Решение № 3782 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15337/2009 г.

Решение № 3782 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15337/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефчо Димитров Зашев, чрез адв. Десислава Кадин срещу решение № 38 от 10.08.09.2009 г. по адм. дело № 4508/2008 г. на Административен съд, София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. От ответника по касационната жалба не е постъпило становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Стефчо Димитров Зашев против заповед № ДК-02-СО-169 от 08.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която е наредено на основание чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ премахване на незаконен строеж " едноетажна сграда", намираща се в ПИ пл. № 1550, в землището на язовир "Искър". По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Установява се, че по своя характер едноетажната сграда представлява допълващо застрояване, което не е предвидено по действащия подробен устройствен план /ПУП/, за същата сграда не са издадени строителни книжа, а представените по делото акт за узаконяване са относими за друга сграда в имота. Установява се от свидетелски показания, че процесната сграда е построена през 1984 г. и не са налице кумулативните предпоставки по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за приложимостта на тази разпоредба и предоставяне на статут на търпимост на процесната сграда. Изложени са мотиви, че в заповедта за одобряването на ПУП изрично административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 60 от ЗУТ, според която не е допустимо застрояване на границите на имота, а в конкретния случай процесният строеж е ситуиран в противоречие с цитираната правна норма от ЗУТ на самата северна граница. Тези обстоятелства, които са относими за спора, с оглед посоченото в заповедта правно основание, не са опровергани от жалбоподателя пред настоящата инстанция. Съдът правилно е приложил материалния закон и е изложил обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗУТ следва да бъде оставено в сила, поради което