Решение № 3486 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2016 г.

Решение № 3486 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район - В., против решение № 2632/10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1124/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отменено негово решение за отнемане на разрешително за ползване на воден обект. Релевира оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Булгериан пропъртис" ООД гр. Б. взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното решение Административен съд В. е отменил по жалба на "Булгериан пропъртис" ООД гр. Б. решение № 1528/28.01.2015 г. на директора на Басейнова дирекция за Черноморски регион - В., с което на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за водите /ЗВ/ му е отнето разрешително за ползване на воден обект № 003677/13.07.2005 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е налице надлежно установяване на относимите към приложението на закона факти, и надлежното им обсъждане в рамките на упражнената от административния орган оперативна самостоятелност. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 79а, ал. 1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от посочените в разпоредбата седем условия. В случая с решението си директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район - В. е приел, че са налице три от законовите условия - нарушаване условията на разрешителното, неупражняване на права, предоставени с разрешителното в определения в него срок и неупражняване на права, в определените в разрешителното параметри на използването. Въз основа на установените по делото относими за спора факти съдът обосновано е приел, че изводите на административния орган за това, че нарушаването на условията по разрешителното и неупражняване на права в определения срок в него срок и обем са неподкрепени с категорични доказателства и се явяват необосновани. Установява се по делото изграждане на мидени линии, макар и не в пълния обем на издаденото разрешително. Тези обстоятелства, както и твърдяните в съдебното производство особености на технологията на отглеждане на мидите и изваждането на съоръженията през зимния период не са намерили отражение в оспорения пред съда административен акт. В нарушение на изискванията на чл. 35 АПК административният орган е постановил отнемане на издаденото разрешително без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованата страна, въз основа на които да обоснове приложението на закона. Правилно е прието също в обжалваното решение, че след пълно изясняване на всички относими факти и обстоятелства административният орган - директор на Басейнова дирекция за Черноморски район - В. следва да изложи мотиви, основаващи извода му за отнемане на издаденото разрешително за ползване на воден обект, тъй като административният акт е издаден в рамките на предвидената в закона оперативна самостоятелност. В случая въпросът е решен по целесъобразност от компетентен орган, който следва да установи както наличието на възприетите три условия, предвидени в чл. 79, ал. 1 от ЗВ, така и да извърши преценка защо конкретно установената фактическа обстановка основава като единствено правилен извода, че се следва отнемане на издаденото разрешително. Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Липсата на надлежни мотиви препятства дължимия се от съда контрол за законосъобразност. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и го е отменил, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно, тъй като не се представят доказателства такива да са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение