Решение № 11359 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3813/2009 г.

Решение № 11359 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3813/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Щериана Николова Георгиева от с. Кичево, община Аксаково, Варненска област, срещу решение № 785 от 20.12.2008 г., постановено по адм. д. № 275 по описа за 2005 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение жалбата против заповед на заместник-кмета на община Варна за одобряване оценка на имот е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението. Релевират се доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Те се обосновават с твърдението, че съдът неправилно е приел оценката на земята да бъде извършена по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. Твърди се освен това, че разликата над 600 кв. м от имота, която е 224 кв. м трябва да бъде оценена по пазарни цени. Моли се съда, да отмени решението и върне делото за ново разглеждане. Направено е и алтернативно иска за постановяване на решение в съответствие със заключението на вещото лице Цвета Вълчева. От процесуалния представител на ответната страна е постъпило писмено становище по касационната жалба, имащо характер на писмена защита, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда правилно и законосъобразно. Излагат се възражения, с които се опровергават твърденията в касационната жалба. Моли се, тя да не се уважава, а на общината да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни не са подали отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК или взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът с оглед на фактите по спора, е приложил правилното материално право. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Варненският окръжен съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 658 от 27.11.2004 г. на заместник-кмета на община Варна, с изрично делегирани права, с която е определена оценка от 3460 лв. за площ от 824 кв. м, представляваща имот № 31 по плана на новообразуваните имоти на местността "Акчелар", землище Виница. Тази цена е следвало да се заплати от Фроска Димитрова Драганова, на която с решение № ГЗ от 12.06.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори-Варна е признато правото да придобие собствеността. Последната е заместена в процеса от наследниците си. Между страните не е имало спор относно активната легитимация на жалбоподателите и компетентността на органа, издал обжалваната заповед. Спорът се е концентрирал върху оценката на имота. За неговото изясняване съдът е допуснал единична и тройна съдебни експертизи. Заключението на единичната експертиза, с което стойността на земята е определена по пазарни цени не е възприето от съда. Последният е възприел заключението на тройната експертиза, което е изготвено на основание глава седма, раздел I от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. То съвпада изцяло с оценката на имота, определена в обжалваната заповед. Съдът е изложил мотиви защо не е възприел заключението на единичната експертиза, с което цената на имота е дадена по осреднени пазарни цени. Като е приел, че стойността на имота е същата, както определената със заповедта, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. От данните по делото безспорно се установява, че имотът попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ или се намира в селищно образувание. Този извод се потвърждава и от представеното влязло в сила решение № ГЗ от 12.06.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори-Варна. В предпоследният му абзац е записано, че имотът попада в територия по § 4. Следователно приложимата материалноправна норма за определяне оценката на земята е § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. или глава седма, раздел първи ППЗДС, приет с ПМС № 235 от 1996 г. Този начин на определяне на цената на имота се прилага след влизане в сила на заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. В конкретния случай от доказателствата е видно, че заповедта на областния управител, с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗРЗСПЗЗ, е издадена през 2006 г. или след обжалваната заповед на кмета, която е от 2004 г. При тези данни редът за определяне стойността на имота е § 62, ал. 4 от ПМС № 456 от 1997 г., който препраща към чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ или това е Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (наричана само Наредбата), издадена на основание посочения законов текст, според § 5 ПЗР на Наредбата. Срещу така определената оценка по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. няма оплакване от наследниците на Фроска Димитрова Драганова, поради което съдът е разгледал жалбата само на предявеното правно основание. Следва да се отбележи, че стойността на имота, ако бе определена по реда на Наредбата, тя би била по-ниска от тази по реда на глава седма, раздел първи ППЗДС. Поради съществуващата забрана да се влошава положението на жалбоподателя, този ред в случая не може да се приложи. С решението си съдът не е допуснал релевираното нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно е оплакването, че за 224 кв. м, които са в повече от установената площ в § 4з, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ, стойността на имота трябва да бъде по пазарни цени. Това твърдение не намира опора в материалното право, а извод за него е и § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 1999 г., в който е посочен кръга на правоимащите на изброените правни основания, включващи § 4а и § 4з, които могат да поискат оценка. По изложените съображения решението на съда, ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане в писмената защита на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно с оглед чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 и във връзка с ал. 3 ГПК. Настоящият състав определя възнаграждение за юрисконсулта за касационната инстанция от 150 лв. на основание чл. 9 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което касаторката ще следва да бъде осъдена да заплати на община Варна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение