Решение № 12967 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6746/2016 г.

ВАСII отделение30.11.2016 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2514/14.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1084/2015 г. по описа на Административен съд С. град. ОСЪЖДА И. М. И., гр. С., ул. "С." ..№..., ет. ..., да заплати на В. Г. Д. сторените разноски в производството, в размер на 800 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 12967 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6746/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. И., гр. С., против решение № 2514/14.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1084/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Г. Д. против заповед № 18-13510/30.10.2014 г. на началника на СГКК, гр. С., с която, на осн. чл. 51, ал. 1 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение в КК И КР на гр. С., като е нанесен нов поземлен имот с границите на УПИ ХVIII-1176, кв. 60, м. "Манастирски ливади-запад" и са нанесени нови обекти в КККР, подробно описни в заповедта. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изменението на КККР, съгласно СТЕ, засяга съсобствен на жалбоподателя поземлен имот, с идентификатор 68134.1933.1177 с площ от 800 кв. м. (по КК) като, съгласно процесната заповед, същият се заличава като обект по КККР и се образува нов с идентификатор 68134.1933.2266 - с площ от 753 кв. м., съгласно приложена по делото скица-проект. От последната е видно, че две от дотогавашните граници на ПИ с идентификатор 68134.1933.1176 са заличени и са нанесени нови такива, съответно към 68134.1933.1177 и към улица (68134.1933.2134), като по този начин площта на първия имот е увеличена за сметка на вторите два. Правилно и обосновано решаващият съд е приел, че още при представянето на проекта е следвало да се постанови отказ от административния орган, с оглед спор за материално право. В този смисъл, неоснователен е касационният довод относно липсата на копие от искова молба или съдебно удостоверение, които да установят наличието на такъв спор. Липсва законово изискване за това и съгласно трайната съдебна практика констатация за наличие на спор за материално право следва от промяна на границите на съществуващи, нанесени в КК обекти - поземлени имоти, като се заличават обекти и се нанасят нови. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременното направено искане, в тази връзка, на ответника В. Г. Д. следва да се присъдят сторените разноски за един адвокат, доказани по размер от договор за правна защита и съдействие от 17.11.2016 г. в размер на 800 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав