Решение № 73 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 620/2008 г.

Решение № 73 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 620/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на П. Х. Д. срещу постановено в делбено производство - втора фаза, въззивно решение № 583 от 5.11.2007 г. по гр. дело № 614/2007 г. на Плевенски окръжен съд, с която е оставено в сила решение № 66 от 11.05.2007 г. по гр.д. № 751/2000 г. на Плевенски районен съд за разпределение на делбени имоти съгласно чл. 292 от ГПК (отм.) Уточнено е, че в частта, с която е изменено първоинстанционното решение по възложените на основание чл. 293а от ГПК (отм.) разноски, решението не се обжалва. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивния съд е оставил в сила непълен диспозитив по извършване на делба на земеделски имоти и съществени обстоятелства от фактическа страна не са отразени в решението, основание по чл. 218б, б. "в" от ГПК. Не е посочено изрично чие наследство са възстановените земеделски земи, по чие заявление и с кой акт са възстановени, неправилно е възприета предложената от вещо лице идентификация по проекта за разделяне, така имотите са получили друга идентификация, различна от тази по актовете на поземлената комисия. Съдилищата не са удовлетворили искането на касаторката да бъде изяснено дали някои имоти не са евентуално продадени от съделителя Т, което е от значение при разпределението на дяловете и правата на касаторката в извършването на делбата. Съображенията са развити в касационната жалба и писмена защита, в която допълнително се изтъкват и други пропуски в съдържанието на съдебни актове, постановени по настоящето дело. Ответниците по касация не са заявили становище. Жалбата е по същество неоснователна, като съображенията за това са следните: В решението за разпределение на делбените имоти по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) диспозитивно са посочени дяловете, както са определени по предявения на страните проект за разделителен протокол по заключението на вещото лице М. Ч. Имотите са земеделски, по предявения в съдебно заседание проект възражения от страните не е имало, проектът е бил изпратен на съответната ОС "З" гр. П. и надлежно заверен, като при делбата съдът е съобразил новите идентификационни номера на имотите по съответните дялове. С това е спазен редът по чл. 54 ал. 4 от ЗКИР, който изисква съдилищата да възлагат обособените при делба дялове след като новите имоти получат идентификатори в кадастъра, т.е именно новите номера по плана са необходимото и достатъчно съдържание на съдебния акт . Неоснователни са доводите на съделителката Д, че е в диспозитива на решението си съдът следвало да възпроизвежда разрешенията по въпроси, предмет на постановеното решение в първа фаза на делбеното производство и друга техническа информация, която касаторката счита за уместна. В същата насока са и развитите в касационната жалба възражения по съдържанието на предявения разделителен протокол по заключението на вещото лице, предявен на страните и приет без възражения в съдебно заседание на 24.01.2007 г. В жалбата се поставят въпроси, свързани с реда за поддържане и отразяване на промени в картата на възстановената собственост на земеделските земи, а те нямат отношение към делбеното производство и са регламентирани в Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на КВС и регистрите към нея. Доводите във връзка с проследяването на техническите промени и данните за имотите, вече обсъдени от въззивния съд като оплаквания по въззивната жалба, се поддържат и понастоящем. Като е приел, че постановения съдебен диспозитив по форма и съдържание отговаря на законовите изисквания и критериите на чл. 292 от ГПК са спазени, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Изложените в касационната жалба съображения поначало не подкрепят довод за допуснато от съдилищата процесуално нарушение при изясняване на обстоятелствата от фактическа страна и формиране волята на съда, отразена в диспозитива на решението при извършване на делбата. Неоснователно е и оплакването за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с изясняване на обстоятелства, които ищцовата страна не е въвела като твърдение, за които доказателства не са ангажирани и няма дори индикации. Касаторката необосновано счита, че съдилищата е следвало служебно да проверят дали някои от общите земеделските имоти или части от тях не са били предмет на разпореждане или обременени с тежести от страна на съделителя Т. Н. К. при положение, че конкретни твърдения в тази насока не са въведени. Всяка от страните в гражданския процес следва да докаже твърденията си, разпоредителните сделка с имоти са факти, които подлежат на доказване. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна и правилно е приложен материалния закон. Решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.