Решение № 115 от 11.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 48/2011 г.

Решение № 115 от 11.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 48/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Л. Б. С. срещу въззивно решение № 169 от 30.11.2010 г. по внохд № 220/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 33 от 18.11.2009 г. по нохд № 121/2009 г. на Разградския окръжен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК. Прави се искане за отменяване на съдебните актове, оправдаване на подсъдимия и прекратяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Разградския окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на 12.09.2008 г. в [населено място], като изпълняващ наряд № 134/12.09.2008 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-работа, извършвана в действащи електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, е нарушил разпоредбата на чл. 54 ал. 1, като не е наредил пълно изключване на трансформаторен пост "Б. -1", в това число извода към трансформаторен пост "Дизелова централа", в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на И. Р. К., настъпила на същата дата, а деянието е извършил в независимо съизвършителство [населено място] А. -изпълнител на работата/наблюдаващ/ и Д. В. Д. -допускащ, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 предложение второ и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за несъставомерност на деянието не се подкрепя от данните по делото. Безсъмнено е установено, че подс. С. със заповед № 0472/08.02.2008 г., издадена на основание чл. 53 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрическите мрежи дейност, бил определен като длъжностно лице, което има право да издава наряди и нареждания, да определя отговорни ръководители и наблюдаващи при работата по разпределителната мрежа за СН и НН в РЦ-Р.. Във връзка с профилактика на разпределителната мрежа за СН и НН в РЦ-Р., на 12.09.2008 г. подсъдимият издал наряд № 134 за обслужване на /К./ 20 КV "П. ", в който определил за отговорен ръководител И. К., Д. Д. -за допускащ, а Б. А. -за изпълнител на работата. Профилактиката следвало да се извърши на няколко трафопоста, сред които и "Б. -1", който получавал захранване от трафопост "Б. -2", трафопост "А. К. " и трафопост "Дизелова централа". Независимо, че в наряда С. посочил, че следва да се работи с пълно изключване на напрежението и заземяването, той пропуснал да посочи, че следва да се изключи електропровод"Р. "-трафопост "Дизелова централа", който също захранвал трафопост "Б. -1". Групата на пострадалия И. К. следвала да извърши профилактика на трафопост"Б. -1" и "Б. -2", заедно със свидетелите И. И., К. С. и Б. Б.. Установено е, че след като дежурния диспечер спрял захранването на далекопровод"П. ", пострадалият и св. К. С. влезли в трафопост "Б. -1". Пострадалият К. се качил върху предпазните решетки и започнал да извършва действия по профилактиката. Установено е, че преминавайки върху съоръжението, в изводна килия към трафопост"Дизелова централа", той бил поразен от електрически ток. Въпреки оказаната му медицинска помощ, починал в 14.20 часа. Прието е, че вина за настъпилия вредоносен резултат има както жалбоподателя С., така и А. и Д. -изпълнители на наряда. Д. Д. като допускащ наряд № 134 е нарушил чл. 58, алинея 2 точки 1, 4-6, а Б. А., като изпълнител/наблюдаващ/ работата е нарушил чл. 60, ал. 2 т. 1, 2, 3 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи дейност. По отношение на последните двама, е било постигнато споразумение за решаване на делото по реда на чл. 384, ал. 1 вр. с чл. 381 НПК между защитата им и Разградската окръжна прокуратура. Постигнатото споразумение е било одобрено с протокол в съдебно заседание от 15.07.2009 г. по нохд 121/2009 г. На двамата е било наложено наказание от по четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което съдът е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от по три години за всеки от тях. По отношение на жалбоподателя-подсъдим С., делото е приключило по общия ред. Въз основа на доказателствата, събрани, проверени и анализирани по реда на чл. 13, чл. 14 , чл. 107 НПК, е прието, че между действията на подсъдимия и настъпилия резултат е налице причинна връзка, което обуславя неговата наказателна отговорност по повдигнатото по чл. 123 НК обвинение. Изводите почиват на цялостната оценка на доказателствата, които сочат, че той е нарушил чл. 54 алинея 1 точка 2 от горепосочения правилник. Нарушението се състои в липсата на изрично посочване в изготвения от него наряд, че следва при профилактиката да си изключи електропровод "Р. "-трафопост"Дизелова централа", който също е захранвал профилактирания трафопост"Б. -1". В чл. 54, ал. 1 точка втора от Правилника е отбелязано, че лицето, което издава наряда, носи отговорност за предвиждането на достатъчен брой мерки за обезопасяване на работното място. Възражението, че подсъдимият е изпълни изцяло задълженията си по служба и че не е допуснал нарушение на Правилника е обсъдено по реда на чл. 339, ал. 2 НПК от въззивния съд. Съображенията почиват на конкретните фактически обстоятелства и са правилни. С оглед повдигнатото обвинение за съизвършителство в неправомерния резултат, правилно е отчетено същественото нарушение допуснато от С. в издадения от него наряд, за което в обясненията си той е посочил, че вероятно странични фактори довели до "отплесване на вниманието му" и пропуск да разпореди изричното изключване на трафопоста"Дизелова централа", необходимо за безопасна работа. В жалбата се поддържа, че извода на съда за виновно поведение на С. е неправилен. Въззивният съд е обсъдил поведението на С. в контекста на въззивната му жалба. Няма спор, че наказателна отговорност за инцидента са понесли и другите двама съизвършители, които също по силата на чл. 52 от Правилника са били отговорни за безопасността. Съгласно Правилника, издаващия наряда е първото лице, което следва да организира дейността по ремонта и предприеме мерки за неговата безопасност. Св. М. Ц. -инспектор безопасност на труда и опазване на околната среда в Р. център-Р. на "Е. ОН България М. " е обяснил, че издаващият наряда предвижда мерките за безопасност, той казва кои съоръжения да се изключат, като трябва да се впише това. Посочил е, че в наряда издаден от подсъдимия, трафопост"Дизелова централа" не е посочен като съоръжение, което трябва да се изключи. С атакуваното решение съдът е проверил правилността на присъдата постановена срещу подсъдимия С. и в съответствие с фактите и обстоятелствата е приел, че обвинението срещу него е доказано в съгласие с чл. 303, ал. 2 НПК. Предвид визираното нарушение на Правилника и задължението му да отговаря за безопасността, няма основание за извод, че той е изпълнил задълженията си и че не следва да носи наказателна отговорност. В жалбата се изтъква и виновното поведение на пострадалия. Безсъмнено е установено, че той също е бил в нарушение на правилата за безопасност, което обстоятелство е отчетено от предходните съдебни инстанции. Влязъл в трафопоста без да използва заземител, качил се на предпазните решетки в нарушение на мерките за лична безопасност. По изложените мотиви, като е приел, че подсъдимият при условията на чл. 11, алинея 3 предл. първо НК е осъществил от обективна и субективна страна състава а чл. 123, ал. 1 предл. 2 НК, въззивният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт. Законът е правилно приложен. Не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение