Решение № 610 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 249/2008 г.

Решение № 610 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 249/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. и Д. Д. А. против решение № 1* от 31.10.07 г. по в. гр. дело № 1557/2000 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решението от 10.02.1998 г. на Пловдивския районен съд по гр. дело № 5126/97 г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите против ПК "Н." с. К. с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху дворно място в с. К., съставляващо парцел ****, им. пл. № 657 (стар) кв. 42 по плана на селото, както и по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на имота през периода 20.03.97 г. - 29.12.97 г. в размер на 120 лв. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и исковете - уважени. След постъпване на касационната жалба жалбоподателката Д. Д. А. е починала и на нейно място на основание чл. 120 от ГПК (отм.) са конституирани наследниците й М. Б. Т. и Н. Б. А. Ответникът по касационната жалба ПК "Н." не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 593 от 14.06.00 г., постановено по гр. дело № 1808/99 г. Върховният касационен съд на РБ е отменил решението от 28.05.99 г. по гр. дело № 950/99 г. на Пловдивския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане на делото с обжалваното решение въззивният съд е приел, че отчужденият през 1962 г. от наследодателката на ищците Д. парцел **** в кв. 4 по плана на с. К. за летен ресторант-градина е изгубил своята самостоятелност през 1968 г., когато е включен в състава на окрупнения парцел **** по регулационния план на селото, отреден за У. При сега действащия план от 1989 г. не е променен регулационния му статут и не е обособен като самостоятелен обект. Парцелът е застроен с 2 сгради - магазин и складово помещение на РПК "Н.". С оглед указанията на ВКС в отменителното му решение въззивният съд е назначил съдебно-техническа експертиза, от която се установило, че не е възможно да се обособят два парцела - един със сградите и един от свободната площ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че липсата на самостоятелен обект на собственост е пречка за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 108 от ЗС. С оглед изхода на спора по главния иск е счел за неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Спазени са задължителните указания на ВКС по тълкуване и прилагане на материалния закон. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск е правилен, в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основанието на този иск се обуславя от установяване на фактите, че ищецът е собственик на процесния имот, че той се владее от ответника и че владението му е без правно основание. В разглеждания случай спрямо ищците не е настъпило валидно възстановяване на собствеността върху претендирания с исковата молба имот - дворно място от 882 кв. м в с. К., представляващо парцел **** в кв. 4 при граници: от две страни улици, Д. Т. и П. к., защото по сега действащия план той реално не съществува като юридически самостоятелен обект. Данните по делото сочат, че няма попълване на кадастралната основа на плана от 1989 г. със заснемане и отразяване на описания от ищците имот. Отделен е въпросът, че теренът е застроен със стопански постройки и искането за ревандикация би могло да бъде уважено само за частта от терена, която не е застроена и не е прилежаща обслужваща сградите площ. Установено е от заключението на вещото лице, че не е възможно да се обособи самостоятелен парцел ****т свободната площ. Ето защо решението по ахд. № 3118/92 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е възстановена собствеността на Д. А. и И. П. върху бивш парцел **** кв. 4 по плана на с. К. от 882 кв. м не може да породи целените правни последици. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,