Решение № 1721 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2012 г.
ВАСV отделение06.02.2013 г.докладчик т Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 13.01.2012 г., постановено по адм. д. № 2145/2011 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1721 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Николов Коршутов, от гр. Поморие, против решение № 78 от 13.01.2012 г., постановено по адм. д. № 2145/2011 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - началникът на Районно управление "Полиция", гр. Поморие в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Йордан Николов Коршутов против заповед № з-91/01.09.2011 г. на началника на РУП Поморие, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат Административен съд гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Повод за образуване на дисциплинарното производство е докладна записка от 29.07.2011 г. на полицай Петров, в която се съдържат данни за извършени от Коршутов нарушения на служебната дисциплина. Дисциплинарно наказващият орган е разпоредил извършване на служебна проверка със заповед от 02.08.2011 г. и е назначил комисия за това. В резултат на извършената служебна проверка е изготвена справка и становище, с които Йордан Коршутов е запознат, което е удостоверено с подписа му. Държавният служител е дал писмени обяснения, с които дисциплинарно наказващият орган е запознат. От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225-чл. 231 от ЗМВР и чл. 223 - чл. 246 от ППЗМВР. Доводите на касатора, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се, че преди издаването на заповедта за извършване на служебна проверка са събирани материали и информация - докладни записки за извършените дисциплинарни нарушения, са неоснователни. Съгласно чл. 231 от ППЗМВР, дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В случая, такива данни се съдържат в докладна записка с рег. № 4215 от 29.07.2011 г., адресирана до началника на РУП Поморие. Писмото на последния от 01.08.2011 г. до началника на СПУ-Бургас, на което се позовава касатора, е във връзка с данните, съдържащи се в посочената докладна и цели изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства. Изисканите с него докладни справки и други документи от двамата служители на СПУ-Бургас са представени в хода на извършената проверка и се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, установяващи извършените от държавния служител нарушения на служебната дисциплина. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е използвал нерегламентирана почивка, през което време е и вечерял, с което е нарушил чл. 31, ал. 1 от Инструкция № Iз -2295/08.12.2006 г. за Патрулно постовата дейност на МВР, както и че не е посетил указано от оперативния дежурен място, на което се нарушавал обществения ред и съответно не е изпълнил задълженията си по неговата охрана, с което е нарушил чл. 109, ал. 2, т. 1 и 9 вр. чл. 117, т. 8 от същата инструкция. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателя е допуснал, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебни задължения и заповед, правилно квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като такива по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. При постановяване на съдебния акт съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон и е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,