Решение № 10106 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2018 г.

Решение № 10106 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Е. Т." АД срещу решение № 195 от 22.01.2018 г. по адм. д. № 331/2017 г. на Административен съд Г., с което е отхвърлено оспорването на Писмо с искане за възстановяване на средства на ГД ЕФМП, Агенция по заетостта, с рег. № 1113-00-507§ 2 от 22.10.2015 г. на Ръководителя на договарящия орган и Главен директор на ГД "ЕФМП", в обжалваната част досежно отказ от верифициране на сумата от 13 889.00 лв. и прихващане на същата като изплатена от първо междинно плащане, съставляваща разходи по група Б - Допустими разходи по правилата на ЕФРР до 40% от група А, по жалба с вх. № СДА-01-1964 от 28.12.2015 г., подадена от "Европа трико" АД. Заявява касационни основания за неправилно приложение на материални закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че писмото е подписано от лице без представителна власт, поради което е издадено от некомпетентен орган. Съдът не взел предвид, че е налице хипотезата на чл. 10.5 от договора, тъй като е налице извънредно обстоятелство. Излага доводи, че в 12-месечния процес на заетост част от младежите са напуснали работа по лични причини - работа в чужбина, отпуск по майчинство и други, жалбоподателят не е имал възможност да предвиди колко младежи включени в програмата ще прекратят участието си. Набирането на представили на целевата група за включване в заетост се извършва единствено чрез бюрата по труда по утвърдена процедура. Агенцията по заетостта не изпълнила задължението си чрез бюрата по труда да насочат необходимите лица към съответните работодатели, подали заявка и препятствала бенефициента да осъществи задължението си по оговора, като не осигурила представители на целевата група. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 02.02.2018 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 23.01.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че не е спорно, от страна на жалбоподателя, че не е могъл да намерени нужния брой безработни лица за обучение и работа, поради което и проектът е останал частично неизпълнен. Поради това част от извършените разходи се явяват недопустими за финансиране, включително за доставеното оборудване, което не може да се финансира изцяло в съответствие с направените за него разходи по същата причина, че финансирането по тази група е пропорционално на участниците - ползващи се от програмата лица. Невключването постоянно през времето на действие на договора на 20 лица, както е по проект и договор, е довело до неусвояване на средства и отпуснатите предварително такива, под формата на авансови и междинни плащания, които по тази причина се считат за недопустим разход и следва да се възстановят от бенефициента на ДО. Неизпълнението по група А води до намаляване на допустимите суми за финансиране по останалите две групи. Изложил мотиви, че по делото е безспорно, че дружеството - жалбоподател, не е изпълнило изцяло всички свои ангажименти по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което част от разходите му се явяват недопустими, с оглед на което са и несертифицирани в цялост от страна на ДО. По делото са събрани доказателства, от които е видно, че действително бенефициерът е имал желанието да обучи и наеме на работа посочения брой хора от целевата група, но поради липса на кандидати от БТ Г., вкл. за всички филиали - Г., Севлиево, Д. и Трявна, както и съседни области - Л. и В. Т., това се е оказало невъзможно. Посочил, че в случая не става въпрос за вина за неизпълнението от страна на бенефициента, тъй като ДО финансира само реално направени разходи по проекта. След като 20-те предвидени места за обучение и работа не са били изцяло запълнени за целия договорен период, то на финансиране подлежат само разходите, направени във връзка с реално запълнените места. Тъй като жалбоподателят не оспорва изводите на ДО и разпорежданията му относно разходите по група А, то съдът приел, че в тази си част писмото е влязло в сила и че всички реално извършени разходи на практика са били верифицирани, както е видно и от заключението на вещото лице. Част от разходите по група А се явяват недопустими, поради което това води автоматично и до намаляване на дължимото финансиране по групи Б и В. Дори и да се приеме, че частичното неизпълнение на договора може да се счита за извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 10.5 от него, тъй като бенефициентът на практика бил предприел всички необходими мерки за пълно и срочно изпълнение на договора, това не променя основното условие, че на заплащане подлежат единствено направените реално разходи, тъй като не се финансира печалба, което би било налице, ако на практика финансирането бе направено в пълен обем на предвиденото в договора, а разходите са само частични на предвидените в бюджета. Логично е и при намаляване на заложените показатели в група А, процентно да се намали финансирането на останалите две групи, тъй като закупените машини и оборудване, например, съставляващи разходи по група Б, е предвидено в пълен обем само в случая, че бъдат обучени и наети на работа 20 души. Когато те са по-малко, следва да бъде закупено и монтирано и по-малко като брой и вид оборудване. В случай не се налага санкция за неизпълнение /неустойка/ или друга финансова санкция, а се иска недължимо изплатена от ДО сума за дейности, които не са били извършени реално, поради което наличието на обективни обстоятелства, наложили това неизпълнение /липса на достатъчно кадри, предложени от БТ, за попълване на предвидената бройка за целевата група/ дори поради обективни причини, не е основание да се иска пълно финансиране, като за пълно изпълнение на договора. Освен това на бенефициента са били ясни условията на договора и по-специално, че наемането на лица става чрез БТ, като тези лица следва да отговарят на определени условия - да са на възраст до 29 години и да са регистрирани като безработни. С. Н. за кандидатстване по схема BG051РО001-1.1.13 "Ново работно място" допустимите разходи от група Б зависят пряко от допустимите такива от група А и са в размер до 40% от тях. В случая допустимите разходи по отчет от група А са 99 965.48 лв., видно от неоспореното заключение на вещото лице. От тях като недопустими са определени 4 466.81 лв. или допустимите разходи по група А са на стойност 95 498.67 лв. Съответно 40% от тази сума се равняват на 38 199.49 лв. - допустими разходи за група Б. Толкова са и посочените в оспорения акт допустими разходи за група Б /38 199.47 лв./. Съответно горницата до отчетената сума разходи по група Б - 52 088.47 и така определената като максимално допустима сума за финансиране по същата група, се явява точно 13889.00 лв., което е размерът на недопустимите разходи, които правилно ДО не е верифицирал в оспорената част от акта, чието възстановяване изисква от жалбоподателя. Решението е правилно. Оспореното писмо и искане за възстановяване на средства на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" при Агенция по заетостта - С., МТСП от 22.10.2015 г., е издадено от компетентен орган - делегирани правомощия, съгласно заповед от 13.01.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията, подробно мотивирано е, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на материална компетентност на лицето подписало писмо и искане за възстановяване на средства. В съответствие с дадените му правомощия и във връзка с подписаното междуинституционално споразумение за делегиране на правомощия по изпълнение на ОП РЧР на междинно звено, изпълнителният директор е издал заповед № 61/13.01.2014 г., с която е упълномощил главния директор на дирекция "Европейски фондове и международни проекти" да изпълнява функциите на ръководител на договарящия оран по ОП "Развитие на човешките ресурси" по приоритетна ос 1 и 2. Представена е заповед № 518/01.10.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на длъжност Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" е назначена М. Г., подписала оспореното пред съда писмо. Договарящият орган законосъобразно не е верифицирал разходи по група Б, обучение и наемане на необходимия брой безработни младежи, които следва да са 40% от група А. След подробен анализ на фактическата обстановка по делото, съдът не е установил нарушение на договорените между страните условия и на нормите от Регламент № 1083/2006 и ПМС 180/2007 г., което се потвърждава и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Не е основателно възражението на касатора, че не е могъл да осигури необходимия брой младежи, тъй като не са му били предоставени от местното Бюро по труда. При обявяване на обществената поръчка за оборудване на вакантните работни места, е могло да се оцени възможността за тяхното заемане и посоченото обстоятелство не може да се квалифицира като "извънредно обстоятелство", като първите данни се съдържат в писма от м. септември и следващите на 2014 г. Отделно от това, бенефициентът е следвало да уведоми незабавно Договарящия орган за възникване на обстоятелства, които могат за възпрепятстват или забавят изпълнението на проекта, съгласно чл. 10.1 и сл. от подписания договор. В случай, че по време на проекта представител на целевата група отпадне от заетост, кандидатът следва да го замени с лице, притежаващо същата квалификация, която са получили останалите лица от целевата група. Ако замяната е невъзможна поради обективни причини водещата организация / в случая "Европа трико" АД/ може да представи пред договарящия орган / Агенцията по заетостта/ заявление за промяна на договора, която да включва редукция на броя на лицата от целевата група и в съответствие с това пропорционално намаляване на преките и непреките разходи в бюджета за изпълнение на проекта, каквито действия жалбоподателят не е предприел. Договарящият орган финансира само реално направените разходи по проекта. След като 20-те предвидени места за обучение и работа не са били изцяло запълнени за целия договорен период, то на финансиране подлежат само разходите, направени във връзка с реално запълнените места. ( Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение