Решение № 16960 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11354/2011 г.

Решение № 16960 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11354/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 307 от 07.06.2011 г., постановено по адм. д. № 950/10 г. Административен съд град Плевен, е отхвърлил жалбата на Тодор Стефанов Тошев срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР с изх. рег. № 3801/21.10.2010 г. на директора на Областна дирекция на вътрешните работи - гр. Плевен, с която на лицето е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" от длъжността "главен полицай", младши полицейски инспектор в РУ на МВР - гр. Червен бряг и е прекратено служебното му правоотношение, считано от 05.11.2010 г. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати разноски по делото в размер на 300 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Тодор Стефанов Тошев от гр. Червен бряг чрез пълномощника му адв. Лъчезар Гергичанов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Плевен е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - град Плевен и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Областна дирекция на вътрешните работи - гр. Плевен не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Тодор Стефанов Тошев срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР с изх. рег. № 3801/21.10.2010 г. на директора на Областна дирекция на вътрешните работи - гр. Плевен, с която на лицето е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" от длъжността "главен полицай", младши полицейски инспектор в РУ на МВР - гр. Червен бряг и е прекратено служебното му правоотношение, считано от 05.11.2010 г. На стр. 2 и 3 от решението съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаването на обжалваната заповед. Изложени са мотиви, че заповедта е е издадена от компетентен орган - чл. 228, т. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, в срока по чл. 225, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, и при спазване на административно-производствените правила, уредени в ЗМВР и ППЗМВР, в който смисъл не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на акта. Посочено е, че дори да има някакви пропуски и нарушения при издаването на заповедта, те не са от такова естество, че да обуславят нейната отмяна. Предвид на направени нарочно възражения от жалбоподателят, първоинстанционният съд е обсъдил обстойно въпросите за спазването на срока за издаване на обжалваната заповед - чл. 225 от ЗМВР и за процедурата за даване на обяснения от дисциплинарно-разследваното лице при условията на чл. 243 от ЗМВР. На база на тълкуване на относимите към спора правни разпоредби и предвид фактите по делото е направен извод за неоснователност на възраженията. След това решаващият съд е пристъпил към изследване на въпроса дали заповедта съответства на фактическите основания и материалния закон. Прието е, че фактическото основание за издаване на заповедта е извършването на деяния, за които срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство и същият е подведен под наказателна отговорност, станали обществено достояние, оформящи състав на дисциплинарно нарушение, тъй като противоречат на принципи на Етичния кодекс, цитирани в решението. Изложени са мотиви, че деянието, за което е повдигнато обвинение по наказателен ред, ще е предмет на наказателно производство, но дисциплинарно-наказващият орган е преценил, че извършените дейния, квалифицирани като имотни измами и лихварство, е уронен престижа на институцията, за което е наложено съответното дисциплинарно наказание. Посочено е още, че в хода на дисциплинарното разследване са установени факти и обстоятелства за извършени от лицето деяния, несъвместими с положението му на държавен служител в МВР. По тези съображения съдът е приел за неоснователно твърдението за нарушение на установената с Конституцията презумпция за невиновност. Това е мотивирано с оглед на това, че основание за издаване на заповедта не е извършването на престъпление от служителя, а нарушаването на правила на Етичния кодекс, като в случай, че за деянията лицето бъде признато за виновно с влязла в сила присъда, то това би било друго самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание - чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът се е занимал обстойно с направеното възражение за липса на виновност на служителя за разгласяване на информация за образувано досъдебно производство, довело до уронване на престижа на институцията, като е приел, че то е неоснователно. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената заповед и неоснователност на оспорването. Постановеното решение на Административен съд - гр. Плевен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В писмената защита на процесуалния представител на касатора те са развити подробно и ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане. Първото основно оплакване е за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса нарушение на нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Навеждат се доводи, че по делото е налице справка рег. № 86303 от 08.12.2009 г., с която административно наказващият орган е уведомен за твърдяно извършено от служителя нарушение през м. 09/2009 г., поради което издадената на 21.10.2010 г. заповед е след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението и едногодишния от извършването му. Оплакването е неоснователно. От въпросната справка е видно, че директора ОД на МВР - Плевен е уведомен с нея за образувано досъдебно производство срещу неустановен служител на МВР за извършени престъпления по чл. 252, ал. 1 и чл. 214, ал. 2, т. 2 от НК, т. е. от същата не може да бъде установено, че към 08.12.2009 г. наказващият орган е уведомен за извършено престъпление от служителя. Отделно от това административният съд правилно е отбелязал, че дори да се приеме, че накацзващият орган е уведомен през м. 12/2009 г., то за времето от м. юни 2009 г. до м. юли 2010 г. служителят е бил в законоустановен отпуск, а е задържан под стража от 24.07.2010 г., и. съгласно чл. 225, ал. 3 от АПК сроковете по ал. 1 и 2 не текат и няма как да са изтекли към датата на издаване на заповедта за уволнение. Второто основно оплакване на касатора е относно изводите на административния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на администпративно-производствените правила, довели до накърняване на правото на защита на лицето. Излагат се аргументи, че по време на провеждане на дисциплинарното производство служителят се е намирал в следствения арест, като е имало забрана от окръжна прокуратура да бъде посещаван от други лица, освен неговите близки и защитникът по наказателното дело, като по този начин е лишен от възможността да се свърже и срещне със служител от МВР, който да го подпомага в защитата в дисциплинарното производство. По същите доводи се твърди, че неправилно е прието, че е изпълнено изискването на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР. Направените оплаквания са неоснователни. От представената като доказателство по делото заповед за образуване на дисциплинарно производство № 2757 от 28.07.2010 г. е видно, че в нея изрично е записано, че служителят е уведомен за правото си да дава обяснения, да представя доказателства, както и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, като на отделен ред, повторно е отбелязано уведомяването на Тодор Тошев за тези му права. Обстоятелството, че по време на дисциплинарното производство жалбоподателят е бил задържан в следствения арест, респективно че е имало забрана относно кръга лица, които могат да го посещават там, в известна степен ограничава правото му на защита, но това е обусловено от необходимостта от провеждането на процесулно-следствените действия. В същото време лицето признава, че е можело да бъде посещавано от близките му и адвоката му, чрез които лица е могло да реализира правото си на защита. По делото липсват данни жалбоподателят да е поискал да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР, поради което е безсмислено да се изследва въпросът дали това му право е било накърнено от престоя в ареста. По сходен начин стои въпроса и за изпълнението на изискването на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР за даване на обяснения. Към дисциплинарно-разследващия орган не могат да бъдат поставяни такива изисквания, каквито се твърдят в писмената защита, а в същото време са налице доказателства, че същият е положил необходимите усилия да получи обясненията на разследваното лице, ако такива са дадени. Обстоятелството, че служителят е задържан в ареста, не може да се разглежда като такова съществено обстоятелство, което да ограничава напълно правото му на защита. Отделно от това задържането му под стража е в резултат на наличие на данни за негово противоправно поведение, поради което той не може да черпи права от това си поведение. При това положение административният съд е направил обоснован извод за спазване на административно-производствените правила при провеждане на дисциплинарното производство и оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. Другата основна група оплаквания, развити в касационната жалба, са свързани с твърдяно допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в случая е нарушен конституционния принцип за невиновност до доказване на противното, че в хода на дисциплинарното производство не е установено извършване от служителя на действия, представляващи престъпления, още повече, че дисциплинарно-наказващия орган не разполага с подобни правомощия, а единствено са налице твърдения на трети лица за извършване на такива деяния. Твърди се още, че административният съд се позовал некоректно на тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на Върховния административен съд по отношение на вината. По направените оплаквания настоящият касационен състав съобрази следното: От данните по делото е видно, че служителят е уволнен дисциплинарно не за извършено престъпление, за което е признат за виновен с влязла в законна сила присъда, а поради това, че с поведението си, е нарушил етичните принципи, заложени в т. 7,8 и 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. По делото няма спор, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № С - 286/09 г. на Окръжна прокуратура - гр. Плевен за извършени престъпления по чл. 252, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 214, ал. 2, т. 2 от НК, във връзка с които е задържан под стража, което обстоятелство е станало достояние на широк кръг от лица, което се е отразило негативно на облика на институцията - МВР и е уронило престижа на службата. Тези обстоятелства правилно са възприети от първоинстанционния съд, поради което направеното възражение за нарушаване на презумпцията за невиновност се явява неотносимо към спора. Съдът е изложил стройни мотиви относно вида на деянието, кои правни разпоредби нарушава, защо се явява тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, както и защо за същото е обосновано да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Направените възражения във връзка с прилагането на Тълкувателно постановление № 3 от 2007 г. също са неоснователни, доколкото то е задължително за съда съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд - град Плевен не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,