Решение № 3087 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2011 г.

Решение № 3087 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Деян Димов Велев, от гр. Пловдив, против заповед № К-7723/25.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и с целта на закона. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: С предложение от 14.06.2011 г. директорът на Специализирана дирекция "Оперативно технически операции" - МВР е предложил да се образува дисциплинарно производство по постъпили предварителни данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от инспектор Деян Димов Велев. Със заповед № К-6171/15.06.2011 г. дисциплинарно наказващият орган е образувал дисциплинарно производство, временно е отстранил служителя от длъжност, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 16.06.2011 г. държавният служител е запознат със заповедта. На 16.06.2011 г. председателят на дисциплинарно-разследващия орган е поканил Велев да даде писмени обяснения, а в последствие жалбоподателят е поканен да даде и допълнителни обяснения. На същият ден служителят е дал две обяснения и трето на 21.06.2011 г., с които дисциплинарно наказващия орган е запознат на 25.07.2011 г., видно от поставените резолюции. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 30.06.2011 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че на 10.06.2011 г. около 01.00 ч. патрул на 06 РУП при ОД на МВР гр. Пловдив забелязва около входа на хотел "Империал" паркирал влекач "Ивеко" с молдовска регистрация. Плътно до него е паркирал автомобил "Киа Карнавал", собственост на жалбоподателя. Патрулиращите полицаи забелязали човек, стоящ между влекача и лекия автомобил, който се опитвал да се скриел зад камиона и спрели за проверка, при което се установило, че това е инспектор Велев, който обяснил, че няма проблеми и чака един човек. Около 01.20 ч. в дежурната на 06 РУП се получава сигнал, подаден от охраната на хотела за извършване на кражба на гориво от камион, паркиран пред хотела. За проверка на сигнала е изпратен същият автопатрул. Отивайки до хотела патрулиращите полицаи са посрещнати от охраната, която заявила, че водачът на лекия автомобил краде нафта от камиона и им посочва потеглящия лек автомобил "Киа Карнавал". Полицаите включват звуков и светлинен сигнал, настигат автомобила, спират го за проверка и установяват, че водач на автомобила е жалбоподателя. При огледа на автомобила се установяват наличие на множество вещи сред, които и туба и бутилки, пълни с белезникава течност със специфичен мирис. На мястото е повикана оперативна група, автомобилът е задържан в 06 РУП, образувано е досъдебно производство и на Деян Велев е наложена мярка за неотклонение "задържане" за 72 часа. На жалбоподателя е повдигнато обвинение за това, че е отнел чужди движими вещи - около 35 л. дизелово гориво от владението на водачите на товарния автомобил. Дисциплинарно разследващият орган е направил извод, че с поведението си инспектор Деян Велев е нарушил т. 4, 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които са станали достояние на служителите на МВР и на обществеността, като нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запозната с обобщената справка на 30.06.2011 г. На 6.07.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 25.07.2011 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Деян Димов Велев дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба в МВР, изразяващо се в това, че на 10.06.2011 г., около 01.50 ч. в гр. Пловдив, инспектор Деян Велев е задържан в 06 РУП при ОД на МВР гр. Пловдив по сигнал за извършена кражба на 35 литра гориво от товарен автомобил "Ивеко" с молдовска регистрация, паркиран пред хотел "Империал", за което е привлечен като обвиняем по сл. д. № 90/2011 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а случаят е станал обществено достояние - деяние в нарушение на т. 4, 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 4 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, в т. ч. и от свидетелските показания на разпитаните пред съдия водачи на товарния автомобил "Ивеко". С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставените резолюции. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и съдържа всички задължителни реквизити. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина, като е нарушил т. 4, 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и действията му са станали обществено достояние, с което е уронил престижа на службата. Нарушенията са установени от обясненията на служители на МВР, охраната на хотела, водачите на товарния автомобил. Доводите, че задържането на жалбоподателя, повдигането на обвинение и обществения отзвук от случая не са действия, извършени от жалбоподателя, са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като действията на служителя са причината довела до задържане, повдигане на обвинение и до уронване на престижа на службата. Неоснователно е и позоваването на чл. 231 от ЗМВР с твърдение, че дисциплинарните нарушения, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" могат да се определят само със закона, но не и с правилника за приложението му. Правилото на чл. 231 от ЗМВР изрично регламентира, че дисциплинарните нарушения извън посочените в чл. 227, ал. 1 и редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в правилника за прилагане на закона. Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона - службата в МВР да се осъществява от служители, които противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не го нарушават. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР И ППЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Деян Димов Велев да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,