Решение № 9481 от 11.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 108 от 09.01.2023 г., постановено по адм. д. 1832 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Агро 2013 ЕООД, с [ЕИК] с искане за обявяване на нищожността на Решение 15477 от 14.12.2020 г., постановено по адм. д. 9130 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. Наред с това, ДФЗ е осъден да заплати на Агро 2013 ЕООД сума в размер на 500,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради неговата необоснованост и поради това, че съдът не се произнесъл по всички наведени с исковата молба основания, с които било обосновано искането за обявяване на нищожността на Решение 15477 от 14.12.2020 г., постановено по адм. д. 9130 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения по същество на спора, който е бил предмет на разглеждане пред Върховния административен съд. Твърди се, че неотчетено от първоинстанционния съд е останало съществуващото противоречие между мотивите на решението с позоваване на конкретни разпоредби, които според касационния жалбоподател обосновават различен от направения от съда извод в диспозитива на съдебното решение (във връзка с крайния извод за неприложимост на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ДОПК). Изразява се становище, че ДФЗ нямал възможност да поиска тълкуване на съдебното решение на Върховния административен съд, тъй като такова следвало да се поиска в хипотезата на неяснота, което изключва противоречие между мотиви и диспозитив. Последното всъщност съставлявало липса на решение въобще. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение, предмет на касационен контрол и уважаване на исковата претенция. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Агро 2013 ЕООД оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен процесуален представител адвокат Д. Портенов. По същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представя писмена защита, в която прави и искане за присъждане на ответника по касация на сторените разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Изложил съображения, че релевираните от ДФЗ доводи за нищожност на съдебното решение на Върховния административен съд са основани на твърдението за приложимост на ДОПК при издаването на акта за установяване на публично държавно вземане. Съдът съобразил, че липсва релевиран довод за постановяването на съдебния акт от незаконен състав или такъв, че той страда от други тежки пороци, които да обосновават неговата нищожност. Приел, че волята на съдебния състав на Върховния административен съд е ясна приложим е ЗУСЕСИФ и следва да се издаде акт за налагане на финансова корекция, а не да се прилага ДОПК и да се издава АУПДВ. Развил съображения, че ако ДФЗ не е могъл да разбере изразената в съдебното решение воля, следвало е да поиска тълкуване на решението, което не е направил. Наред с това, не поискал и отмяна на влязло в сила съдебно решение. Съдът направил извод, че ДФЗ изразява несъгласие с постановеното от касационната инстанция решение като твърди неговата материална незаконосъобразност. Приел обаче, че е недопустимо тя да се релевира по исковия ред по чл. 128а АПК. Изложил съображения, че решението е постановено по реда на касационния контрол по АПК, в писмена форма, от законен тричленен състав, приключил съдебното дирене, подписал акта, с участието на прокурор от Върховната административна прокуратура и съдържа задължителните реквизити, вкл. ясен и точен диспозитив. В този смисъл първоинстанционният съд приел, че не са налице пороци на постановеното от Върховния административен съд решение, които да обосновават извод за неговата нищожност. По тези съображения отхвърлил иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните оплаквания за неговата неправилност. Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение 1 от 10.02.2012 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. 1 по описа за 2011 г., ОСГТК: Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Това тълкувателно решение е задължително за настоящия съд съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Неоправдано ДФЗ твърди наличието за неяснота в изразената от Върховния административен съд воля в Решение 15477 от 14.12.2020 г., постановено по адм. д. 9130 по описа на този съд за 2020 г. в контекста на твърденията му за съществуващото противоречие между мотивите на решението с позоваване на конкретни разпоредби, които според касационния жалбоподател обосновавали различен от направения от съда извод в диспозитива на съдебното решение. Евентуалното наличие на противоречие между изразената в мотивите воля на съда и тази, обективирана в диспозитива на съдебното решение е относимо към допусната очевидна фактическа грешка, каквато в случая нито се твърди, нито се установява. Не се установява и неяснота на волята на състава на Върховния административен съд, доколкото ясно и недвусмислено в мотивите е посочено, че За конкретното вземане са налице предпоставките за установяването му по реда на ЗУСЕСИФ, което с арг. от чл. 166, ал. 2 ДОПК изключва правомерността на установяването на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК., а видно от диспозитива му е оставено в сила решението на АССГ, с което този АУПДВ е бил отменен и преписката е била върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че ако за ДФЗ е била неясна волята на съда, била е налице възможност за иницииране на производство за тълкуване на решението по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Единствено в хипотезата на абсолютна неразбираемост на решението, при което волята на съда не може да бъде изведена, е налице нищожно решение. Случаят не е такъв. Повдигнатите въпроси по същество на спора относно законосъобразността на АУПДВ в предявената пред АССГ искова молба, релевирани и в касационната жалба, за които се твърди, че не са обсъдени от първоинстанционния съд, са неотносими към предмета на спора по делото и не е било дължимо обсъждането им. Те са свидетелство за недоволството на ДФЗ от резултата от обжалването на АУПДВ, а оплакванията му по същество са такива срещу правилността на решението на Върховния административен съд. Те не обосновават обаче извод за нищожност на този съдебен акт. По тази причина неоснователни са оплакванията за допуснато в тази връзка съществено нарушение на съдопроизводствените правила от състава на АССГ, изразяващо се в необсъждане на релевирани от ДФЗ доводи. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията, които са относими към искането за защита до съда. В тази насока правилно е съобразил, че решението на Върховния административен съд е постановено по реда на касационния контрол по АПК, в писмена форма, от законен тричленен състав, приключил съдебното дирене, който е подписал акта, с участието на прокурор от Върховната административна прокуратура и съдържа задължителните реквизити, вкл. ясен и точен диспозитив. Предвид изложеното, правилна по същество се явява преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 128а АПК. Решението на Върховния административен съд, чиято нищожност се претендира, е постановено от надлежен държавен орган, който разполага с правораздавателна компетентност и в надлежен законен състав съгласно чл. 217, ал. 1, предл. първо ЗСВ и чл. 165 АПК. То е обективирано в изискуемата от закона писмена форма и е подписано от постановилите го съдии. По тези причини не може да се направи извод, че решението страда от тежки пороци, свързани с компетентността на съда, изразената от съда воля или с формата на акта, които да наложат извод за нищожността му. Изложеното дава основание да се направи идентичен извод по въпроса относно валидността на решението на Върховния административен съд на направения от състава на АССГ. По изложените съображения и доколкото изводите на първоинстанционния съд напълно съвпадат с тези, които прави настоящият съдебен състав, обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените негови касационни пороци. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане в представената в съдебното заседание пред настоящия съд писмена защита, на ответника по касация се следва заплащането на сторените по делото в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в доказания размер от 800,00 лв. Поради тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение