателни протоколи съдът е стигнал до извод, че те не отразяват действително извършено предаване и получаване на стоки, противоречат на други събрани по делото доказателства, вписаното в тях предполага почти ежедневни пътувания от с.Равадиново до гр.София и обратно, което не може да се възприеме като нормална търговска практика. Приел е, че няма транспортни документи, такива за закупуване на гориво, командироване на лица, отчитане на разходи за транспорт. Касаело се за 95 броя пътувания по маршрута с.Равадиново гр.София и обратно, за които няма съставен никакъв документ и няма отчетен никакъв разход за дейността. Според съда твърдението за действително извършени плащания на сумите в брой се разколебава от обстоятелството, че на една и съща дата има издадени повече от една фактура, всяка на стойност под 10 000лв. На основание гореизложеното, както и след като е обсъдил заключението на вещото лице по ССчЕ, съдът е достигнал до извод, че по делото не се е доказало успешно да са били извършени реални доставки на стоки по процесните фактури, поради което правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид нереалността на доставките АС-Бургас е приел, че при липса на доставени стоки, респ. липса на амортизируем актив, не е било налице фактическо и правно основание за начисляване на амортизации в размер на 73 453,67лв. поради липса на документ, който да отразява вярно стопанската операция по придобиването на актива и като е увеличил финансовия резултат на дружеството със сумата на начислените амортизации, органът по приходите е приложил правилно материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ се е справило с доказателствената тежест в процеса. В хода на ревизията са представени както процесните фактури, така и вторични счетоводни документи, установяващи реалното изпълнение на доставките на стоки, фактурирани от Декомат 19 ЕООД. Представени са приемо-предавателни протоколи, които съответстват на първичните счетоводни документи. Изяснен е механизмът на транспортиране на декоративните растения. В този смисъл са и свидетелските показания, които са ясни, непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото. Изпълнено е и изискването на чл. 71 ЗДДС - издадените от доставчика фактури съответстват на изискванията на чл. 114 ЗДДС. Установено е плащане по всяка една от фактурите. Съществено в случая е, че от страна на приходната администрация не е установено извършването на данъчна измама, както и не установено ревизираното лице да е участвало в данъчна измама или да е било част от такава, за която е знаело или не е могло да не знае, като безспорно доказателствената тежест за това е върху органите по приходите. В обобщение на изложеното при доказване на реалността на доставките от РЛ, незаконосъобразно му е отказано правото на данъчен кредит. Предвид изложеното по-горе, че фактурите, издадени от посоченото дружество, документират действително осъществени доставки, незаконосъобразно съдът е приел, че те не отразяват вярно стопанските операции и неправилно е увеличен финансовият резултат на дружеството и му е начислен допълнително корпоративен данък. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в размер на 4 299,77 лева уговорен и изплатен адвокатски хонорар и държавна такса, и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,