Решение № 1705 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2020 г.

Решение № 1705 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна срещу Решение № 542/24.04.2020 г., постановено по адм. д. № 2070/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД - 09-1108 от 14.06.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Варна, с която на основание чл. 400, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. – отм. от 01.01.2020 г.) на "Амбулатория медицински център – юг д-р Георгиева" ЕООД, представлявано от изпълнителния директор д-р В. Ралчева-Георгиева са наложени санкции "финансова неустойка" в размер на по 50 /петдесет/ лева за 17 броя нарушения по изпълнението на НРД за 2018 г. или общо 850 /осемстотин и петдесет/ лева. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционния съд не е съобразил обстоятелството, че при липса на писмено становище по направените констатации, директорът на РЗОК е действал в условията на обвързана компетентност. Посочва се, че директорът на РЗОК-Варна е възприел изцяло фактическата обстановка описана в протокола от проверката и се е мотивирал със съответните материално-правни норми защо счита, че са налице извършени нарушения. Сочи се, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика е неотносима към настоящият случай, тъй като разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО е в сила от 01.01.2016 г. Обобщава се, че съдът е допуснал грешка при тълкуване на фактическата обстановка и е приложил погрешно нормативната уредба, което е довело до формиране на погрешни правни изводи и постановяване на неправилно решение. Иска се от съда да отмени атакуваното решение и да се постанови ново, с което да се остави в сила Заповед № РД - 09 - 1108 от 14.06.2019 г. на директора на РЗОК - Варна като законосъобразна. Претендира се присъждане на съдебни разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Амбулатория медицински център – юг д-р Георгиева" ЕООД, представлявано от изпълнителния директор д-р В. Ралчева-Георгиева, действащ чрез пълномощника адв. Е. Кокаларова, в подадените писмен отговор и писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Потвърждава направеният от първоинстанционният съд извод, че атакуваната заповед е немотивирана и излага съображения за неправилност на изводите на административния орган за допуснати нарушения на НРД МД 2018 г., в потвърждение на които съображения са и представените от ответника доказателства в първоинстанционното производство. Иска се от съда касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение и се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на съдебните разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване и счита, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции №РД - 09-1108 от 14.06.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Варна, с която на основание чл. 400, ал. 1 от НРД МД за 2018 г. на "Амбулатория медицински център – юг д-р Георгиева" ЕООД, представлявано от изпълнителния директор д-р В. Ралчева-Георгиева са наложени санкции "финансова неустойка" в размер на по 50 /петдесет/ лева за 17 броя нарушения по изпълнението на НРД МД 2018 г., от които едно нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2, едно нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 109 и 15 броя нарушения на чл. 147, ал. 3 във връзка с чл. 160, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява, че със заповед № РД 09-883/20.05.2019 г. на директора на РЗОК-Варна на основание чл. 72, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е наредено да бъде извършена планова, тематична проверка на ЛЗ за СИМП - "Амбулатория медицински център – юг д-р Георгиева" ЕООД, представлявано от изпълнителния директор д-р В. Ралчева-Георгиева по изпълнение на ИД № 030807/16.05.2018 г. с НЗОК с формулирани задачи и срок на проверката до 14.06.2019 г. Заповедта е връчена на управителя на ЛЗ на 20.05.2019 г., на която дата е извършена и проверката на проверяваното ЛЗ. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № РД-13-407/27.05.2019 г., в който са отразени общо 17 нарушения, от които: неструктурирани работни графици, съгласно изискванията на НРД МД 2018 г. и приложение № 10А, необявени часове за домашни посещения и часове за промотивна и профилактична дейност, графиците не съответстват на декларираните в РЗОК, при проверката на специализираното оборудване за осъществяване на МД по пакет "Детски болести", съгласно медицинския стандарт, липсва ехограф, както и че ЛЗ е нарушило условията и реда за оказване на медицинска помощ по програма "Детско здравеопазване", съгласно НРД МД 2018 г., Приложение № 14 към НРД 2018 г. и Наредба № 8 от 03.11.2016 г. на МЗ за профилактичните прегледи и диспансеризацията. КП е връчен на 27.05.2019 г. на управителя на ЛЗ, като не се оспорва обстоятелството че не е подадено писмено становище по констатациите пред директора на РЗОК-Варна. Резултатите от проверката са обобщени и с докладна записка от 27.05.2019 г., изготвена от контрольор в сектор ДКСИМИ. Въз основа на Констативния протокол и докладната записка, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 408, ал. 1 от НРД 2018 г. Директорът на РЗОК-Варна издал оспорената заповед. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви – отменително основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Съдът посочил, че административният орган се е задоволил да повтори констатациите от КП без да изложи конкретни съображения и собствена преценка във връзка с констатираното и само на това основание, без да разгледа оспорените нарушения, отменил атакуваната заповед като незаконосъобразна. Настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъдат споделени касационните оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган при издаване на атакуваната заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – директора на РЗОК-Варна, с оглед правомощията му по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 408, ал. 1 от НРД МД 2018 г. Производството пред административния орган се е развило по реда на чл. 72, ал. 2 във връзка с чл. 74 от ЗЗО, като въз основа на заповед на директора на РЗОК-Варна е извършена планова, тематична проверка на ЛЗ за СИМП - "Амбулатория медицински център – юг д-р Георгиева" ЕООД, гр. Варна за оказаната специализирана извънболнична медицинска помощ, съгласно разпоредбите на ЗЗО, ИД и НРД МД 2018 г. по пакет "Детски болести". Атакуваната заповед е издадена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, съгласно която разпоредба, в случаите, когато лицето не оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по чл. 74, ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. В случая ЛЗ не е оспорило констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, при което положение директорът на РЗОК е бил задължен да го санкционира на база неоспорените правни и фактически констатации, т. е. той е действал в условията на обвързана компетентност. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви, като "административният орган се е задоволил да повтори констатациите от констативния протокол, без да изложи конкретни съображения. ". Оспореният акт съдържа достатъчно подробни фактически и правни съображения, които изясняват волята на санкциониращия орган. Фактите, така както са изложени, не са спорни между страните и са квалифицирани като нарушения на чл. 148, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, ал. 2 и чл. 109 и чл. 147, ал. 3 във връзка с чл. 160, ал. 1 от НРД МД 2018 г., а като правно основание за прилагане на санкциите е посочен чл. 400, ал. 1 от НРД МД 2018 г. Съдът не се е съобразил и с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В случая мотиви се съдържат не само в оспорения акт, но и в придружаващите го документи - протокол за извършена проверка на контрольори в РЗОК - Варна от 27.05.2019 г. и докладна записка към протокола от 27.05.2019 г., която не е коментирана в мотивите към съдебното решение. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че атакуваната заповед е надлежно мотивирана, поради което директорът на РЗОК не е допуснал съществено процесуално нарушение. В случая административният съд, действащ като инстанция по съществото на спора, е отменил атакуваната заповед на директора на РЗОК - Варна само на основание допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, каквото не е налице, без да е извършил проверка за законосъобразността на акта по съществото на спора. Разпоредбата на чл. 220 АПК съдържа забрана за фактически установявания в касационното производство. В цитираната норма изрично е записано, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При неизлагане на мотиви от последния относно правнорелевантните факти, решението следва да бъде отменено, на основание чл. 222, ал. 2 АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора, съдът ще следва да се произнесе и по направените от страните разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение