Решение № 3138 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7609/2010 г.

Решение № 3138 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7609/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 546 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. 8580/09 г. Административен съд - София град, първо отделение, 11-ти състав, е отхвърлил жалбата на Айше Али Дервиш от с. Баня, общ. Разлог, срещу Заповед № ЧР-284/18.11.2009 г. на изп. директор на Агенция за социално подпомагане, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Айше Али Дервиш от с. Баня, общ. Разлог. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 546 от 19.03.2009 г., постановено по адм. д. № 8580/09 г. на Административен съд - София град и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени Заповед № ЧР-284/18.11.2009 г. на изп. директор на Агенция за социално подпомагане е да бъде възстановена на работа. Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Айше Али Дервиш от с. Баня, общ. Разлог, срещу Заповед № ЧР-284/18.11.2009 г. на изп. директор на Агенция за социално подпомагане, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. За да отговори на спорния въпрос, дали заповедта е издадена в съответствие с материалния закон административният съд е дал тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., на което основание е прекратено правоотношението, като е приел, че в конкретния случай са налице и двете предпоставки - жалбоподателката Айше Дервиш е назначена за държавен служител за първи път и не е изминала една година от датата, на която е встъпила в длъжност. Съдът е приел за неоснователни другите наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, като е посочил че те са неотносими към правния спор. Посочено е, че нормата на чл. 35б от ЗДСл. действително предвижда задължително обучение на постъпилите за първи път държавни служители, но неизпълнението на това задължение от страна на органа по назначаването е ирелевантно за спора, като законът не прави връзка между провеждане на обучението и прекратяването на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно и възражението за несъответствие на обжалваната заповед с целта на закона, тъй като преценката по чл. 12, ал. 1 е по целесъобразност и единственото законово изискване е да е извършена в рамките на едногодишния срок от стъпване в длъжност. Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. На практика се навеждат оплаквания, които са относими към обжалвания административен акт (заповед), но не и към атакуваното първоинстанционно решение. Направените оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 208 от АПК предмет на касационно оспорване е първоинстанционното съдебно решение. В мотивите на същото наведените доводи в касационната жалба са разгледани и са намерили своя отговор. Същият е логически издържан на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Жалбоподателката е назначена за пръв път на държавна служба считано от 13.07.2009 г., като служебното й правоотношение е прекратено на 20.11.2009 г. при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Направените оплаквания за допуснато нарушение на нормата на чл. 35б от ЗДСл. и за несъответствие на заповедта с целта на закона правилно са отхвърлени като неоснователни поради неотносимост към спора. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,