Решение № 7559 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13206/2014 г.

Решение № 7559 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13206/2014 г., III о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станислав Маринов Тодоров, представляван от адв. Ангел Ангелов против съдебно Решение № 105 от 29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 335/2014 г. на Административен съд - Добрич. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Кмета на Община Добрич, чрез пълномощник юрисконсулт Николета Коларова, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба е подадена преклузивния срок по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, състав на Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на Станислав Маринов Тодоров против отказ на Кмета на Община Добрич, обективиран в писмо с изх. № 94С-00-529/14.05.2014 г. за вписване на касатора като баща в акта за раждане на детето Марио Димитров, роден на 5.07.2010 г. в Полша. При проверка законосъобразността на оспорвания отказ, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е направил заключение, че отказа на Кмета на Община Добрич, обективиран в писмо с изх. № 94С-00-529/14.05.2014 г. за вписване на Станислав Маринов Тодоров като баща в акта за раждане на детето Марио Димитров, роден на 5.07.2010 г. в Полша е постановен в съответствие с материалния закон, тъй като не са налице предпоставките за припознаване с оглед обстоятелството, че в съставеният акт за раждане на детето като баща е записан Станислав Димитров, акта за раждане има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на противното, а оспорването на произхода на детето следва да стане в отделно исково производство. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото са правилно установени. Въз основа на техния анализ и в съответствие с приложимия материален закон съдът обосновава законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно съдът е приел за установено, че детето Марио Димитров, родено на 5.07.2010 г. в гр. Варшава, Пловдив е с установен произход по отношение на родителите си по силата на Акта за раждане № 0076/21.01.2011 г., издаден от Община Добрич. В съставения акт за раждане, като майка е записана Десислава Димитрова, а като баща - Станислав Димитров. Съгласно относимата и приложима в случая норма на чл. 71 от Семейния кодекс, припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване. В случая не е спорно, че наличния произход, установен с акта за раждане не е оборен по исков ред, поради което отказът на Кмета на Община Добрич, обективиран в оспореното писмо с изх. № 94С-00-529/14.05.2014 г. за вписване на Станислав Маринов Тодоров като баща в акта за раждане на детето Марио Димитров, роден на 5.07.2010 г. в Полша е постановен в съответствие с материалния закон и като е достигнал до този правен извод първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че произходът на детето от неговия баща не е установен, тъй като не бил налице какъвто и да е акт на припознаване при съставяне на акт за раждане № 5537/16.07.2010 г. в Полша. Безспорно е установено по делото, че както в Акта за раждане на детето, съставен в Полша с № 5537/16.07.2010 г., така и в Акта за раждане № 0076/21.01.2011 г., издаден от Община Добрич, като баща на детето е вписан Станислав Димитров, поради което произхода на детето от неговия баща е установен. Фактическите твърдения на касатора, че при издаване на Акта за раждане на детето, съставен в Полша с № 5537/16.07.2010 г., неправилно е отразено бащинството на детето, както и позоваването му на разпоредби от Полския закон за гражданска регистрация са неотносими към спора и касаят факти, които са извън предмета на доказване. За да се оспори като неистински един акт за раждане, досежно данните които съдържа за родител на детето, следва предварително по исков ред, чрез предвидените за това искови производства, произхода на детето от бащата да е бил оспорен и оборен. В настоящия случай се касае за административно производство по искане за извършване на административна услуга по реда на чл. 49 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) във вр. с чл. 65 от СК - вписване на припознаващия в акт за раждане на припознавания представляващо по своето естество промяна във вписванията. След като законът предвижда в разпоредбата на чл. 71 от СК, че припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, а данните за баща на детето, посочени в акта за раждане се отнасят до произхода на детето от неговия баща, то достоверността на данните, отразени в акта за раждане са извън предмета на доказване в настоящото производство. Правилно в тази насока, административния орган и съда са се позовали на разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Закона за гражданска регистрация, съгласно която актовете за гражданско състояние, какъвто е и акта за раждане, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,