Решение № 3725 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2013 г.

Решение № 3725 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Деян Стоянов Ставрев от гр. Сливен, против Решение № 62/14.06.2013 г., постановено по а. д. № 74/2013 г. по описа на Административен съд Сливен (АССл). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССл е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ставрев против Заповед № 476/13.03.2013 г. на директора на Областна дирекция на вътрешните работи (ОДВР), Сливен, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от решението, Ставрев го обжалва. Счита, че същото е неправилно. Касационните му доводи в по-голямата си част касаят законосъобразността на обжалваната заповед. Твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразило се в некоректното тълкуване на събраните доказателства по делото. От твърденията за допуснати нарушения при издаване на административния акт, които не са отчетени от АССл може да се извлече извод и за направен довод за допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната на съдебния акт и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразни обжалваната заповед на директора на ОДВР. Ответната страна - директорът на ОДМВР, Сливен, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе фактическата обстановка, приета за установена от АССл. Спорните фактически моменти ще бъдат разгледани по-долу. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се поддържа от касатора във връзка със становището му, че АССл не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, необосновано не е дал вяра на част от тях и необосновано е кредитирал само тези, доказващи неговата виновност. Доводът е неоснователен. Всички събрани доказателства са съобразени и обсъдени от АССл. Освен показанията на цитирания в касационната жалба свидетел Жеко Минчев Желков, съдът е съобразил и изрично посочил и тези, дадени от полицейският служител Атанас Томов Томов, директора на търговското дружество, наело и стопанисвало язовира Петър Андонов Начев, кмета на гр. Шивачево Петко Тодоров Петков, разследващия полицай Стоян Йорданов Сопотлиев. Освен тези поименно посочени лица, дали обяснения по време на дисциплинарното разследване, а част от тях - разпитани и в съдебното заседание на 06.06.2013 г. (Начев и Желков), обяснения, уличаващи Ставрев в извършването на вмененото му деяние са и тези на свидетелите Стамо Василев Стамов - младши полицейски инспектор в РУП Твърдица (л. 68, 70 и 105), Андон Начев - син на Петър Начев и очевидец при задържането на лицата (л. 78), Стоян Стефанов Стоянов - НТЛ в РУП Твърдица (л. 79) и Щилиян Марков - озеленител в кметство гр. Шивачево (л. 82). При дадените обяснения от всички посочени лица за мястото на задържане на дейците - върху черен път, малко преди колата им да излезе на асфалтовия такъв, външния вид на касатора - облечен в червен работен комбинезон и кални гумени ботуши, миришещ на риба, както и участието му в изтеглянето на мрежите от язовира и товаренето на уловената риба в колата, установени по категоричен начин от св. Желков (л. 58, 60 и 102), настоящата касационна инстанция счита, че деянието на Ставрев е доказано по несъмнен начин, въпреки обясненията на св. Даниел Йорданов Йорданов (л. 62 и 100) и Младен Илиев Петров (л. 63 и 101). Последните очевидно са дадени с цел да защитят касатора. Обясненията на Ставрев правилно и в съответствие с цялостната преценка на доказателствата са приети от АССл за негова защитна версия, която се опровергава и от приложената метеорологична справка на л. 118 от делото, установяваща, че в най-близката метеорологична станция до местопроизшествието - гр. Твърдица, към 21,00 часа е отчетена температура на въздуха 4,1 градуса. По същото време в гр. Сливен е отчетена температура 11,1 градуса, а в 23,00 часа - 5,2 градуса. Тези данни опровергават версията за аварирала лека кола на касатора, следствие замръзнал изпарител на газовата уредба. Неоснователен е и доводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед, които като неотчетени от АССл, са довели до постановяване на решение в нарушение на материалния закон. Общият смисъл на разпореденото със Заповед рег. № 2/02.01.2013 г. на директора на ОДМВР Сливен (л. 13) за образуване на дисциплинарно производство е за проверка дали е извършено дисциплинарно нарушение от Ставрев, изразило се в определени негови действия. Неоснователно е и възражението, че "неизписването на точната разпоредба, за която се твърди, че Ставрев е нарушил", нарушавало правото му на защита. То е необосновано. Основна задача на дисциплинарното производство е да установи фактите по случая, а не да даде правната им квалификация. Липсата на последната би било нарушение само ако тя не присъства в заповедта за наказване. Освен това, видно от текста на приложената допълнителна обобщена справка рег. № 5189/04.03.2013 г. (л. 21), в нея са посочени всички нарушени от Ставрев норми - тези от ЗМВР, ППЗМВР и от Етичния кодекс. Неоснователно е и твърдението, че липсата на оценка на допълнителните възражения на Ставрев от страна на дисциплинарно разследващия орган съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както се каза, липсата на тази оценка би била от значение само в случаите, когато тя не е направена от наказващия орган. Неоснователно е и възражението за непредоставяне на необходимото време на касатора за запознаване с дисциплинарната преписка. Ако това е така, то би било нарушение, но предвид развитието на процеса и обжалването на заповедта пред АССл, където Ставрев е имал неограничен достъп до материалите по делото, то не е съществено. Освен това, видно от показанията на разпитаните от съда свидетели Георги Стоянов Динев и Росен Петров Димов (л. 189, 190), на Ставрев е била предоставено достатъчно време за това запознаване през два поредни дни. Неоснователен е и доводът, че на Ставрев е отказано събирането на оневиняващи го доказателства - записи от камерите в РУП Твърдица за 25.11.2012 г. Касаторът е давал обяснения по случая, видно от представените доказателства по преписката общо 6 пъти: с докладна записка рег. № 21533/...11.2012 г. (л. 96), сведение рег. № 28568/07.12.2012 г. (л. 99), 2 бр. обяснения с рег. № 2197/29.01.2013 г. (л. 51) и № 2198/29.01.2013 г. (л. 53) и 2 бр. възражения рег. № 2132/15.02.2013 г. (л. 48) и № 5420/06.03.2013 г. (л. 27). В първите 4 от тези доказателства, липсва искане за изземване и прилагане към преписката на записите от охранителните камери в РУП Твърдица. За първи път такова искане се появява във възраженията с рег. № 2132/15.02.2013 г. (л. 48) и се повтаря в това с рег. № 5420/06.03.2013 г. (л. 27). Към тези дати обаче, видно от справка рег. № 2364/31.01.2013 г. (л. 126), исканите записи не могат да бъдат представени, тъй като не са запазени предвид факта, че системата за видеонаблюдение съхранява същите за период до 20 дни - т.е. до 15.12.2012 г. включително. Първата данна за такова отправено от касатора искане, е от 15.02.2013 г. Твърдението, че при съставянето на актовете за установяване на административни нарушения, извършени от лицата Даниел Йорданов Йорданов и Младен Илиев Петров, свидетелят Жеков (Желков?) е потвърдил, че "при улова са били само две лица", е необосновано. Такова лице (Жеков) не е разпитвано въобще по преписката. Ако става въпрос за Желков то същият, разпитван на 19.12.2012 г. (л. 102), 08.01.2013 г. (л. 58) и 31.01.2013 г. (л. 60) винаги е твърдял, че лицата, извадили мрежите и рибата от язовира, са били трима. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и относимите към настоящия спор доказателства. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. Юрк. Алексиев, като процесуален представител на ОДМВР, Сливен, е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Ставрев да заплати на ОДМВР Сливен, сумата 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС