Решение № 1282 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2010 г.

Решение № 1282 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 131 и 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дорка Въкова Тилева от гр. София срещу решение от 17.03.2010 г., постановено по адм. дело № 621 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на Петко Тилев, действащ като ЕТ "АИТ - Петко Тилев", починал и заместен в процеса от Дорка Въкова Тилева, Ивайло Петков Тилев и Албена Петкова Минева, срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 0102 от 19.05.2001 г. на ТДД - гр. София, потвърден с решение № 897 от 13.08.2001 г. на директора на РДД - гр. София. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Освен това се прави възражение за изтекла десетгодишна абсолютна давност за задълженията, възникнали през 1998 и 1999 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и на обжалвания ДРА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователно направеното възражение за давност поради това, че спорното задължение е било погасено чрез плащането му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - I отделение, като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, тя е основателна по отношение на възражението за изтекла абсолютна давност за погасяване на определените данъчни задължения: Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА № 0102 от 19.05.2001 г. на ТДД - гр. София, потвърден с решение № 897 от 13.08.2001 г. на директора на РДД - гр. София, с който на наследодателя на жалбоподателите Петко Тилев в качеството му на ЕТ "АИТ - Петко Тилев" са били определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) и ЗОДФЛ (отм.) за непризнато право на данъчен кредит по фактура № 2240 от 31.08.1998 г., издадена от "Християнрадикална партия", и съответно увеличение на финансовия резултат за 1998 г., както и за непризнат данъчен кредит за 1999 г. по фактури, издадени от "Ферко" ООД, и съответно увеличение на финансовия резултат за 1999 г. В процеса едноличният търговец е бил заместен поради настъпила смърт от своите наследници. Съдът е приел, че така издаденият ДРА е законосъобразен, издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Приел е, че правилно данъчният орган е приложил разпоредбата на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.). Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, Върховният административен съд счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания ДРА публични вземания съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.), респ. чл. 171, ал. 2 ДОПК. В тези правни норми е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. В процесния случай определените с ДРА данъчни задължения са такива по ЗДДС вследствие непризнатото право на данъчен кредит и по ЗОДФЛ и касаят задължения за периода 1998 и 1999 г. Към този момент е в сила Закона за данъчното производство (ЗДП) и нормата, която урежда института на погасителната давност, е разпоредбата на чл. 22, съгласно която давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение, т. е. от 1.01.1999 и 1.01.2000 г. От 1.01.2000 г. влиза в сила и Данъчният процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г.), който регламентира и т. нар. "абсолютна давност" в чл. 140 ДПК (отм.), като с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични задължения независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите на чл. 152 и 153. В този смисъл е и разпоредбата на сега действащия чл. 171 ДОПК, според която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно следващата ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Следователно и по силата на тези разпоредби от 1.01.2000 г. за задълженията, възникнали през 1998 и 1999 г. е започнала да тече 10-годишната абсолютна давност за погасяване на тези задължения, която е изтекла към настоящия момент. При положение, че е изтекъл давностният срок, уреден с нормите на чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) и чл. 171 ДОПК, установените в акта задължения не могат да се събират, защото длъжникът ясно и категорично е заявил, че не иска да заплати установените от ревизията задължения. Правото на възражение за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на ДРА по съдебен ред, както и при започване на принудителното изпълнение. За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, както и тази на чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) предвиждат изключение от общото правило за десетгодишната абсолютна давност в случаите, когато задължението е било отсрочено или разсрочено. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 3 ДОПК обаче отсрочване или разсрочване не се разрешава за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт, като настоящият случай не попада в кръга на изключенията, предвидени със закон. По отношение на останалите задължения, а именно тези по ЗОДФЛ (отм.), следва да бъде посочено, че нито в рамките на първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция ответникът е твърдял търсените задължения да са били отсрочени или разсрочени по ДПК или ДОПК или да са обединявани по чл. 152 ДПК (отм.), или за тях да е бил създаван оздравителен план по чл. 153 ДПК (отм.). По отношение възражението на жалбоподателите за изтекла погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) ответникът възразява и счита същото за недопустимо поради това, че дължимите суми вече са внесени и предвид това, че с изтичането на давностния срок се погасява не материалното право, а правото на кредитора за принудително изпълнение. Действително това е така, но настоящата инстанция счита, че спорът относно това дали е погасено или не задължението, събрани ли са или не сумите по акта, е спор, който може да се реши в друго производство. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго решение, с което обжалваният ДРА да бъде отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност на установените в акта публични задължения за 1998 и 1999 г. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд (адм. дело № 5425/2010 г., 4586/2010 г., 5049/2010 г., 2878/2010 г. и др.). При този изход на спора по делото не следва да се присъждат разноски на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,