Решение № 556 от 23.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 539/2008 г.

Решение № 556 от 23.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 539/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия В. Г. В. срещу решение № 38 от 17.IV.2008 г. по в.н.о.х.д. № 29/2008 г. на Военно- апелативния съд. В жалбата (приложена вкл. на л. 18 - 24 от ч.н.д. № 58/2008 г. на Военно- апелативния съд) подсъдимият оспорва да е автор на престъплението, за което е о съден; твърди, че самопризнанията му не са подкрепени от "каквито и да било категорични и безспорни доказателства"; че неправилно са кредитирани "изцяло и единствено" свидетелските показания на Р. М. и Пл. Ц., които били "непоследователни и противоречиви"; че оставал "спорен момента около" приложеното на л. 72 - 76 от сл. дело писмено доказателство; че непълна и противоречива била приобщената към доказателствения материал почеркова експертиза; че преди провеждането на 17.III.2008 г. пред въззивния съд съдебно заседание бил сменен съдебния състав и че в същото това заседание прокурорът разполагал с "около 10 минути" за запознаване с материалите към дозн. № 820/2005 г. на Второ РПУ В., което било недостатъчно да се прецени наличието в това дознание на "оневиняващи" подсъдимия факти. Иска се въззивното решение да бъде отменено и Великов - оправдан. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата си, счетена от прокурора за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 98 от 25.I.2008 г. по н.о.х.д. № 98/2007 г. на Варненския военен съд В. Г. В. е признат за виновен в това, че в длъжностното си качество на дознател при Второ РПУ В., в кръга на службата си и при условията на продължавана престъпна дейност, е съставил на 7.VI.2005 г. по дозн. № 820/2005 г. на Второ РПУ В. 10 протокола за разпознаване на лица и предмети с разпознаващи Д. Г., А. Г., А. Т., А. С., Д. Д., С. А., Е. Р., Г. А., П. К. и В. Габровски, всички от В., с целта протоколите да бъдат използвани като доказателство за извършените процесуални действия, в които протоколи отразил невярното обстоятелство, че при разпознаването е присъствала като защитник на обвиняем адвокатката от АК В. Р. М., при което подправил подписа й, за което и на основание чл. 311, ал. 1 НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода и на лишаване от правото да заема държавна длъжност, свързана със съставяне на официални документи, за срок от 1 г. Наложеното наказание лишаване от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното въззивно решение присъдата е изменена, като В. е оправдан по обвинението за съставяне на горепосочената дата на протокола за разпознаване на лица и предмети с разпознаващ А. Г., а в останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не са допуснати претендираните процесуални нарушения. Документално е установено, че на 7.VI.2005 г. подсъдимият, изпълнявайки служебните си задължения да попълни с доказателствен материал възложеното му дозн. № 820/2005 г. на Второ РПУ - В., е извършил разпознаване на предмети, участници в което са били изброените по-горе лица. За тези процесуални действия В. съставил и подписал съответните протоколи. Макар при разпознаването да не е присъствала Р. Маринова - адвокат във Варненската АК и защитник на обвиняемия по дознанието А. Ив. К. отразил в 9-те протокола противното и подправил подписа й (въпросните протоколи са приложени във вид на фотокопия на л.197-192 и 194-196 от възз.д.). Че положеният за "присъствал адвокат" подпис не е на Р. М., е установено както посредством заключението към изготвената при досъдебното разследване подписва експертиза, така и, както и отсъствието й при провеждането на обсъжданите процесуални действия, от показанията на свидетелите М, Ц. и С., и още от писмените обяснения на В. под формата на рапорт до Министъра на вътрешните работи. От казаното дотук несъмнено следва извода за неоснователност на твърдяното в касационната жалба, признаването на подсъдимия за виновен да се основава само на неговото самопризнание. Твърдението, че показанията на свидетелите Р. М. и Пл. Ц. са "непоследователни и противоречиви", е не само неподкрепено със съответните доводи, но и невярно, каквото определение се дължи и на твърдението, че изготвената от Г. Ив. Д. експертиза, с категорично направеното в нея заключение за липса на идентичност между подписа на Р. Д. и този, положен в инкриминираните документи, е "противоречива и непълна". Недоумение будят твърденията на В., отнасящи се до подадения от него и приложен на л. 72-76 от сл. дело рапорт до Министъра на вътрешните работи, в който рапорт е признал несъответствията между действителните и посочени в инкриминираните протоколи обстоятелства. Без да оспорва с каквито и да било доводи истинността на казаното от Р. М., Ал. С. и Пл. Ц., подсъдимият отправя към последния упреци, коментарът върху които е излишен най-малкото поради неотносимостта на приписването на този свидетел некоректно поведение към подлежащите на установяване факти. Няма място за коментар и върху причините, наложили промяна в състава на въззивния съд, провел заседанието на 17.III.2008 г., а що се отнася до това, дали представителят на Военно-апелативната прокуратура е бил ограничен или не в правото си да се запознае с писмените доказателства, изискани от въззивния съд по настояване на подсъдимия и приложени към въззивното дело, това е негова, на прокурора преценка и тя очевидно не съвпада с направената в жалбата. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК - неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Оплакването за допусната явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с доводи, за да бъде обсъждано. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение