Решение № 14997 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2014 г.

Решение № 14997 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Санконсултинг" ЕООД, подадена чрез адв. Теодора Чочева-Василева против решение № 2661 от 27.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1765/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 261104971 от 12.01.2012 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, в частта потвърдена с решение № 486 от 7.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) Пловдив за непризнат данъчен кредит в размер на 61 193.34 лв., ведно с прилежащите лихви и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) (преди Дирекция "ОУИ") Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 1673 лв. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства. От двете съдебно - счетоводни експертизи (ССЕ) се установява по безспорен начин, че доставките са реални. Съдът не се е съобразил и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), която е приложима към настоящия случай. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив чрез процесуалния си представител в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи жалбата, претендира разноски на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като по време на първоинстанционното производство са представени нови доказателства, които е можело да бъдат представени още в хода на ревизионното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил ревизионен акт № 261104971 от 12.01.2012 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, в частта потвърдена с решение № 486 от 7.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) Пловдив, в която е начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 61 193.34 лв. и прилежаща лихва 14 361.02 лв. С обжалваното решения административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че обжалвания РА е законосъобразен. Предвид събраните доказателства дружеството не е оборило фактическите констатации в РА. Приетите по делото ССЕ, отразяват единствено счетоводното отразяване на стопанските операции при ревизираното лице и доставчиците, неможе само въз основа на тях да се приеме, че доставките са реално осъществени. Първоинстанционният съд безкритично е възприел изводите на органите по приходите, при което е отхвърлил жалбата. Съдът е изложил кратки мотиви, възпроизвеждащи фактическите и правни изводи на приходните органи, цитирал е приложимите правни норми и съдържанието им. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Ревизията по ЗДДС е извършена за периода 24.08.2008 г. - 31.12.2010 г. Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно допълнително начисления ДДС в размер общо на 61 193.34 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) по: фактура № 407 от 5.10.2010 г. с данъчна основа 11 666.67 лв. и ДДС 2 333.33 лв. с предмет на доставка "плащане по договор", фактура № 444 от 15.10.2010 г. с данъчна основа 11 250 лв. и ДДС 2 250 лв. с предмет на доставка "плащане по договор" и фактура № 479 от 29.10.2010 г. с данъчна основа 12 083.33 лв. и ДДС 2 416.67 лв. с предмет на доставка "плащане по договор", издадени от "Фин Пласт" ЕООД; фактура № 875 от 15.12.2010 г., с данъчна основа 6 800 лв. и ДДС 1 360 лв. с предмет на доставка "плащане по договор № КДО 16 от 1.12.2010 г. ", издадена от "Енигма С" ЕООД; фактура № 850 от 1.04.2009 г., с данъчна основа 70 000 лв. и ДДС 14 000 лв. с предмет на доставка "плащане по договор" и фактура № 990 от 06.07.2009 г., с данъчна основа 97 500 лв. и ДДС 19 500 лв. с предмет на доставка "плащане по договор", издадени от "Фин Консулт" ЕООД; фактура № 4543 от 19.08.2009 г., с данъчна основа 39 000 лв. и ДДС 7 800 лв. с предмет на доставка "съгласно договор", фактура № 4862 от 30.10.2009 г., с данъчна основа 48 333.33 лв. и ДДС 9 666.67 лв. с предмет на доставка "съгласно договор" и фактура № 4933 от 16.11.2009 г., с данъчна основа 9 333.33 лв. и ДДС 1 866.67 лв. с предмет на доставка "съгласно договор", издадени от "ВДФ Билд" ЕООД. По делото са назначени две ССЕ. Вещото лице по първата ССЕ, е дало заключение, че фактурите издадени през процесния период, на ревизираното лице са отразени в дневниците за продажби и подадените справки декларации на доставчиците - "Енигма С" ЕООД, "Фин Консулт" ЕООД и "ВДФ Билд" ЕООД и плащането по всички фактури е осъществено от ревизираното лице към доставчиците. Счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. От заключението на втората ССЕ е видно, че ревизираното лице е реализирало процесните доставки на "Бодрост - 96" ЕООД, "Солве" ЕООД, "Стини" ООД, "Сградостроител" АД и "Борд гипсокартон мазилки декорации" ООД. По тези доставки са представени съпътстващи документи и са отразени в счетоводството на съответните получатели. По всички доставки е извършено плащане към ревизираното лице. Двете заключения не са оспорени от страните. Неправилно административният съд е приел, че всички доказателства, по които е работило вещото лице по втората ССЕ, не са представени при извършването на ревизията, нито при административното обжалване на ревизионния акт и поради това от тях не става ясно, че процесните доставки са реализирани в последствие, от ревизираното лице, към посочените дружества. Настоящият състав кредитира заключенията на двете ССЕ, като обосновани и съответстващи на представените доказателства по делото. Aдминистративният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора в резултат, на което е достигнал до неправни изводи. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Необосновано, игнорирайки множеството неоспорени и с неопровергано съдържание писмени доказателства, съдът е счел, че реалността на доставките не е установена. По процесната доставка на "Фин Пласт" ЕООД по делото са представени: копие от спорните фактури, Договор от 30.09.2010 г., с който "Фин Пласт" ЕООД срещу възнаграждение от 42 000 лв., ще изготви анализ и доклад на тема: "Въпроси свързани с устройствено планиране и придобиването на вещни права при реализацията на проекта "Бургас Александрополис", копия от три приемо - предавателни протокола за приета работа по договора за изработка, дневник за продажби СД по ЗДДС, договор за наем на дърводелски цех в с. Торос, общ. Луковит, договор за наем на склад в гр. София, 6 броя трудови договора за работници в строителството, месечна оборотна ведомост м. 10.2010 г. и справки по сметки 4532, 411, 702, 703 и 501. По процесната доставка на "Енигма С" ЕООД по делото са представени: копие от спорната фактура, копие от Договора за изпълнение на строително - монтажни работи (СМР) № КДО 16 от 01.12.2010 г., копие от количествено - стойностна сметка, приложение № 1 към договора за изпълнение на СМР № КДО 16 от 01.12.2010 г. и копие от приемо - предавателен протокол за установяване завършването и заплащане на СМР. По процесните доставки на "Фин Консулт" ЕООД по делото са представени: копие от спорните фактури, към фактура № 850 от 01.04.2009 г. е представено копие от Договор за изработка от 12.12.2008 г., копие от приемо - предавателен протокол, копие от протокол за промяна на основание на фактура и копие от "Доклад относно задание по договор за изработка на проучване нормативната уредба и институционална рамка при обследването състояние и режима на управление на жилищната политика", към фактура № 990 от 06.07.2009 г. е представено копие от Договор № 42 от 1.06.2009 г., копие от приемо - предавателен протокол и копие от протокол за корекция дата на приемо - предавателен протокол. По процесните доставки на "ВДФ Билд" ЕООД по делото са представени: копие от спорните три фактури, копие от Договора за съвместна дейност при оказване на консултантски услуги от 25.09.2008 г., копия от Анекси № 1 от 30.09.2008 г., № 2 от 6.01.2009 г. и № 3 от 6.07.2009 г. към Договора за съвместна дейност при оказване на консултантски услуги от 25.09.2008 г., копие от приемо - предавателен протокол, план - график на дейностите по организацията на срещи с бенефициент по градове, осъществени по договор между "Санконсултинг" ЕООД и "ВДФ Билд" ЕООД и копие от "Доклад за осъществени срещи със заинтересовани крайни бенефициенти (представители на етажни собствености), изпълнените задължения по Договор за съвместна дейност при оказване на консултантски услуги" и копие от трудови договори на работници. Настоящият състав смята, че в случая, по отношение на процесните фактури, издадени от горепосочените доставчици, касаторът е провел успешно пълно главно доказване на фактите и обстоятелствата, относими към реалността на извършените доставки. По делото са представени договори, с които ревизираното лице е възложило на доставчиците извършването на процесните доставки, към всеки договор са представени приемо - предавателни протоколи, видно от представените трудови договори, част от доставчиците са разполагали с работници. От заключението на първата ССЕ се установява, че фактурите издадени през процесния период, на ревизираното лице са отразени в дневниците за продажби и подадените справки декларации на доставчиците - "Енигма С" ЕООД, "Фин Консулт" ЕООД и "ВДФ Билд" ЕООД и плащането по издадените от тях фактури е осъществено от ревизираното лице към доставчиците. Доставчикът - "Фин Пласт" ЕООД не е бил включен в първата ССЕ. Видно от представените доказателства, плащането към този доставчик е осъществено. От заключението на втората ССЕ и представените доказателства пред първоинстанционния съд се доказва последващата реализация на процесните доставки от ревизираното лице към "Бодрост - 96" ЕООД, "Солве" ЕООД, "Стини" ООД, "Сградостроител" АД и "Борд гипсокартон мазилки декорации" ООД. Касатора основателно се е позовал на практиката на СЕС. В настоящия случай следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства касаторът е доказал наличието на реални доставки по процесните фактури. Като е приел обратното на изложеното административният съд е постановил необоснован акт, който следва да бъде отменен, като вместо него се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен и необоснован процесния РА. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на касатора следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 525 лв. (държавна такса за първа инстанция - 50 лв., депозит ССЕ - 200 лв., депозит втора ССЕ - 250 лв., държавна такса за касационна инстанция - 25 лв.). Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски по делото на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Съгласно чл. 161, ал. 3 ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и ал. 4 ДОПК. Случаят не е такъв, защото, пред първоинстанционният съд са представени доказателства за последващата реализация на процесните доставки от ревизираното лице. Ревизионният акт не е отменен само въз основа на тези доказателства, а е отменен главно въз основа на представените пред органа по приходите доказателства. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,